Решение № 408 от 23.10.2013 г. на ВКС по н. д. № 1328/2013 г.

Решение № 408 от 23.10.2013 г. на ВКС по н. д. № 1328/2013 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Позовавайки се на всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК, подалият жалбата защитник иска или отмяна на решението с връщане делото на апелативния съд за ново разглеждане, или изменяване на решението с преквалифициране на извършеното от подсъдимия в престъпление по чл. 354а, ал. 5 НК и намаляване на наказанието от лишаване от свобода на глоба. В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му поддържат оплакванията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 НПК. Представителят на ВКПр не намира за основателни възраженията срещу правилността на въззивното решение и дава заключение за оставянето му в сила. ВКС установи: С присъда № 79 от 3.IV. 2012 г. по нохд № 1725/2011 г. на Варненския окръжен съд, М. Ц. А. е признат за виновен в това, че на 22.IV. 2011 г. във Варна е държал без надлежно разрешително и с цел разпространение 2.23 гр кокаин и 1.05 гр марихуана, двата наркотика с високо %-но съдържание в тях на активните им компоненти, съответно 80 и 2.80 и с обща стойност 630.70 лв., за което и на основание чл. 354а, ал. 1 НК е наказан с 2 години и 2 месеца лишаване от свобода и с 6000 лв. глоба. Лишаването от свобода е постановено да се изтърпи при строг първоначален режим в затворническо общежитие от закрит тип. Същите режим и затворническо заведение са определени и за изтърпяването от А. на наказанието от 3 години лишаване от свобода, наложено му с присъдата по нохд № 990/2006 г. на Варненския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение присъдата е изменена, като наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода е намалено по правилото на чл. 58а, ал. 1 НК на 1 г. 5 месеца и 10 дни. Жалбата е неоснователна. Конкретните твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения са за нарушаване от въззивния съд на чл. 305, ал. 3 НПК и на чл. 339, ал. 2 НПК. Неоснователността на първото възражение следва от вида на обжалвания въззивен акт и от чл. 339, ал. 3 НПК: задължението да приложи изискванията на чл. 305 НПК възниква за въззивния съд само при постановяването на нова присъда.Второто възражение е неоснователно, защото е невярно: отговорите на въззивния съд по всички направени пред него оплаквания са изложени в решението му от втория абз. на л.4 до втория абз. включително на л.11. Твърдението за неприлагане на закона, който е следвало да се приложи-според жалбоподателя приложимият закон е чл. 354а, ал. 5 НПК-е неоснователно. А. е осъден за престъпление по чл. 354а, ал. 1 НК, за държане с цел разпространение на високорискови наркотични вещества, за каквото престъпление няма маловажен случай, относим само към престъпленията по чл. 354а, ал. 3 и 4 НК. Наложеното на подсъдимия А. наказание не е несправедливо, още по-малко пък явно. Редуцирано от въззивния съд на 1 г. и 5 месеца то е повече от съответно на тежестта на престъплението и обществената опасност на извършителя, за втори път отговарящ за същото по вид престъпление. С оглед на дотук казаното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС