Решение № 11564 от 2.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3544/2018 г.

Решение № 11564 от 2.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3544/2018 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Я. от гр. [населено място] срещу решение № 184 от 30.01.2018 г., постановено по адм. д. № 2002/2017 г. по описа на Административен съд - Пловдив, Второ отделение, VII състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът - Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Пловдив, чрез юрисконсулт Панов, в отговор от 8.03.2018 г., моли решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на Е. Я. от гр. [населено място] срещу решение № 2153-15-123 от 28.06.2017 г. на Ръководителя на Териториално поделение на НОИ гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане № [ЕГН] по протокол № 01131 от 4.04.2017 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ гр. Пловдив. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК се установи, че съдебният акт е валиден и допустим, като постановен от компетентен съд, в пределите на правораздавателната му власт, след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба. От данните по първоначалното дело се установява, че Я. е поискала отпускане на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст със заявление вх. № 2113-15-5880 от 8.12.2016 г., като е представила необходимите документи. Преди цитираната дата искане до Териториално поделение на НОИ гр. Пловдив не е отправяно. В удостоверение обр. УП - 16 изх. № 1019-15-2800# 1 от 22.11.2016 г. е посочено, че на 3.11.2016 г. жалбоподателката е внесла сумата 3588.48 лв., представляваща осигурителни вноски за периода на обучението й в ПУ "Паисий Хилендарски", а именно 1.11.1971 г. - 30.10.1975 г. Правото на Я. на пенсия е преценено от органите Териториално поделение на НОИ гр. Пловдив към датата на подаване на заявлението и е прието, че тя има навършени 65 г. 9 месеца и 11 дни и осигурителен стаж 40 години 8 месеца и 12 дни, от които 29 години 9 месеца и 19 дни учителски осигурителен стаж и 4 години по чл. 9а, ал. 1, т. 1 КСО. След като жалбоподателката е внесла осигурителните вноски по чл. 9а, ал. 1, т. 1 КСО на 3.11.2016 г., то не може да бъде прието, че правото й на пенсия е възникнало към 27.02.2011 г., тъй като към този момент тя е имала изискуемата 60-годишна възраст, но не е имала 34 г. осигурителен стаж и към посочения момент не е внесла цитираните вноски. Съгласно чл. 9а, ал. 6 КСО, (изм. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.), за осигурителен стаж по ал. 1 и 2 се зачитат периодите, за които са внесени осигурителни вноски. Вноските са изцяло за сметка на лицата и се внасят върху минималния месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване в размера, определен за фонд "Пенсии" за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., към датата на внасянето им. Следователно правото на лицата по чл. 9а, ал. 1, т. 1 за зачитане на осигурителния стаж възниква след внасяне на осигурителните вноски, независимо, че се отнася до периода на обучение. В случая внесените осигурителни вноски за периода на обучение са увеличили общия осигурителен стаж на лицето и от там размера на пенсията му. Правилно е преценено, че Я. е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО към 12.10.2014 г., когато вече е имала осигурителен стаж възлизащ на 34 години и 8 месеца и възраст, изискваща се за жените за 2014 г., поради което са й признати и 2 години за отложено пенсиониране. От този момент е преценено правото й по чл. 70, ал. 1, предложение второ КСО, съгласно който текст, ако лицата са придобили право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 и продължават да работят след датата на придобиване на правото, без да им е отпусната пенсия, за всяка година осигурителен стаж след тази дата процентът е 3, а от 1 януари 2012 г. - 4, и съответната пропорционална част от тези проценти за месеците осигурителен стаж. Процентът за всяка година осигурителен стаж след датата на придобиване на правото по чл. 68, ал. 1 и 2 се определя за действителен календарен осигурителен стаж, без превръщане, придобит след 31 декември 2006 г. Съгласно чл. 69в, ал. 3 КСО на учителите, които са придобили право на пенсия при условията на ал. 1 и се пенсионират при условията на чл. 68, ал. 1 и 2, се изплащат пенсии за осигурителен стаж и възраст от фонд "Пенсии" и добавка от Учителския пенсионен фонд в размер 0, ЗЗ на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след придобиване право на пенсия по ал. 1. По отношение на цитираната добавка е съобразено, че Я. е придобила право на пенсия при преференциалния режим на § 5, ал. 1 ПЗР на КСО, в сила до 31.12.2015 г., при 25 г. и 8 месеца учителски стаж и възраст от 57 години и 10 месеца, на 5.09.2012 г., като са отчетени внесени осигурителни вноски в Учителския пенсионен фонд, от 5.09.2012 г. до 24.10.2016 г. Стигайки до изводи за правилно и законосъобразно определяне на размера на пенсията на Я., съдът е постановил правилно решение. Липсата на касационни основания при постановяване на оспореното решение обуславя оставянето му в сила. При този изход на делото е основателно искането на ответника за присъждане на разноски, тъй като е представен отговор по касационната жалба от юрисконсулт, в който отговор е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ето защо, при този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, жалбоподателката дължи на ответника сумата 100 лв., представляваща минимално възнаграждение за юрисконсулт за настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,