Решение № 11495 от 7.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4508/2010 г.

Решение № 11495 от 7.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4508/2010 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 и сл. АПК, образувано по касационна жалба на Митница Варна и МП "Пристанище Варна", чрез пълномощника ст. юрисконсулт М. Роева, против решение № 365 от 19.02.2010 г. на Варненски административен съд, постановено по адм. дело № 1447 по описа за 2009 г., с което по жалба на "Томилимпекс" ЕООД, със седалище и адрес на управление с. Въглен, обл. Варна е отменено Решение към ЕАД № 2005/4-1825/04.04.2006 г., издадено от началника на МП "Пристанище Варна", потвърдено с решение № Т47-336/14.02.2008 г. на началника на Митница Варна, относно определените като дължими за вземане под отчет разлики до пълния размер на дължими държавни вземания - ДДС в размера на 3 766 лв. по вноса на 18,3 мт. нето тегло зелено кафе на зърна /Индонезийска робуста "ЕК - special ELB Grade 3,450 bc"/. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че съдът неправилно игнорирал доказателствата, събрани по линия на международното сътрудничество, за плащане на по-висока цена от декларираната при вноса. По подробни съображения в посочения смисъл моли обжалваното решение да бъде отменено и спорът решен по същество, като бъде отхвърлена жалбата против решението на началника на МП - гр. Варна. Ответникът "Томилимпекс" ЕООД, чрез адв. Желязкова, оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна. С обжалваното решение на Административния съд - гр. Варна, по жалбата на "Томилимпекс" ЕООД - с. Въглен, област Варна, е отменено посоченото Решение на началника на МП "Пристанище Варна", потвърдено от началника на Митница - Варна, с което са извършени промени в кл. 22, 42, 45 и 47 и са определени като дължими за вземане под отчет допълнително явили се разлики до пълния размер на митнически задължения поради корекция на декларирана митническа стойност по същата ЕАД за ДДС в размер на 3 766 лева. Спорът пред първоинстанционния съд е бил за размера на митническата облагаема стойност на внесената стока, при получени доказателства по линия на международното сътрудничество, въз основа на Протокол за взаимна административна помощ в митническата област с Швейцария /OJ L169/27.06.1997 г./ към Споразумението за свободен обмен от 22.07.1972 г. между Швейцарската конфедерация и Европейската общност относно взаимно административно сътрудничество в областта на митниците за действително платена по-висока цена на внесената стока от декларираната при вноса в размер на 785 щ. долара за тон. С писмо изх. № 4404/234 от 31.07.2007 г. на директора на Агенция "Митници" е поискано съдействие от швейцарската митническа администрация с цел проверка на автентичност на документи, представени пред българските митнически власти относно декларираната митническа стойност по фактури № № 406.20326/31.01.2006 г., 406.20793/02.03.2006 г., 406.20805/06.03.2006 г. В писмото се изтъква, че вносителят "Томилимпекс" ЕООД не е представил необходимите банкови документи в потвърждение на плащанията по фактурите; договорът между купувача и продавача е сключен няколко месеца преди доставката без да се коментира цената, въпреки борсовия й характер; има противоречие относно уговорените условия на доставката. Поискана е информация относно: регистрацията на дружеството ECOM Agroindustrial Corp. Ltd; има ли сключен договор между това дружество и вносителя; издавало ли е швейцарското дружество посочените фактури, приложени при вноса и съответстват ли те на тези, съхранявани в счетоводството на ECOM Agroindustrial Corp. Ltd; каква е договорената и реално платената цена на стоките и по какъв начин е извършено разплащането по сделките. Изискани са заверени копия от издадените от швейцарското дружество фактури, както и други документи за процесните сделки. На това писмо е отговорено с такова на Главна дирекция "Митници" на Швейцарската конфедерация, получено в АМ на 25.10.2007 г., в което е посочено, че дружеството е регистрирано и осъществява дейност, договорът между него и вносителя е сключен на 11.01.2006 г. и сумите по фактурите, съхранявани в неговото счетоводство не съответстват на сумите в изпратените документи. Към писмото са приложени окончателни фактури с посочените по-горе номера съответно от 31.01, 02 и 06.03.2006 г., подписани от издателя със стойност на стоката съответно 1 380 и 1 420 щ. долара/м. тон.; в представения договор от 11.01.2006 г., подписан отново само от швейцарското дружество, е уговорена цена на доставката 1 380 щ. долара/м. тон. В представената при вноса фактура № 406.20805/06.03.2006 г., също подписана само от издателя, е записана стойност от 785 щ. долара/м. тон. Още при първоначалното разглеждане на делото, жалбоподателят е оспорил истинността на получените по линията на международното сътрудничество документи поради липсата на подпис на получателя. С писмо от 23.10.2008 г. на ръководител сектор "Борба с митническата измама", офис Женева, получено в отговор на допълнителна молба на АМ за административна взаимопомощ, е пояснено, че швейцарската митническа администрация не разполага с износната декларация за процесните пратки кафе, тъй като стоката е изнесена от Индонезия. Към писмото са представени оправдателни документи за плащане във връзка с фактурите, предмет на исканията. С представено писмо на швейцарското дружество се установява, че по договор № 48760114 от 11.01.2006 г. то е получило сумата 43 096 USD, която сума съответства на приложени при вноса документи относно митническата стойност и за 2006 г. получателят не дължи никакви плащания. С Решение № 1784 от 23.12.2008 г. на Варненски окръжен съд по адм. д. № 583/2008 г. по жалбата на вносителя е отменен процесният митнически акт. С Решение № 7164 от 02.06.2009 г. ВАС, състав на първо отделение, по адм. д. № 1612/2009 г., е отменил посоченото решение по касационната жалба на Митница Варна, към която са били приложени нови доказателства, получени при трето запитване до швейцарската митническа администрация. С приложеното там писмо от 27.01.2009 г. се потвърждава, че 4-те фактури, приложени към първоначалното искане от 31.07.2007 г. и представени при вноса на стоката не са издадени от швейцарското дружество и подписите не са тези на ръководния персонал на дружеството. Към писмото е приложена таблица, предоставена от това дружество, обхващаща всички осчетоводени суми за четирите фактури. Според ръководителя на швейцарското дружество част от плащанията са извършени в България чрез плащане в местна валута, впоследствие, преведени в Швейцария. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че административният орган не е доказал, въпреки трите запитвания до швейцарската митническа администрация, че митническата облагаема стойност по процесния внос е по -висока от декларираната. Съдът е приел, че приложената към отговора по третото искане таблица за платени суми не е ясно от кого изхожда, не е подписана и не представлява документ по смисъла на българското законодателство. Съдът е изтъкнал, че става дума за извършена последваща проверка на ЕАД, осъществена по реда на Допълнителния протокол към Споразумението за свободен обмен от 22.07.1972 г. между Швейцарската конфедерация и Европейската общност относно взаимно административно сътрудничество в областта на митниците. Съдът е приел, че основният спорен по делото въпрос е дали представените при проверка по линия на международното сътрудничество фактура и договор с по-висока от декларираната от жалбоподателя стойност отразяват реално платената или съответно подлежаща на плащане по сделката цена, което има отношение към правилното определяне на митническата стойност, съобразно изискванията на чл. 35 от Закона за митниците. На този въпрос първоинстанционният съд е дал отрицателен отговор. Така постановеното решение е неправилно. Съгласно чл. 8, т. 1 от Допълнителния протокол относно административната взаимопомощ в митническата област с Швейцария /OJ L169/27.06.1997 г./ към Споразумението за свободен обмен от 22.07.1972 г. между Швейцарската конфедерация и Европейската общност относно взаимно административно сътрудничество в областта на митниците, запитваният орган предава резултатите от извършените разследвания на запитващия орган под формата на документи, заверени копия от документи, доклади или под друга форма. Съгласно чл. 11, т. 3 от протокола получената информация и разгледана документация по реда на същия могат да се ползват като доказателствен материал пред съдилищата. Видно от резултатите на първата проверка, извършена по линия на посоченото международно сътрудничество са представени доказателствата, сочещи на занижена митническа стойност. При третата проверка е представена и таблица на действително заплатени суми в по-голям от декларирания размер. Относно нея първоинстанционният съд е приел, че не е годен удостоверителен документ, съгласно българското законодателство, защото не било ясно от кого е съставена. Този извод не се споделя от настоящия състав на касационната инстанция и директно противоречи на посочения текст на чл. 8, т. 1 от Допълнителния протокол. В писмото, към което е приложена таблицата изрично е записано, че данните в нея са предоставени от швейцарското дружество и това удостоверяване е направено от орган на швейцарската митническа администрация по специалния процесуален ред на посоченото Споразумение. Отделно от това, дори да се приеме, че не е доказано плащането на суми по-високи от декларираната митническа стойност, доказано е, че такива суми подлежат на плащане, тъй като с третия отговор категорично е посочено, че приложените при вноса фактури не носят подпис на лице от ръководния персонал на швейцарското дружество. Основният аргумент на жалбоподателя, че представените при първата проверка фактури и договори не носят подпис на негов представител не държи сметка, че такъв подпис липсва и в приложената при вноса от него самия фактура. Установено е с отговора на третото запитване, че за действителната цена има извършени две плащания по банков път, а част от сумата е платена от жалбоподателя на неговия контрагент чрез местен агент в България. Съдът неправилно е ценил като доказателства, наред с останалите, писмо, подписано от длъжностно лице при Швейцарската митническа администрация - П. А. Дьово, и таблицата заверена по надлежния ред от същата митническата администрация, доколкото отразените в тях обстоятелства кореспондират с останалите доказателства по делото. Всичко това дава основание да се приеме, че правилно от административния орган е приложена разпоредбата на чл. 35, ал. 1 ЗМ, която предвижда, че митническата стойност се определя, като се вземе предвид реално платената или подлежаща на плащане цена на стоката. За да се установи тази цена, митническите органи имат правомощието да извършват последваща проверка на документите след вдигането на стоките по реда на чл. 84 и сл. ЗМ. В случая, именно при извършените такава проверка с три последователни запитвания до швейцарската митническа администрация е установена цената на стоката, която е платена /или подлежи на плащане/ от купувача и която не отговаря на декларираната. Последната не може да се приеме за митническа облагаема стойност, тъй като тя не съответства на реално платената /или подлежаща на плащане/ за стоката цена, и като така, като е уважил жалбата срещу обжалвания административен акт, с която са определени допълнителни задължения предвид направената корекция в ЕАД, съдът е постановил неправилен съдебен акт, който следа да бъде отменен и вместо него да се постанови друг по същество, с който жалбата против процесния митнически акт бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,