Решение № 374 от 1.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 369/2010 г.
ВКС01.10.2010 г.докладчик т Гроздан Илиев
Диспозитив
Оставя без разглеждане искането на осъдените Г. Л. К. и В. Д. В. за възобновяване на производството по в. н. о. х. д. № 657/09 г. на В. окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 374 от 1.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 369/2010 г., I н. о., НК, докладчик председателят Гроздан Илиев Производството пред Върховния касационен съд е с основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Образувано е по искане на осъдените Г. Л. К. и В. Д. В. за отмяна по реда на възобновяването на решение № 246 от 31.07.2009 г. на В. окръжен съд (ВОС) по в. н. о. х. д. № 657/09 г., с което е потвърдена присъда № 155 от 12.03.2009 г., постановена по н. о. х. д. № 358/08 г. на В. районен съд (ВРС). В съдебното заседание пред настоящата инстанция Г. К. и защитникът му поддържат искането, в което са изложени доводи за допуснати от ВОС нарушения на материалния и процесуален закон. В допълнение сочат допуснато от въззивния съд нарушение на разпоредбата на чл. 340, ал. 2 НПК, като молят за отмяна на атакувания съдебен акт и ново разглеждане на делото. Макар и неконкретизирани, оплакванията в искането на В. В. по същество са, за допуснати от контролираните инстанции процесуални нарушения, довели до нарушение и на материалния закон, поради несъставомерност на извършеното деяние и неправилното му осъждане. Гражданският ищец и частен обвинител Р. Ц. К. не се явява и не се представлява в съдебното заседание пред касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура даде заключение за недопустимост на просрочените искания и неоснователност на същите при отсъствие на релевираните нарушения на материалния и процесуален закон. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, приема за установено следното: Исканията на Г. К. и В. В. са подадени от процесуално легитимирани страни срещу непроверено по касационен ред решение, но са недопустими, тъй като са депозирани след изтичане на шестмесечния срок по чл. 421, ал. 3 НПК. Съгласно чл. 346 НПК, решение № 246 от 31.07.2009 г., постановено по в. н. о. х. д. № 657/09 г. на ВОС не е от категорията съдебни актове, подлежащи на касационна проверка по жалба или протест, поради което е влязло в сила в деня на постановяването му - 31.07.2009 г., каквото е императивното правило на чл. 412, ал. 2, т. 1 НПК. При това положение шестмесечния срок по чл. 421, ал. 3 НПК, за възобновяване на наказателното производство по молба на осъдените е започнал да тече от тази дата и е изтекъл на 1.02.2010 г., по арг. от чл. 183, ал. 4 НПК. Искането на Г. К. е подадено на 7.06.2010 г., а това на В. В. - на 2.07.2010 г. Следователно всяко от направените искания се явява просрочено. Доводът на осъдените за липса на просрочие, поради неизпълнена от ВОС процедура по уведомяване по чл. 340, ал. 2 НПК е неоснователен. Щом като потвърдителните решения на окръжния съд са изключени от касационна проверка и влизат в сила от датата на постановяването, съдът постановил влязлото в сила решение няма процесуалното задължение да уведомява за това обстоятелство страните, по реда предвиден за невлезлите в сила решения, които са включени в предмета за обжалване по чл. 346 НПК. Нормата на чл. 421, ал. 3 НПК е специална по отношение на тази по чл. 340, ал. 2 НПК. Именно поради това, релевантен за образуването и разглеждането на производство по реда на глава тридесет и трета от НПК е не моментът на уведомяването на страните за резултата от неподлежащия на касационен контрол съдебен акт, а датата на влизане в сила на този акт, от когато започва да тече преклузивния шестмесечен срок по чл. 421, ал. 3 НПК. Дезинтересирането на страните от хода и резултата на воденото производство не може да бъде тълкувано в тяхна полза. В разглеждания случай само главния прокурор може да направи искане за възобновяване на наказателното производство, защото упражняването на това правомощие не е обвързано с конкретен преклузивен срок, когато е в полза на осъдените, но преценката в тази част е изключително негово правомощие. Мотивиран от изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение