Решение № 7381 от 30.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9258/2012 г.

Решение № 7381 от 30.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9258/2012 г., III о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на кмета на община Варна против решение № 1513 от 08.06.2012 г., постановено по адм. дело № 832/2012 г. по описа на Административен съд - Варна. Касаторът излага съображения за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът - Светлозар Иванов Съботинов не взима становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и излага доводи за правилност на обжалваното съдебно решение. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени доводите в жалбата и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустим. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Варна отменя заповед № 0452/03.02.2012 г. на кмета на община Варна, с която е отменена издадената на основание чл. 35, ал. 3 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) заповед № 0393/23.02.2010 г. на същия административен орган. С последната по искане на Светлозар Иванов Съботинов е наредено да се извърши продажба на 95,25 кв. м ид. части от общински недвижим имот в гр. Варна, ул. "Атанас Калчев" № 10, съставляващ поземлен имот с идентификатор 10135.5504.73, целият с площ 395 кв. м, актуван като общински с акт за частна общинска собственост № 5041/18.07.2008 г. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган - зам.-кмета на община Варна при условията на заместване, но в нарушение на изискванията за форма съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като не са посочени фактически основания за постановяването й, а правните такива са напълно неотносими към възможността на административния орган сам да отмени вече издаден от него административен акт. Решението е правилно. С оспорената заповед е отменена предходна заповед, издадена от кмета на община Варна по реда на чл. 35, ал. 3 от ЗОбС. Тази разпоредба урежда реда за продажба на земя - частна общинска собственост в полза на собствениците на законно построена върху нея сграда без провеждането на търг или конкурс, като изрично предвижда, че компетентен да извърши продажбата е кметът на съответната община по ред, определен в наредбата по чл. 8, ал. 2 от ЗОбС. В обжалваното решение са изложени принципно правилни съображения относно характера на процедурата по продажба на имот, частна общинска собственост съгласно чл. 35, ал. 3 от ЗОбС, състояща се от две фази: административна, в която се включва решението на общинския съвет за разпореждане чрез продажба с правото на собственост на общината върху земя - частна общинска собственост в полза на собственика на законно построена върху нея сграда и издаването на заповедта на кмета, с която се индивидуализира имотът, определя се неговата продажбена цена и купувача, и гражданско-правна фаза, която е свързана със сключването на договора за продажба между кмета на общината и купувача на имота. Като правно основание на заповедта, предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство, с която се отменя вече издадената в полза на Съботинов заповед по реда на чл. 35, ал. 3 от АПК, са посочени разпоредбите на чл. 56, ал. 2 във връзка с чл. 30, ал. 2 от АПК. Според тези норми административният орган прекратява производството в случай, че заявителят не отстрани недостатъците в заявлението в тридневен срок от съобщението за това с указание, че неотстраняването ще предизвика прекратяване на производството. Т. е. в хипотезата на чл. 56, ал. 2 от АПК няма произнасяне по същество, а последицата от неотстраняване на недостатъците в заявлението е прекратяване на преписката. В случая в оспорената заповед няма разпореждане в този смисъл, а с нея е отменена друга заповед, постановена на основание чл. 35, ал. 3 от ЗОбС. Липсват изложени фактически основания, от които да се обоснове волята на административния орган за издаване на акт с посоченото съдържание. Такива не се съдържат и в представената по делото административна преписка. Липсата на фактически основания съставлява нарушение на изискванията за форма на административния акт съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и обуславя незаконосъобразност на оспорената заповед само на това основание. При цитирани като правно основание на заповедта норми на чл. 56, ал. 2 във връзка с чл. 30, ал. 2 от АПК административният орган постановява акт на прекратяване на производството, а не се произнася по съществото на спора. Затова и съдебният контрол на този акт се ограничава само до проверка дали на заявителя е изпратено уведомление, което да е надлежно връчено и което следва да съдържа предупреждение за настъпване на неблагоприятните последици от неизпълнението на даденото указание и дали това указание е изпълнено. Ето защо изводът на първоинстанционния състав, че в случая посочените правни основания са неотносими по отношение правомощието на административния орган сам да отмени издадения от него акт, е законосъобразен и обоснован. Мотиви за неплащане на определената за имота цена в указания срок като фактическо основание за издаване на оспорената заповед не се съдържат в нея, а се излагат едва в касационната жалба. Видно от съдържанието на отменената заповед № 0393/23.02.2010 г., с която е разпоредено на Съботинов да се извърши продажба на 95,25 кв. м ид. части от общински недвижим имот в гр. Варна, съставляващ поземлен имот с идентификатор 10135.5504.73, целият с площ 395 кв. м, неплащането на цената в едномесечен срок от съобщението има за последица не отмяна на акта, а прекратяване на процедурата по преписката. С изложеното в касационната жалба се цели мотивиране на оспорената заповед, което е недопустимо. Отделно от това доводите на касатора, с които излага фактическите основания за постановяване на заповедта не съответстват на посочените в нея правни основания, което съставлява допълнителен аргумент в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд за нарушение във формата на акта. Цитираните като правни основания разпоредби за постановяване на оспорената заповед имат за последица прекратяване на административното производство, а в случая е налице произнасяне по същество по направеното от собственика на законно построената сграда искане, приключило с издаването на заповед по чл. 35, ал. 3 от ЗОбС. Ето защо, като приема, че оспорената заповед е незаконосъобразна поради нарушение на изискванията за форма съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, първоинстанционният съд постановява съдебен акт в съответствие с материалния закон. Касационният довод за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила е неоснователен. В касационната жалба не са изложени конкретни съображения в тази насока. Съдебният контрол за законосъобразност на оспорената заповед е осъществен при спазване изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК. Настоящият съдебен състав намира, че правните изводи на съда се обосновават от събраните по делото доказателства. Данните по делото обуславят извод за неспазване на установената форма на акта, което нарушение съставлява основание за неговата отмяна съгласно чл. 146, т. 2 от АПК. С оглед изложеното и при извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,