Решение № 4384 от 31.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6758/2013 г.

Решение № 4384 от 31.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6758/2013 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Николай Иванов Спасов, от с. Каменар, община Варна, подадена чрез адв. Светослав Христов, срещу решение № 611 от 11.03.2013 г., постановено по адм. дело № 4343/2012 г. от Административен съд - Варна. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответникът - Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", чрез процесуалния си представител, юрк. Стоянов, оспорва жалбата като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изказва становище за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна. С обжалваното решение Варненският административен съд е отхвърлил предявените от Николай Иванов Спасов обективно съединени искове по чл. 1 от ЗОДОВ срещу Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" - София, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както следва: - 1/ 350 лв. за периода 6.10.2010 г. до 22.02.2012 г., причинени от незаконосъобразно НП № 03-0304852/6.10.2010 г.; 200 лв. за периода от 6.10.2010 г. до 1.03.2012 г., причинени от незаконосъобразно НП № 03-0304853/6.10.2010 г.; 200 лв. за периода от 6.10.2010 г. до 31.05.2012 г., причинени от незаконосъобразно НП № 03-0304855/6.10.2010 г.; 200 лв. за периода от 6.10.2010 г. до 26.05.2011 г., причинени от незаконосъобразно НП № 03-0304856/6.10.2010 г. и 200 лв. за периода от 6.10.2010 г. до 1.03.2012 г., причинени от незаконосъобразно НП № 03-0304857/6.10.2010 г.; 2/ 5000 лв. за периода от 15.10.2010 г. до 19.12.2011 г., причинени от незаконосъобразно постановление на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна от 21.09.2010 г. по чл. 405а от КТ за обявяване съществуването на трудово правоотношение с Исмаил Мехмедов Мехмедов; 3/ 300 лв. за периода от 1.01.2012 г. до 25.04.2012 г. от незаконно действие на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, изразяващо се в незаконно завеждане на изпълнително дело на основание НП № 03-0304852, което впоследствие е отменено. С молба от 22.05.2013 г. касаторът е заявил, че оттегля частично касационната жалба срещу решението в частта му, с която са отхвърлени исковете, имащи за основание петте наказателни постановления, издадени от директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, както и оспорването на решението в частта му, с която е отхвърлена претенцията срещу незаконосъобразно действие на директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, изразяващо се в завеждане на изпълнително дело срещу ищеца на основание Наказателно постановление № 03-0304852. По тази молба Върховният административен съд, трето отделение, се е произнесъл с определение от 2.07.2013 г., с което е оставил без разглеждане касационната жалба на Николай Иванов Спасов и е прекратил производството по делото в тази му част. Определението като необжалвано е влязло в сила, поради което предмет на разглеждане пред настоящата инстанция е обжалваното решение в частта му, с която е отхвърлен искът на Николай Иванов Спасов срещу Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" - София, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 5000 лв. за периода 15.10.2010 г. до 19.12.2011 г., причинени от незаконосъобразно постановление на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна от 21.09.2010 г. по чл. 405а от КТ за обявяване съществуването на трудово правоотношение с Исмаил Мехмедов Мехмедов. За да се произнесе по тази претенция, съдът е приел, че постановлението по чл. 405а от КТ разкрива белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, като с решение № 16816 от 19.12.2011 г. по адм. д. № 7749/2011 г. на ВАС този административен акт е бил отменен като незаконосъобразен. След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът е преценил като недоказани твърденията на ищеца, че е претърпял неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното постановление по чл. 405а от КТ. По делото не били ангажирани доказателства за това ищецът действително да е изпаднал в твърдяното психично разстройство. Сочените дискомфорт, стресираност, състоянието на безпокойство и постоянно притеснение, безсънието, негативните емоции, обективно можели да се приемат като критерии за твърдяното психично разстройство, но категорични данни по делото за това, не били събрани. Без съмнение влошаването на здравословното състояние следвало да се квалифицира като неимуществена вреда, но то трябвало да бъде доказано. Състоянието на ищеца било потвърдено от разпитания по делото свидетел, но психичното разстройство като вид заболяване, можело да бъде установено единствено чрез представяне на писмени доказателства, изхождащи от лица със съответното медицинско образование, компетентни да удостоверят настъпването на подобен факт или изследване от вещо лице - специалист в тази област, като такива доказателства не били ангажирани от ищеца. По никакъв начин не се доказала и причината за твърдяното от ищеца психично състояние. От показанията на разпитания по делото свидетел се установявало, че основните притеснения на ищеца са били породени от това, че не е знаел от къде ще намери пари да плати санкциите по съставените от Дирекция "Инспекция по труда" - Варна 5 бр. наказателни постановления, от това, че се е притеснявал, че ще се наложи да плати кръвнина на роднините на починалото при злополуката лице, както и че може да бъде привлечен под наказателна отговорност. Без съмнение, основанието да бъдат образувани административнонаказателните производства, да бъде обявена първоначално злополуката за трудова, съответно да се образува досъдебното производство за престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК, бил изводът на компетентните органи при Дирекция ИТ - Варна, че между едноличния търговец и Исмаил Мехмедов е съществувало трудово правоотношение, обявено с постановление по чл. 405а от КТ от 21.09.2010 г. Според съда обаче, вредите, които се претендират по чл. 1 от ЗОДОВ следвало да са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния административен акт. В случая дори да се приемело, че действително ищецът е претърпял неимуществени вреди, то тази връзка не била пряка, а опосредена, тъй като конкретните тревоги, притеснения, дискомфорт, установени от свидетелските показания, били пряко свързани с имуществените санкции по издадените наказателни постановления и образуваното досъдебно производство. По делото не се били събрали категорични данни за това, състоянието на ищеца, описано в исковата молба и потвърдено от свидетелката да е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното постановление по чл. 405а от КТ. Неотносими към доказването на претендираните неимуществени вреди били представените от ищеца извлечение от трудовата му книжка и споразумителен протокол № ДР 10326/28.06.2012 г., видно от който на 28.06.2012 г. ищецът и Е. ОН България ЕАД били постигнали споразумение за разсрочване на забавени плащания за консумирана ел. енергия, ведно с начислените лихви, за периода 23.03.2010 г. - до 20.10.2011 г. Недоказано било твърдението на ищеца, че предвид емоционалното му състояние не е можел да си намери работа, съответно да получава доходи, поради което се стигнало до спиране на тока. Видно от периода за който са натрупани задълженията към Е. ОН, плащанията били спрени още през м. 03.2010 г., т.е. преди настъпването на злополуката с Мехмедов. Недоказано в производството останало и твърдението на ищеца, че предвид състоянието, в което е изпаднал след постановяване на незаконосъобразните административни актове не е можел да си търси работа. В тази връзка от представеното извлечение от трудовата му книжка се установявало, че през 2010 г. за периода 17.06.2010 г. до 4.07.2010 г. ищецът е работил за "ДИС ГРУП" като "продавач", като следващата заверка е от "СОД - Варна" АД за длъжността "охранител", за периода 20.09.2011 г. - 5.10.2011 г. От така извършените заверки на трудовия стаж на ищеца безспорно се установявало, че за периода от 5.07.2010 г. до 19.09.2011 г. не е работил по трудов договор, но не и че причината да не може да си намери работа е именно състоянието му, предизвикано от незаконосъобразните актове и действия на администрацията. Съдът е отчел факта, че при така стеклите се обективни обстоятелства - злополуката, причинила смъртта на Исмаил Мехмедов, съставените срещу едноличния търговец наказателни постановления, образуваното досъдебно производство, макар и срещу неизвестен извършител, мисълта за това, как и от къде ще намери пари да плати имуществените санкции, в това число и кръвнина на роднините на загиналия, със сигурност поставяли човек в стресова ситуация и е възможно да му причинят дискомфорт и безпокойство. Дали обаче същите покриват критериите да се приеме, че незаконосъобразните административни актове са причинили на ищеца неимуществени вреди и конкретно твърдяното психично разстройство, бил въпрос, който останал неизяснен в настоящото производство. Решението е правилно. За да се ангажира отговорността на държавата или общината по реда на чл. 203 и сл. от АПК, следва да са налице точно определените от законодателя в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, а именно: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган на държавата/общината или длъжностно лице; 2. незаконосъобразните актове, действия или бездействия да са извършени при или по повод административна дейност; 3. в следствие актовете, действията или бездействията на административните органи или длъжностните лица да са причинени вреди на граждани или юридически лица; 4. вредите да са в пряка причинна връзка с незаконосъобразното поведение на администрацията. Действително, налице е отменен по надлежния ред като незаконосъобразен административен акт, а именно постановление на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна от 21.09.2010 г. по чл. 405а от КТ за обявяване съществуването на трудово правоотношение с Исмаил Мехмедов Мехмедов. Безспорно са налице и настъпили за ищеца неимуществени вреди, което се установява от показанията на разпитаната по делото свидетелка, както и на базата на чисто житейската логика. Отмяната на един административен акт обаче поради неговата незаконосъобразност не презюмира отговорността на държавата за настъпилите от него вреди. Необходимо е да се докаже както настъпването на тези вреди, така и тяхната пряка и непосредствена връзка с отменения акт, т.е. тези вреди трябва да са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното постановление, да са естествен резултат от него. В случая, както правилно е приел и административният съд, тази връзка е опосредена и не може да се приеме, че настъпилите вреди са настъпили директно от отмененото от съда постановление. Настъпилите в неимуществената сфера на ищеца негативни усещания и изживявания се дължат на хипотетичните последици от този акт, ако той не беше отменен и няма пряка връзка с вредоносния за ищеца резултат. Като е стигнал до този извод Варненският административен съд е постановил едно правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,