Решение № 868 от 22.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12349/2016 г.

Решение № 868 от 22.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12349/2016 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Б. Р. Р., чрез процесуалния си представител адв. Георгиев, против решение № 490 от 27.09.2016 г., постановено по адм. дело № 389/2016 г. от Административен съд - М., с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата му срещу заповед № 301з-1607/1.07.2016 г. издадена от началник сектор "Пътна полиция" към отдел "Охранителна полиция" към ОД на МВР - М., с която му е наложено дисциплинарно наказание "Порицание" за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Касационният жалбоподател смята решението за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Началникът на сектор "Пътна полиция" към отдел "Охранителна полиция" към ОД на МВР - М. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение, по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 499 от 27.09.2016 г., постановено по адм. дело № 389/2016 г. от Административен съд - М. е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на Б. Р. Р. срещу заповед № 301з-1607/1.07.2016 г. издадена от началник сектор "Пътна полиция" към отдел "Охранителна полиция" към ОД на МВР - М., с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 11 предл. второ и чл. 204, т. 4 ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "Порицание" за срок от шест месеца. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорваният административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му по чл. 204, т. 4 от ЗМВР, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил фактическата обстановка по делото. Събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е извел правни изводи, които напълно се споделят от настоящия съдебен състав. Неоснователно се твърди, че съдът не е констатирал допуснати от административния орган нарушения на процесуалните правила. Дисциплинарното производство е проведено според правилата на ЗМВР - започнало е със заповед на дисциплинарно наказващия орган, с която жалбоподателят е запознат. Проведено е дисциплинарно производство, в което са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, съгласно изискването на чл. 35 АПК, които факти и обстоятелства са били отразени в изготвената обобщена справка, с която служителят също е бил запознат. В изпълнение на задълженията си по чл. 34 АПК дисциплинарно наказващият орган е дал възможност на Русинов да дава обяснения и да представя доказателства в своя защита. Заповедта е издадена в срока по чл. 195, ал. 1 вр. чл. 196 ЗМВР. Следователно, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. С оглед така изведения от първоинстанционния съд законосъобразен резултат, неоснователно е поддържаното в касационната жалба оплакване в противоположния смисъл. Не е нарушено и правото на защита на служителя, тъй като му е предоставена възможност да даде обяснения по случая и да представи доказателства в своя защита. Русинов е бил запознат със справката на 30.06.2016 г. При това запознаване е отбелязал, че не е съгласен с така констатираните дисциплинарни нарушения и няма допълнителни обяснения. Не е налице и другото твърдяно нарушение - необоснованост на съдебния акт. Съдът е изследвал законовите предпоставки на чл. 194, ал. 2, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 11 предл. второ и чл. 204, т. 4 ЗМВР, посочени като правно основание за налагане на дисциплинарното наказание "Порицание" за срок от шест месеца и представените доказателства и въз основа на правилният им анализ е стигнал до извода, че Русинов е нарушил виновно разпореденото със заповед № 8121Кз-197/19.02.2015 г. указание за работа на полицейските служители със системата за видео наблюдение. Неоснователно е също възражението на касатора, че съдът не е взел предвид факта, че административният орган не е посочил формата на вината и не е отчел правилно тежестта на нарушението. Съдът е изложил мотиви в тази връзка, а именно, че нарушението е извършено виновно, тъй като Г. Г. е запознат лично със заповед № 8121Кз - 197/19.02.2015 г. Тази заповед е част от служебните му задължения, поради което нарушението на разпоредбите за работа на полицейските служители със системата за видеонаблюдение, монтирана в автомобила винаги е виновно, т.е. наказуемо. Именно тежестта на нарушението е отчетена при налагане на по-леко дисциплинарно наказание, което съответства и на целта на закона. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира фактическите установявания, описани в мотивите на обжалваното съдебно решение, за съответстващи на събраните по делото доказателства, напълно логични и последователни. По делото не са събрани доказателства, които да опровергават тези фактически констатации на първата инстанция, поради което доводите за неправилност на съдебното решение са неоснователни. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, пето отделение