Решение № 1900 от 8.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12729/2011 г.

Решение № 1900 от 8.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12729/2011 г., III о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е образувано по жалба на Павлина Борисова Велинова и Емилия Борисова Илчова, в качеството си на наследници на Милан Васев Илчов, срещу Решение № 686 на Министерския съвет от 13.09.2011 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда, за изграждане на обект "АМ "Струма", Лот 1, от км 305+220,53 до км 322+000" на територията на област Перник и област Кюстендил (обнародвано в ДВ, бр. 72 от 16.09.2011 г.), в частта му, в която е определено парично обезщетение за отчуждаваните части от поземлен имот с пл. № 048116 от землището на с. Долна Диканя с ЕКАТТЕ 22085, община Радомир, посочени под № 3 и № 148 в пр. № 1 от решението. Жалбоподателите считат, че определеното им обезщетение от общо 756 лв. за отчуждаваните 1,890 дка от имота е занижено и същото не представлява равностойно парично обезщетение по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във вр. с § 1а от ДР на ЗДС. В хода на делото по същество, процесуалният представител на жалбоподателите - адв. Джерекаров, поддържа възраженията против законосъобразността на акта и претендира разноски, без да представя списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът по делото - Министерският съвет на РБ, представляван от юрк. Тодорова, счита жалбата за неоснователна. Разноски не се претендират. Заинтересованите страни - министърът на финансите, министърът на регионалното развитие и благоустройството и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители, поддържат изложеното от ответната страна. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че жалбата е процесуално допустима като редовно подадена от надлежни страни и в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС. Разгледана по същество, е основателна поради следните съображения: На основание процедура по чл. 34а във вр. с чл. 33 и 34б ЗДС, с Решение № 686 на Министерския съвет от 13.09.2011 г. е отчуждена част, равняваща се на 1,890 дка, от поземлен имот с пл. № 048116 съгласно кадастралната карта за землището на с. Долна Диканя, като отчуждителният акт е насочен спрямо настоящите жалбоподатели в частта му под № 3 и № 148 в пр. № 1 от решението. Съответно под № 3 е отчужден 1,762 дка с обезщетение от 705 лв. и под № 148 - 0,128 дка, с обезщетение от 51 лева. Определеното обезщетение от административния орган е в общ размер на 756 лв., като тази стойност е приета въз основа на оценка, възложена на 04.08.2011 г. и изготвена по реда на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС на 10.08.2011 г. поради липса на установени пазарни свидетелства, позволяващи определянето на пазарни цени. Административният орган е възприел изцяло посочената в оценката стойност и същата е възпроизведена като дължимо равностойно парично обезщетение в издаденото административно решение. С определение от 17.10.2011 г. по делото е допусната съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение по поставените задачи: каква е "пазарната цена" на имот с пл. № 048116 от землището на с. Долна Диканя по смисъла на чл. 32, ал. 2 ЗДС и § 1а, т. 2 и 4, б. "в" от ДР на ЗДС; въз основа на установената "пазарна цена" да се определи размера на равностойното парично обезщетение за отчуждените части от имота, а ако "пазарна цена" не може да бъде определена, да се даде заключение за размера на дължимото обезщетение, определен съгласно чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС и Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи. На 06.01.2012 г. по делото е представена и приета от съда назначената от него съдебно-оценителна експертиза, с която вещото лице Жулиета Господинова в заключението си е констатирала, че "пазарната цена" на отчуждавания имот не може да бъде определена поради липса на пазарни свидетелства, отговарящи на изискванията на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, поради което размерът на дължимото обезщетение, определен по реда на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС, е 1134 лева. Жалбоподателят не е представил доказателства за наличието на пазарни свидетелства, докато по делото са представени три удостоверения от Службата по вписванията - Радомир, касаещи сделки за землището на с. Долна Диканя (л. 329, 390 и 391), видно от които в срока по § 1а, т. 2 (04.08.2011 - 04.08.2010 г.) няма извършени вписвания на актове за продажба, замяна, учредяване на вещни права и други възмездни сделки, по които една от страните е търговец. В съдебно заседание от 11.01.2012 г. вещото лице поддържа своето заключение като посочва, че разликата между оценката, приложена към административната преписка и оценката, дадена в представеното заключение, се дължи на ползвания коефициент за отдалеченост от урбанизираната територия. При така установеното и като съобрази, че ответната и заинтересованите страни не оспорват приложението на коефициентите за отдалеченост и отстояние от основните пазари на имота, използвани от вещото лице, съдът намира, че определеното от административния орган обезщетение от 756 лв. е неравностойно спрямо стойността на отчуждените части от процесния имот. По изложените съображения настоящият състав приема, че следва да кредитира и възприеме размера на посочения в приетата по делото съдебно-оценителна експертиза размер на дължимото парично обезщетение и да измени административното решение, като увеличи размера на обезщетението до 1134 лева. С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва да бъде уважено искането на жалбоподателите за присъждане на разноски. От приложените по делото доказателства се установяват реално направени такива в размер общо на 400 лв., от които 200 лв. - депозит за вещо лице (л. 363), и 200 лв. адвокатско възнаграждение (л. 364). Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,