Решение № 6447 от 8.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 787/2012 г.

Решение № 6447 от 8.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 787/2012 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 119 КСО. Образувано е по касационна жалба от Веска Костова Железова от гр. Варна, чрез процесуалния й представител адв. Сениха Рюстем, против решение № 197/6.12.2011 г., постановено по адм. дело № 655/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Добрич, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 37/1.07.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ - гр. Добрич, с което е потвърдено разпореждане № 4313/19.05.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУСО - гр. Добрич. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъдат отменени обжалваните актове. Ответникът по касационната жалба - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Добрич, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Добрич е отхвърлена жалбата на Веска Костова Железова против решение № 37/01.07.2011 г. на директора на РУСО гр. Добрич, с което е потвърдено разпореждане № 4313/19.05.2011 г. на началника на администрацията на сектор "КРД" при РУСО - гр. Добрич, с което е разпоредено същата да възстанови недобросъвестно полученото за периода от 9.10.2006 г. до 18.04.2007 г. парично обезщетение за отглеждане на малко дете в размер на 1082,64 лв., ведно със законната лихва в размер на 1060,83 лв. За да постанови това решение съдът е приел, че законосъобразно е разпоредено връщане на недобросъвестно получени суми, произтичащи от получено от жалбоподателката парично обезщетение за отглеждане на детето й Кристофър Мартин Джонсън, тъй като през посочения период детето е било настанено в детско заведение. Релевантните факти и обстоятелства са установени при извършена проверка от контролния орган по разходите на ДОО при РУСО гр. Добрич. Съдът е приел за обоснован извода на административния орган, че е налице хипотезата на чл. 53, ал. 4 КСО, поради което за периода, през който детето е било настанено в детско заведение майката няма право на отпуск и на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 КСО. Така постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, както и доводите на страните, въз основа на което е достигнал до обосновани и правилни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че касаторът Веска Костова Железова, като майка на детето Кристофър Мартин Джонсън, родено на 18.04.2005 г., е ползвала отпуск за отглеждане на малко дете и е получила обезщетение за отглеждане на малко дете в размер общо на 1082,64 лв. за периода 9.10.2006 г. - 18.04.2007 г., през който детето е било настанено в Детска ясла "Щастливо детство" в гр. Каварна. Правото на месечно парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО възниква за майката /осиновителката/ през времето на ползвания допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете. На основание чл. 53, ал. 4 от КСО, в редакцията съгласно ДВ, бр. 68 от 2006 г., паричното обезщетение за отглеждане на малко дете по ал. 1 не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Същият факт е основание, предвидено от чл. 46, ал. 7, т. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/, за прекратяване на отпуска за отглеждането му. За "настанени" в детските ясли се считат децата, които са приети от директора и са постъпили в детското заведение при спазване на реда по раздел III от Наредба № 6 от 27.02.1987 г. за организацията и дейността на детските ясли /отм., в сила до 5.12.2008 г./ и чл. 19 - чл. 21 от Наредба № 26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях /обн., ДВ, бр. 103 от 2.12.2008 г./. При тълкуване на понятието "настанени в детско заведение" по смисъла на чл. 54, ал. 3 КСО първоинстанционният съд правилно е приел, че детските ясли са "детско заведение", както и че понятието "настаняване" се използва със значението "записване за посещение", като в тази връзка се е съобразил с установената трайна съдебна практика на ВАС по подобни казуси. Неправилно е поддържаното в касационната жалба становище, че до изменението на чл. 53, ал. 4 КСО, в сила от 1.01.2011 г., детските ясли не са били считани от законодателя за детски заведения. Както детските градини, така и детските ясли, са заведения, създадени със закон и предназначени за отглеждане и съответно на възрастта обучение на деца от тримесечна до седемгодишна възраст. Поради това в понятието "детско заведение" /заведение за деца/ се включват, както образователните заведения за деца, създадени по реда на Закона за народната просвета /детските градини/, така и детските ясли и детски кухни, създадени съгласно Закона за здравето. С изменението на разпоредбата на чл. 53, ал. 4 КСО, обн. ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.10.2011 г. законодателят е уточнил смисъла на разпоредбата, като текстът е придобил следното съдържание: "... настаняване на детето в детски заведения, включително и детски ясли ...", което недвусмислено води до извода, че детските ясли са включени в понятието за детско заведение. В случая е установено, че през периода от 9.10.2006 г. до 18.04.2007 г. детето на жалбоподателката е било настанено в детско заведение въз основа на подадена от нея молба и по делото не се спори, че детето е посещавало детското заведение. Това обстоятелство не е декларирано от майката, която е продължила да ползва отпуск за отглеждане на малко дете и съответно е получила парично обезщетение за този период. В подадената от майката декларация по чл. 46, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските от 19.06.2006 г. до директора на РУСО - гр. Добрич е декларирано, че детето не е настанено в детско заведение, като е посочено и задължението й да декларира всяка промяна в декларираните обстоятелства /включително настаняване на детето в детска ясла/ в 3-дневен срок от промяната. Когато ненавършилото двегодишна възраст дете е настанено в детско заведение, майка му няма право на отпуск по чл. 164, ал. 1 КТ и съответно на парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО за отглеждане на малко дете до двегодишна възраст. Паричното обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО се плаща при ползване на отпуска по чл. 164, ал. 1 КТ за отглеждане на малко дете. Регламентирането му в Наредбата за работното време, почивките и отпуските предвижда, че при настаняване на детето в детско заведение отпускът се прекратява. Последицата от това е прекратяване на паричното обезщетение, понеже правопораждащият юридически факт за получаването му - отпускът по чл. 164 от КТ, е преустановил действието си. Съгласно чл. 53, ал. 4, предложение трето КСО, паричното обезщетение за отглеждане на малко дете не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение, т. е. когато ненавършилото двегодишна възраст дете е настанено в детско заведение, майка му няма право на парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО за отглеждане на малко дете. В случая е безспорно установено, че през посочения по-горе период на Веска Костова Железова е изплащано парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО за отглеждане на малко дете. Неоснователни са възраженията на жалбоподателката, изложени в касационната й жалба, че липсва недобросъвестност от нейна страна. От съществено значение за преценката дали е налице недобросъвестност е обстоятелството, че на Веска Железова е бил разрешен отпуск по чл. 164, ал. 1 КТ и че тя реално е ползвала такъв отпуск, както и че по време на този отпуск детето й е било настанено в детска ясла, а тя не е декларирала това обстоятелство, поради което отпускът й по чл. 164 КТ не е бил прекратен и е получавала недължими й за този период обезщетения по чл. 53, ал. 1 КСО. Жалбоподателката не е спазила изискването на чл. 14, ал. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, в указания срок /7 дни, според първоначалната редакция на текста и 3 работни дни - според редакцията след изменението с ДВ, бр. 26/2008 г./ от промяната на обстоятелствата, свързано с изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО, да представи на осигурителя си декларация по образец съгласно приложение № 12 и съответните доказателства към нея, за обстоятелствата, водещи до спиране на плащането от датата на настаняване на детето в детско заведение. Укриването на факти от значение за съществуването на правото на обезщетение, а именно, че детето й е настанено в детско заведение, обуславя недобросъвестно получаване на обезщетението за отглеждане на малко дете по чл. 53 КСО. По изложените съображения, не са налице касационни основания за отмяна, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед настъпилата законодателна промяна, обнародвана в ДВ, бр. 60 от 05.08.2011 г. по отношение на лихвите, органите на НОИ трябва да приложат нормите на § 21, ал. 1 във връзка с § 21, ал. 2, т. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО, в сила от 05.08.2011 г., при положение, че условията по посочените разпоредби бъдат изпълнени. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,