Решение № 602 от 16.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7810/2016 г.

Решение № 602 от 16.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7810/2016 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "И." ООД - гр. С. срещу решение № 3114/9.05.2016 г., постановено по адм. дело № 5917/2015 г. по описа на Административен съд, С.-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р - 2202-1404148-091-01/3.02.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. С., изменен с решение № 674/8.05.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП в частта за установения резултат за ДДС за месец септември 2011 г. от 3 019,43 лв. на 2 154,63 лв. за внасяне и за месец януари 2013 г. от 3 466,84 лв. на 1 866,84 лв. за внасяне, ведно със съответните лихви в размер на 726,65 лв. и 320,30 лв., а в останалата част е потвърден ревизионния акт общо за сумата от 133 709,20 лв. и съответните лихви. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е немотивирано, както и че съдът не е кредитирал свидетелските показания без да ги съпостави с конкретните сделки, обективирани в писмените доказателства. В решението според касатора съдът само е отразил, че са разпитани петима свидетели, но техните показания не са посочени в съдебното решение макар, че при спор за реалност на доставките, единственият способ за установяване на фактите относно предаване и получаване на стоката между страните по пряката доставка, а при доставка на услуги - на фактите относно фактическото им извършване. Изложени са оплаквания в касационната жалба, че съдът е постановил решението си в противоречие със съдопроизводствените правила, като не е обосновал извод, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, въпреки възражението за некомпетентност на органа и събраните доказателства, както и за некомпетентност на органа, издал и ревизионния доклад. Освен това според касатора в решението на съда липсва мотив, дали указанията, дадени с определение от 6.07.2015 г. за представяне на извлечение на протокола от случайно разпределение и избор на ревизиращ орган, са изпълнени. Оплакванията са посочени и относно обсъждането на заповедта за възлагане на ревизията и последвалите ги заповеди за изменение на заповедта за възлагане. Относно изготвените в съдебното производство експертизи - съдебна и техническа според касатора с тях се установява реалността на процесните доставки, а съдът е мотивирал отказа за признаване на данъчен кредит с липса на доказателства от жалбоподателя откъде прекият доставчик е доставял материалите, както и кога ги е закупил. В тази връзка е посочено в касационната жалба, че произходът на стоката не е основание за отказ на правото на данъчен кредит за получателя, а също и начина на осчетоводяване на доставките и допуснатите грешки в счетоводството на доставчика. В подкрепа на доводите си касационният жалбоподател се позовава на съдебна практика на СЕС и ВАС. П. съображения, обосноваващи оплакванията, са изложени в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт и присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. И. Д.. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП чрез юриск. Д. П. я оспорва с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: По валидността на оспорения акт в обжалваното решение са изложени мотиви, че той е издаден от компетентен орган - Р. Б. на длъжност началник сектор "Ревизии" при ТД на НАП, като възложител на процесната ревизия и Т. И. в качеството й на главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията. Съдът е приел, че органите към момента на издаването на ревизионния акт са заемали посочените длъжности, като първата в качеството й на възложител на ревизията е определена като такава на основание чл. 112 ДОПК въз основа на заповед от 7.05.2013 г. на териториалния данъчен директор в гр. С.. Същото е установено от съда и по отношение на лицето, участвало в ревизиращия екип - Л. Б. в качеството й на инспектор по приходите към същата дирекция. Предвид решението на решаващия орган по чл. 155, ал. 4 ДОПК съдът е изложил мотиви с оглед константната практика на ВАС, че с него не се поставя началото на ново ревизионно производство, а се възстановява неговата висящност по издаване на друг ревизионен акт. За неоснователно е прието възражението на жалбоподателя, че не е издадена заповед за възлагане на ревизия и такава не му била връчвана, като относно това възражение съдът е посочил, че както първата заповед за възлагане, така и последващите изменителни заповеди са връчени на жалбоподателя било на управителя лично, било на електронния адрес на дружеството и са приложени писмени доказателства за това. Относно възраженията на жалбоподателя за ревизионния доклад, съдът е приел, че той е подписан от двамата органи по приходите, включени в състава на ревизиращия екип. За неоснователно съдът е възприел и оплакването на жалбоподателя, че ревизионният доклад е антидатиран и като такъв съставен извън срока по чл. 117, ал. 4 ДОПК, тъй като съдът е изложил мотиви, че посоченият срок е инструктивен и неспазването му не води до нищожност на ревизионния акт, а връчването на ревизионния доклад засяга само и единствено сроковете за подаване на възражение срещу него, а в настоящия случай съдът е приел, че докладът е връчен на електронния адрес на дружеството съгласно чл. 30, ал. 6 ДОПК. Въз основа на изложеното съдът е приел, че оспореният ревизионен акт не е нищожен. По съществото на спора, за да отхвърли жалбата на "И." ООД срещу ревизионния акт, цитиран по-горе, изменен в една част и потвърден в останалата част с решение на решаващия орган по смисъла на чл. 152, ал. 2 ДОПК първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно е отказано правото на данъчен кредит по доставки от "Й. У. С." ЕООД за данъчни периоди на месец декември 2008 г. и на месеците март, април, юни и юли 2009 г.; от "ВВ К. К." ЕООД за данъчни периоди на месеците февруари, май и юни 2012 г.; от "М." ЕООД като правоприемник на "С. П." ЕООД за месец август 2008 г.; от "ЦБА С. Г." ООД за месец декември 2011 г. и месец януари 2012 г.; от "М." ЕООД за данъчни периоди на месеците от април до юни 2011 г. и август и септември 2011 г.; от "Н. Г." ЕООД" за данъчни периоди на месеците март и април 2012 г.; "С. Г. К." ЕООД за данъчен период на месец май 2012 г. и "С. П" ЕООД за данъчни периоди на месеците юли, август, септември октомври и декември 2012 г. и месец февруари 2013 г. Предмет на спорните доставки от посочените доставчици са за доставка на СМР и материали. За да направи този извод решаващият съд е приел, че не е установена по безспорен начин реалността на процесните доставки. Обжалваното решение е правилно постановено. По валидността на ревизионния акт. Първоинстанционният съд обосновано и съобразно с доказателствата по делото е приел, че ревизионният акт е валиден. Оплакванията в тази връзка в касационната жалба, че не са изложени мотиви от съда не отговаря на действителното положение. Изрично в обжалваното решение, както се посочи по-горе съдът е обсъдил компетентността на органите, издали ревизионния акт. Относно оплакването за датата на ревизионния доклад, правилно съдът е приел, че той е връчен на електронния адрес на жалбоподателя и няма данни ревизионният доклад да е антидатиран, каквито са твърденията на касационния жалбоподател. В тази връзка следва да се споделят мотивите на съда, че срокът за издаване на ревизионния доклад по чл. 117 ДОПК е инструктивен и неспазването му не може по никакъв начин да доведе до нищожност на ревизионния акт. Затова като е прието, че и ревизионният доклад и ревизионният акт са валидни, правилно съдът е пристъпил към проверка за материалната законосъобразност на последния. Според касатора в решението на съда липсва мотив дали указанията, дадени с определение от 6.07.2015 г. за представяне на извлечение на протокола от случайно разпределение и избор на ревизиращ орган, са изпълнени. Определянето на ревизиращите органи става по реда, указан в чл. 112, респ. чл. 119 ДОПК и съдът няма задължение да обсъжда по какъв начин тези органи са избрани, стига те да отговарят на условията, предвидени в кодекса относно заеманите от тях длъжности. По изложеното, настоящият съдебен състав счита, че законосъобразно първостепенния съд е установил, че оспорения пред него ревизионен акт е валиден. По съществото на спора. Установено е по делото, че ревизираното дружество е сключило договори с Централен кооперативен съюз, "К. К." ЕООД и "К. С." ЕООД за извършване на СМР на обекти на тези възложители в гр. Н., гр. В., к. к. "Златни пясъци", с. В. вода и гр. С.. По време на ревизията тези възложители са представили протоколи за установяване завършване и заплащане на натуралните видове строителни и монтажни работи към 8.09.2009 г. ("К. С." ЕООД ), 15.05.2012 г. и 17.05.2012 г. (ЦКС) и на 25.09.2009 г. ("К. К." ЕООД), "Х. К." и др. Макар да няма никакви данни тези възложители при сключването на договорите с "И." ЕООД да са се договорили да се използват подизпълнители, по делото се установява, че такива са извършили фактуриране на СМР и доставки на строителни материали на обектите на главните възложители, главен изпълнител на които е "И." ЕООД. По отношение на доставките от "Й. У. С." ЕООД за данъчни периоди на месец декември 2008 г. и на месеците март, април, юни и юли 2009 г. с общ размер на ДДС 58 028,91 лв. законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че не е доказана по безспорен начин реалността на процесните доставки по издадените от посочения доставчик 13 бр. фактури за СМР и материали. Още в хода на ревизионното производство е установено, че предвид прехвърлянето на дружествените дялове на нов собственик през 2010 г. Д. Д., при насрещната проверка тя е заявила, че не са й предавани никакви документи за процесните доставки от бившия собственик, а и е установено от ревизиращите органи, че този доставчик има задължения в особено големи размери - 5 000 000 лв., както и данни за участие в т. нар. вериги и неначисляване на ДДС към бюджета, поради което е бил служебно дерегистриран по ЗДДС, а впоследствие обявен в несъстоятелност и през 2014 г. е заличен от търговския регистър и приходните органи са приели, че за 2008 г. и 2009 г. е рисков субект. Независимо от това и съобразно установената практика на СЕС - вж. решение по дело С-80/11 и С-142/11 и мн. други, непредставянето на документи от доставчика за процесните доставки и неговата обезпеченост да ги извърши не може да се вменява в тежест за доказване на получателя, който черпи права от приспадането на данъчния кредит. Наистина за законосъобразното възникване и упражняване на това материално право трябва получателят да ангажира доказателства за реалността на доставките предвид, че той е длъжен да докаже всички положителни предпоставки а фактическия състав на чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 6, ал. 1, респ. чл. 9, ал. 1 и чл. 25 ЗДДС. В този смисъл именно получателят е задължен да представи относимите за реалността на доставките документи, но следва да се има предвид само такива, при съставянето на които е участвал и той, като напр. приемателно-предавателни протоколи, стокови разписки и др. документи, от които да се установи предаването на стоките и/или услугите. По време на ревизията е установено също така, че ревизираното дружество е представило само копия на издадените му фактури от "Й. У. С." ЕООД и доказателства за осчетоводяването им, заедно с фискални бонове. От приложения по делото рамков договор от 5.01.2009 г. се установява, че страните по него са се договорили изпълнителят да извърши СМР, които предварително да са съгласувани като вид, количества и цени, а също и да се отразяват извършените СМР в двустранно подписани приемателно-предавателни протоколи, обр. 19. Постигната е и уговорка относно сроковете за извършване на СМР, както и съставянето на линейни графици за всеки един от обектите, на които ще се работи, но такива документи ревизираното лице не е представило. Не са представени и уговорените в договора количествено-стойностни сметки относно договорените цени, нито по какъв начин са формирани окончателните цени предвид, че страните са се договорили да се доказват с тях вложените количества и договорените в количествено-стойностните сметки цени. Правилно и приходните органи и съдът са приели в своите актове, че жалбоподателят не е представил доказателства за транспортирането на строителните материали до обектите, на които ще се извършват процесните СМР. Пак във връзка с практиката на СЕС следва да се отбележи, че когато превозът на стоките е за сметка на получателя, негова е доказателствената тежест да установи с относимите за това документи, че превозът е извършен, но не и когато е уговорено транспортирането на стоките да е за сметка на доставчика предвид, че получателят не може да отговаря за действията и/или бездействията на своя доставчик, ако последният въпреки изисканите по време на ревизията документи от него за превозването на стоките, не ги е представил. Обосновано първоинстанционният съд е приел в мотивите на решението си, че жалбоподателят нито в ревизионното производство, нито пред съда е ангажирал доказателства за превоза на строителните материали, което не се установява и от показанията на разпитания свидетел Иванов - шофьор на жалбоподателя, според който материалите са превозени до съответните строителни обекти. В тази връзка следва да се споделят доводите на съда, че представените пътни листове установяват транспортирането на материалите от адреса на жалбоподателя до адреса на доставчика, а не до процесните обекти, както и че няма данни тези материали да са заведени в счетоводството на жалбоподателя по с/ка 302 за конкретните обекти. Следва да се споделят и изводите на решаващия съд, че наличието на осчетоводяване при получателя на процесните фактури не може самостоятелно да доведе до признаване на реалността на доставките. Относно доставките от "ВВ К. К." ЕООД по 3 бр. фактури, издадени през месеците май и юни 2012 г. с общ размер на ДДС 4 253,21 лв. законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че не са доказани процесните доставки по отношение на реалното им изпълнение с предмет СМР. Въпреки изисканите документи за реално изпълнение на доставките по време на ревизията, такива не са представени от жалбоподателя. Ревизиращите органи са събрали доказателства, че посоченият доставчик е обявен в несъстоятелност през 2015 г. след издаване на процесните фактури и че има установени задължения за данъци в особено големи размери. В хода на ревизията жалбоподателят не е представил доказателства по какъв начин са договорени спорните СМР като вид, количество и цени. Няма и представени оферти, заявки и графици по повод на това изпълнение. Впоследствие ревизираното дружество е представило приемателно-предавателни протоколи за обект в с. В. вода, за които съдът е установил, че не могат да се свържат с издадените фактури. Следва да се споделят изводите на съда въз основа на преценката на съдебно-техническата експертиза и установеното в нея, че обектът е изграден, което не означава, че това е извършено от процесния доставчик, след като жалбоподателят не е ангажирал безспорни доказателства за това какво е договорено, респ. вложено и извършено от доставчика предвид, че доказателствената тежест за установяване на реалното изпълнение на фактурираните СМР е на ревизираното лице. Не са ангажирани доказателства относно уточняване между страните по доставките на вида на СМР, а и липсата на кореспонденция между страните по тези доставки, както и какво е договорено като вид, количество и цени не може да формира категоричен извод, че са извършени, посочените в протоколите за приемане/предаване на СМР на посочения обект от "ВВ К. К." ЕООД. Относно издадените от "ЦБА С. Г." ЕООД 2 бр. фактури през месец декември 2011 г. с общ размер на ДДС 1 184 лв. с предмет "дървен материал" законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че не е доказано реалното извършване на фактурираните доставки. За тези доставки е установено, че по време на ревизията жалбоподателят е представил само копия от издадените му от този доставчик фактури и осчетоводяването им, ведно с касови бележки за плащане. Липсата на представени протоколи за предаване, респ. приемане на дървения материал правилно е обусловило съдът да приеме, че не е установена реалността на доставките. При липсата на доказателства по какъв начин стоката е предадена на получателя, както и наличието само на товарителница и пътен лист от 16.01.2012 г. не могат да установят, че доставките са действително осъществени. Основателно е оплакването на касационния жалбоподател, че неправилно съдът изисква наличието на превозни билети за дървения материал, след като твърди, че този материал е закупен от посочения доставчик (който също ги е закупил) и стоката е доставяне в склада на жалбоподателя. Превозни билети наистина доказват произхода на стоката, но в случая непредставянето им не може да се вмени в тежест на получателя по доставките, още повече, че от показанията на свидетеля Гълъбов касае се за шперплат, греди и др. необходими за строителство, поради което не се установява необходимостта от представянето на превозни билети, но от съвкупната преценка на доказателствата, направена от решаващия съд е установено, че не е доказана безспорно реалността на фактурираните доставки. По издадените 18 бр. фактури от месеците юли, август, септември, октомври и декември 2012 г. от "С. - П" ЕООД (за него същи приходните органи са установили публични задължения в особено големи размери), като при административното обжалване на ревизионния акт е прието за основателно оплакването на жалбоподателя по фактура № 2309/24.01.2013 г., че тази фактура не е отразена от ревизираното лице в дневниците за покупки и не е ползвано правото на данъчен кредит, поради което следва да се преценяват 17 бр. а не 18 бр. фактури. Съдът правилно е изложил мотиви, че наличието само на акт, обр. 19 от 29.04.2013 г. за СМР на сграда в кв. Горна баня в гр. С. и в с. В. вода не могат сами по себе си да докажат изпълнение на доставките, вкл. и времевата разлика с издадените фактури. Липсата на писмени данни как са договорени процесните СМР (дали са договорени такива, посочени формално в протокола), както и липсата на оферти, количествено-стойностни сметки и др., нито на кои обекти ще се извършват СМР води до единствения правилен извод, който се съдържа в обжалваното решение, че не е доказана по безспорен начин реалността на доставките. И по отношение на тези доставки правилно съдът е преценил съдебно-техническата експертиза, която е установила, че обектите са завършени, но не е установено по категоричен начин, че това е изпълнено от посочения доставчик, поради което за жалбоподателя не може да възникне законосъобразно правото да приспадне като данъчен кредит отразения във фактурите ДДС. С. не възприема мотивите на решаващия съд за липсата на кадрова и материална обезпеченост на доставчика, предвид практиката на СЕС, че не може да се вменява в тежест на получателя да я доказва, но преценката на събраните по делото доказателства е довела да законосъобразни изводи у съда за недоказаност на фактурираните доставки. Представянето на актове, обр. 19, съставени между жалбоподателя и възложителите, които са му възложили извършването на процесните СМР, не доказва, че такива са извършени преди това от подизпълнителите - преките доставчици на жалбоподателя. По издадените от "С. Г. К." ЕООД (за него ревизиращите органи също са установили, че има незаплатени публични задължения в размер на 1 000 000 лв. и за 2012 г. е рисков субект, участник в т. нар. вериги) 5 бр. фактури през месец май 2012 г. с общ размер на ДДС 10 819,83 лв. с предмет СМР законосъобразно решаващият съд е приел, че липсата на информация как са договорени процесните СМР, липсата на оферти, начина на формирането на цените на отделните видове СМР и др. не установят реалното им изпълнение по издадените от този доставчик фактури. Представеният протокол от 23.05.2012 г. за установяване завършването и заплащането на натуралните видове СМР не може да докаже действителното осъществяване на процесните СМР, предвид липсата на други съпътстващи този протокол документи, които да установяват всички етапи по договаряне, офериране и ценообразуване на строителните дейности. Наличието на осчетоводяване на процесните фактури правилно съдът е счел, че от него не може самостоятелно да се формира извод за реалното изпълнение на доставките, тъй като то не е и законово установена предпоставка за законосъобразното упражняване на правото на данъчен кредит за получателя на издадените му фактури. За доставките през месеците март и април 2012 г. от "Н. Г." ЕООД по 6 бр. фактури с общ размер на ДДС 9 610,80 лв. с предмет "изкоп с багер" и доставка на градешки камък, вар, цимент и тухли съдът е обсъдил представения в съдебното производство от жалбоподателя договор за наем на багер от 6.04.2012 г. между "А. - Ко" ЕООД - наемодател и "Н. Г." ЕООД - наемател и приемателно-предавателен протокол от 10.04.2012 г. за изкопа с багер и приемателно-предавателни протоколи за строителните материали и е направил законосъобразни изводи при съвкупната им преценка, че липсата на съпътстващи доказателства за транспортирането им до обекта, не могат да обусловят твърдението на касационния жалбоподател за реалното изпълнение на фактурираните от този доставчик СМР и строителни материали. Освен това в хода на ревизията нито доставчикът, нито ревизираното дружество са представили приемателно-предавателни протоколи за извършените изкопни работи, нито за предаване на строителните материали. Представянето на акт, обр. 19 (копие от него) едва пред решаващия орган и в хода на съдебното производство показва, че тези документи са съставени за целите на обжалването на ревизионния акт по административен и съдебен ред. Ако ревизираното лице е притежавало наистина тези документи предвид, че те по принцип трябва да носят подписите на страните по доставките, не е имало никакви пречки при поискване още в ревизията, да бъдат предоставени. Касае се за частни свидетелстващи документи, които не се ползват с материална доказателствена сила и правилно съдът не ги е ценил като годни доказателства, установяващи реалното осъществяване на фактурираните доставки. По издадените от "М." ЕООД 14 бр. фактури през февруари, март, април, май, юни, август и септември 2011 г. е установено, че административният орган по смисъла на чл. 152, ал. 2 ДОПК е приел, че жалбоподателят не е включил тази фактура в дневника си за покупки и затова не е упражнил за нея правото на данъчен кредит, поради което следва да се извърши преценка за 13 бр., а не за 14 бр. фактури от този доставчик. Установява се, че между ревизираното дружество и издателя на процесните фактури са възникнали облигационни правоотношения по повод сключения договор от 15.08.2011 г. съгласно който доставчикът като изпълнител по договора се е задължил да извърши СМР на обект "Офис-сграда в кв. Горна баня, ул. "Б. О.", подробно описани в приложение 1 по представено задание на възложителя към договора. В соченото приложение е упоменато, че СМР са свързани с полагане на гипсова мазилка на стълбище и полагане на полиран бетон в гараж. Конкретно задание на възложителя обаче не е представено. В протокола за установяване на извършените СМР не е упоменат обект, на който е работено, което не може да обуслови извод за реално извършени доставки и свързването на тези протоколи с издадените фактури. Тези частни документи са представени едва в хода на административното обжалване на ревизионния акт въпреки, че по време на ревизията приходните органи са изисквали доказателства за спорните СМР, както от доставчика, така и от получателя. Ако тези документи са били съставени от страните по доставките в периодите на извършването на процесните услуги, не е имало пречка жалбоподателя да ги представи, предвид че негова е доказателствената тежест за установяване на всички положителни факти по отношение на доставките, по които той е упражнил правото на данъчен кредит, но това не е сторено. Следва да се възприемат изложените от първоинстанционния съд мотиви, че посочените документи формално са съставени с оглед на обжалването на ревизионния акт пред решаващия административен орган, а и наред с това следва да се спомене, че липсата на посочване на обектите в протоколите, не може да доведе до извод, че доставките са действително осъществени, поради невъзможността тези протоколи да се свържат с издадените от "М." ЕООД фактури. По доставките от "М." ЕООД с правоприемник "С. П." ЕООД, заличен търговец от 16.08.2011 г. и преобразуване на дружеството чрез вливането му в "М. Р." ЕООД е издадена фактура № 14/29.08.2008 г. с предмет на доставката алуминиева и ПВЦ-дограма настоящият съд възприема доводите на първоинстанционния съд, че по делото не са ангажирани доказателства каква оферта е зададена от жалбоподателя към доставчика му и какви са параметрите на доставката - вид, цвят, размер, цена Относно установяване произхода на стоката необосновано съдът я е включил като предпоставка за законосъобразно възникване и упражняване от получателя на фактурата на данъчния кредит, но наличието само на фактура без съпътстващи документи за доставката и влагането й, законосъобразно съдът е направил извод, че не е доказана реалността на процесната доставка. Относно представените пътен лист и товарителница, те сами по себе си не установяват реалното предаване на фактурираната стока, както е прието в обжалваното решение, поради което изводите на съда за недоказаност на тази доставка, са законосъобразни. Относно съдебно-счетоводната експертиза, с нея е установено осчетоводяване от получателя на процесните фактури, а в останалата си част вещото лице е описало съдържанието на папките-приложения към делото, предвид, че е проверило документите, приложени по делото и представени му такива от ревизираното дружество, поради което с тази експертиза не се установява реалното осъществяване на доставките, което както вече се посочи в мотивите по-горе не е доказано по безспорен начин от касационния жалбоподател с оглед, че негова е доказателствената тежест да установи реалното осъществяване на СМР по доставките на услуги и предаването на фактурираните му доставки на стоки. Относно гласните доказателства, събрани по делото, се установява, че в съдебното производство са разпитани като свидетели Е. М., Б. М., Л. С., В. И. и В. Г., всичките са били работници при ревизирания субект. От техните показания, които са общи може да се направи извод, че свидетелите установяват извършване на доставките и предаването на резултати от тях от жалбоподателя като главен изпълнител по договорите с Централен кооперативен съюз, "К. К." ЕООД и "К. С." ЕООД, а не между жалбоподателя и неговите издатели на фактури. Споменаването само на някои от подизпълнителите, не може да замести документалното оформяне на договорените доставки и тяхното изпълнение. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно като постановено при спазване на приложимия материален данъчен закон - ЗДДС, както и на съдопроизводствените правила и при правилно установена фактическа обстановка, са изградени и правните изводи на съда, поради което решението му е и обосновано, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане от юриск. Д. П., на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С. при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция в размер на 4 485 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение