Решение № 4233 от 2.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11246/2017 г.

Решение № 4233 от 2.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11246/2017 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - П. против решение № 1198/5.07.2017 г., постановено по адм. дело № 199/17 г. на Административен съд - П., с което е прогласена нищожността на РА № 161400545/26.09.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-П., потвърден с решение № 828/27.12.2016 г. на ДД "ОДОП"-П.. Изложени са доводи за неправилност на решението, иска се отмяната му. Оспорват се разноските на ответника за адвокатско възнаграждение и се иска намаляването му до минималния размер. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция, в размер на 3100 лв. Ответникът "В. - П." ООД, гр. П., представлявано от надлежно упълномощен адв. Руменов оспорва касационната жалба. Желае решението да бъде оставено в сила като правилно по подробни съображения, изложени в писмени бележки. Претендира разноски по представен списък и разписка за платен адвокатски хонорар общо в размер на 12 000 лв. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА на ревизираното лице за установени задължения по ЗДДС от непризнат данъчен кредит в размер на 23 610, 66 лв. и лихви - 9 535, 75 лв. и допълнително начислен ДДС в размер на 36 192, 32 лв. и лихви - 16 151, 40 лв. Ревизионното производство е въз основа на ЗВР № 1202598/11.05.2012 г., като производството е било спряно със заповед № 1200452/31.10.2012 г. и е възобновено със заповед № 1303130-В/28.06.2013 г. Първоначално издаден РА № 161303130/03.07.2013 г. е отменен частично на основание чл. 155, ал. 4 ДОПК с решение № 995/20.09.2013 г. директорът на Дирекция "ОДОП" - П. и преписката е върната на органа, възложил ревизията, със задължителни указания за издаването на нов ревизионен акт. При повторна ревизия, е издаден РА № 161400545/17.04.2014 г., потвърден с решение № 635/30.06.2014 г. на ДД "ОДОП"-П.. Ревизионният акт е бил предмет на оспорване пред АС-П. и с влязло в сила решение № 31/9.01.2015 г. по адм. дело № 2215/2014 г. на Административен съд - П. е обявена нищожност на РА, поради липса на материална компетентност на издателите му, тъй като е била нарушена разпоредбата на § 35, ал. 1 ЗИД ДОПК /обн. ДВ бр. 82/26.10.2012 г., в сила от 1.01.2013 г./. Несъобразена с постановеното решение на АС-П. е извършената ревизия, при която е издаден процесния РА, която ревизия е продължение на втората по ред ревизия и вместо порочната ЗОКО, която е основание за нищожност на издадения втори по ред РА, с новоиздадена ЗОКО № К 1400545/12.09.2016 г. органът, възложил ревизията, е определил длъжностно лице от отдел "Ревизии" при ТД на НАП - П., което да издаде ревизионен акт, във връзка с вече съставения ревизионен доклад № 1400545/24.03.2014 г. Така приключилото производство с процесния РА е при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, визирани в ДОПК касаещи възможността за връщане на преписката за нова ревизия от горестоящия административен орган, но не и от съда. При несъобразяване с влязлото в сила съдебно решение, органа по приходите е постановил нов, трети по ред РА в ревизионно производство, което не е било висящо, а е приключило. В рамките на едно и също ревизионно производство е недопустимо да се извършат повече от две ревизии, съответно - да се издадат повече от два ревизионни акта. Като е нарушил процедурата и е приел за висящо ревизионното производство, в което е издал трети по ред РА, органът по приходите е излязъл извън предоставената му по закон компетентност, което обуславя извод за нищожност на оспорения пред първоинстанционния съд РА. По изложените съображения, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. На ответната страна се дължат разноски. Видно от представения списък на разноски и разписка за платеното адвокатско възнаграждение, за защита пред касационната инстанция определеното е в размер на 12 000 лева. Съобразно направеното изрично възражение от страна на касатора ДД "ОДОП" в касационната жалба за прекомерност на адвокатското възнаграждение, настоящият съдебен състав като съобрази обжалваемия интерес, фактическата и правна сложност на спора пред касационната инстанция, приема, че се следва до минималния размер възнаграждение по чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и следва да се присъди до размер 3 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение