Решение № 710 от 27.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 430/2010 г.

Решение № 710 от 27.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 430/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационни жалби от Т. К. К. и И. П. И., двамата от [населено място], против решението от 24.11.2009 г., постановено по в. гр. д. № 619/2008 г. на Шуменски окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 11.07.2008 г. по гр. д. № 2392/2006 г. на Шуменски районен съд за уважаване на предявения от С. И. Т. от [населено място] срещу Т. К. К. и И. П. И. иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Касационното обжалване е допуснато с Определение № 897 от 06.08.2010 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК по въпроса: недействителен ли е предварителен договор, сключен за обезпечаване на обезпечен с договорна ипотека договор за заем, на основание чл. 152 ЗЗД. Настоящият съдебен състав намира за правилна практиката, изразена в приложените решения на ВКС, че от значение за преценката за наличие на съглашение по смисъла на чл. 152 от ЗЗД между страните по договора за заем, с което е уговорено начин на удовлетворяване на кредитора, различен от предвидения в закона, на първо място е това да е направено предварително, а не след възникване на вземането. Ако това е така, обстоятелството, че е бил уговорен и начин за удовлетворяване на кредитора-заемодател по начин, предвиден в закона - чл. 173 и сл. от ЗЗД, следва да бъде обсъдено заедно с останалите данни по делото при преценката за наличие на съглашение по смисъла на чл. 152 от ЗЗД. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Ответникът по жалбата С. И. Т. оспорва жалбата като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение за уважаване на предявения от С. И. Т. срещу Т. К. К. и И. П. И. иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД - за обявяване за окончателен сключения на 05.05.2005 г. между страните предварителен договор за покупко-продажба на апартамент в [населено място] срещу продажна цена 11 300 лв., която е изплатена изцяло и в брой от купувача на продавачите. Въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за уважаване на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Приел е за неоснователни възраженията на ответниците за недействителност на предварителния договор. Пълномощното, с което се е легитимирал К. К. при сключване на предварителния договор е дадено за извършване на всякакви правни действия от името на упълномощителите Т. К. и И. И. и за тяхна сметка включващи както представителство пред нотариус, съд, данъчни органи и др., така и за сделки на управление и за разпореждане с апартамента им в [населено място], включително за продажба, като договори и определи всички условия по сделките както намери за добре, по своя преценка. Според упълномощителите това пълномощно е общо и сключеният въз основа на него предварителен договор не може да бъде обявен за окончателен. Въззивният съд неправилно е приел, че пълномощното за продажба е изрично, в противоречие с приетото с Решение № 367 от 13.07.2010 г. по гр. д. № 869 по описа на ВКС, III г. о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК, че предоставяне на неограничена представителна власт и предоставяне право на упълномощения да договаря при каквито условия намери за добре не изразява воля на упълномощителя относно основните параметри на сделката и не представлява израз на конкретно упълномощаване. С посочената задължителна съдебна практика, е прието, че такова упълномощаване е общо и не е достатъчно за извършване на сделка с недвижим имот, за което се изисква да бъде посочен конкретно видът на разпореждането и съществените му условия. Това разрешение следва да бъде възприето и за предварителния договор за продажба при сключването на окончателен договор по реда на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, тъй като със съдебното решение принудително се изпълнява поетото с предварителния договор задължение за сключване на окончателен договор и то замества нотариалния акт. Предвид изложеното неправилно е прието с въззивното решение, че сключеният въз основа на пълномощното с посоченото съдържание, предварителен договор може да бъде обявен за окончателен. По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касаторите основание за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл. 293, ал. 1 от ГПК то следва да се отмени и искът с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД се отхвърли като неоснователен. С оглед изхода на спора на Касатора Т. К. следва да бъдат присъдени направените разноски по делото в размер на 1679,50 лв. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение