Решение № 107 от 2.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 328/2009 г.

Решение № 107 от 2.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 328/2009 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Дария Проданова Производството е по реда на § 2, ал. 14 от ПЗР на ГПК вр. чл. 218а, б. "б" вр. чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.) вр. чл. 192, ал. 4 ГПК (отм.) вр. чл. 63, ал. 3 ГПК (отм.). Постъпила е касационна жалба от А. за с. к. (АСК) срещу тази част от Решение № 273 от 10.06.2008 г. по гр.д. № 204/2008 г. с която Пловдивският апелативен съд е отменил решението от 26.10.2007 г. по т.д. № 9/2005 г. на Пловдивския окръжен съд с което е била допусната по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.) поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 10.02.2006 г. по същото дело. Като е счел, че молбата по чл. 192 ал. 2 ГПК (отм.) на АСК е неоснователна, въззивният съд я е отхвърлил. Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 218в ал. 1 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е допустима. Ответникът по касация "Менделеев-78" Е., чрез пълномощника си изразява становище, че решението на ПАС е законосъобразно и следва да остане в сила. В кориците на делото се съдържа и частна касационна жалба на "Менделеев 78" ЕООД. Като взе предвид становищата на страните, извърши проверка по законосъобразността на обжалвания съдебен акт, ВКС - Търговска колегия, състав на I т.о. приема следното: Жалбата е основателна. Т.д. № 9/2005 г. е образувано по обективно съединени искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от АСК срещу "Менделеев 78" Е. гр. П. В производството пред първоинстанционния съд е участвал ответникът "Менделеев 78" ЕООД. Това дружество е конституираният още с ИМ ответник по делото, с това наименование е призовавано, отразявано в съдебните книжа и пр. Единствено в първоинстанционното решение по делото, наименованието е посочено "Менделеев" без цифровата част на фирмата по чл. 7 ТЗ. Сезиран с молбата на АСК, първоинстанционният съд е счел, че тя е основателна. Аргументът във въззивния акт е един - не се касае за очевидна фактическа грешка, а за решение, постановено срещу ответник, който не е конституиран по делото и редът за корекция е този по чл. 196 и сл. ГПК (отм.). Становището на въззивния съд е неправилно. Касае се очевидна фактическа грешка, която съдът е допуснал при изписване на фирмата (чл. 7 ТЗ), а не за произнасяне на решение срещу неконституиран ответник. Тезата на ПАС е и алогична, тъй като в този случай решение срещу конституирания по делото ответник би липсвало и производството би било висящо по отношение на него. В този случай и при препращането към реда по чл. 196 ГПК (отм.) би се поставил въпроса кой е ответникът, легитимиран да обжалва първоинстанционния акт. Допуснатата очевидна фактическа грешка подлежи на поправяне по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.), както правилно е сторил ПдОС. Поради това, решението на апелативния съд ще бъде касирано в тази част. Както бе посочено по-горе, в кориците на делото се съдържа и частна касационна жалба на "Менделеев 78" Е. срещу тази част от решението на Пловдивския апелативен съд (имаща характер на определение) с която е оставено в сила първоинстанционното определение от 26.10.2007 г. по т.д. № 9/2005 г. на ПдОС с което дружеството е осъдено да заплати на основание чл. 63, ал. 3 ГПК (отм.) държавна такса в размер на 274281.68 лв. Частната касационна жалба е неоснователна. В нея "Менделеев 78" ООД се позовава: 1. На просрочие по чл. 192, ал. 4 ГПК (отм.) на молбата за присъждане на разноски; 2. На това, че решението в основното производство е постановено срещу "Менделеев" ООД, а за разноски е осъден "Менделеев 78" ООД. Становището на настоящия съдебен състав, че частната касационна жалба е неоснователна произтича от следното: По въпроса относно това, че страна по спора е "Менделеев 78" ООД и посочването на наименованието на дружеството в диспозитива на решението на ПдОС без цифровия му индекс се дължи на очевидна фактическа грешка, ВКС се е произнесъл по-горе. Неоснователно е и позоваването на срока по чл. 192, ал. 4 ГПК (отм.), тъй като тази хипотеза няма отношение към разглеждания спор. В случая не се касае за присъждане на разноски в полза на другата страна по делото, което искане е обвързано с посочения 2-месечен срок, а за присъждане в полза на съда на държавна такса на основание чл. 63, ал. 3 ГПК (отм.), което не е обвързано със срока по чл. 192, ал. 4 ГПК (отм.). Водим от горното, Върховният касационен съд - Търговска колегия, състав на I т.о.