Решение № 4596 от 2.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 837/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Държавен фонд Земеделие срещу решение 3037 от 09.10.2024г. по адм. д. 632/2023г. на Административен съд Стара Загора. С него на основание чл. 256, ал. 3 от АПК по искова молба на община Чирпан, касационният жалбоподател е осъден на основание § 19 от ПЗР към ЗИД ЗДБРБ за 2022 г. да отпише служебно вземанията си от община Чирпан за сумите за дължими лихви, произтичащи от четири сключени от община Чирпан договори с ДФЗ в размер на 2 853 745 лева. С касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за неговата отмяна и постановяване на решение по същество на спора, с което да се отхвърли предявения иск. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение, както и се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от ответника. Ответникът Община Чирпан, чрез адв.Спасов в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. По делото е постъпила и частна жалба от Държавен фонд Земеделие срещу определение 3543 от 18.11.2024г. по същото дело, с което е отхвърлено искането на ДФЗ за изменение на обжалваното решение в частта за разноските. Ответникът по частната жалба Община Чирпан, чрез адв. Спасов оспорва частната жалба и излага съображения за нейната неоснователност. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. По отношение на частната жалба изразява становище за нейната основателност и предлага обжалваното определение да бъде отменено. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението е неблагоприятно, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Административният съд е сезиран с иск по чл.256, ал.1 от АПК на община Чирпан против бездействие на Държавен фонд "Земеделие" да отпише вземанията си за сумите за дължими лихви, произтичащи от неизпълнението на сключени от община Чирпан договори с ДФЗ в размер на 2 853 745 лева на по реда на § 19 от ПЗР към ЗИД ЗДБРБ за 2022 г.(отм.) С определение 822/13.12.2023 г. по адм. д. 632/2023 г. на Административен съд Стара Загора е приел, че отказът да бъде издаден административен акт, с който да се констатира погасяване на публично задължение по силата на закона, следва да се оспори по реда за оспорване на административни актове, поради което искане, предявено на основание чл. 256 от АПК е недопустимо и било оставено без разглеждане, а производството по делото - прекратено. С определение 2471/05.03.2024 г., постановено по адм. дело 1327/2024 г. на Върховния административен съд, определението на АС- Стара Загора е отменено и върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В определението на ВАС са дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, съгласно които служебното отписване на вземания по реда на § 19 от ПЗР на ЗИД на ЗДБРБ за 2022г. представлява фактическо действие, вменено на съответния управляващ орган пряко от законовата норма. С определение 1569 от 08.05.2024 г. по адм. дело 632/2023 г. на Административен съд Стара Загора, е оставено без разглеждане отново иска на община Чирпан за осъждане на ДФЗ да извърши фактическо действие по § 19 от ПЗР на ЗИД на ЗДБРБ за 2022г., като недопустимо, тъй като спрямо него намира приложение разпоредбата на чл. 256, ал. 2 от АПК, а не на чл. 256, ал. 1 от АПК. Първоинстанционният съд приел, че 14-дневният срок за оспорване на неизвършени от административния орган фактически действия в хипотезата на чл. 256, ал. 2 АПК, е пропуснат. Това определение също е било отменено с определение 8659/10.07.2024г. по адм. д. 6289/2024г. на Върховния административен съд, като съдът върнал делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В мотивите на акта си съдът посочил, че първоинстанционният съд е следвало да се съобрази със заявения петитум в исковата молба, който е по чл.256, ал.1 АПК. Очертал двата различни осъдителни иска - по чл. 256, ал. 1 от АПК и по чл. 256, ал. 2 от АПК и установил, че в конкретния случай органът е задължен да извърши фактическото действие изрично вменено в задължение на административния орган пряко с нормативния акт. Подаването на искане за това от лицето, в чиято правна сфера ще се отрази резултата на това действие, не може да обуслови приложението на защитата по чл. 256, ал. 2 от АПК, която е обвързана с преклузивен срок. С обжалваното решение Административен съд Стара Загора е осъдил ДФЗ на основание § 19 от ПЗР към ЗИД ЗДБРБ за 2022 г. да отпише служебно вземанията си от община Чирпан за сумата в размер на 2 853 745 лева, представляваща лихви, върху подлежащи на възстановяване парични средства, изплатени по Договор 24/321/00821/08.10.2010г., Договор 24/321/00822/08.10.2010г., Договор 24/321/00823/08.10.2010г. и Договор 24/321/0824/08.10.2010г., сключени между Община Чирпан и ДФЗ за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 321 "Основни услуги за населението и икономиката в селските райони" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. За да постанови този резултат по допустимостта на искането съдът е приел, че е подадено в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустимо. Административният съд счел, че е налице бездействие по смисъла на чл. 256, ал. 1 АПК. Посочил, че Държавен фонд "Земеделие" е адресат на задължението за фактическо действие по § 19 от ПЗР на ЗИД ЗДБРБ за 2022 г. Установил, че в конкретния случай е възникнало задължение на община Чирпан с АУЗ 0800/54/06.01.2016г., АУЗ 0800/553/19.01.2016г., АУЗ 0800/684/20.01.2016г. и АУЗ 0416/1211/20.01.2016г. за възстановяване на не верефицирани разходи, за чието извършване авансово са изплатени суми по четирите договора за безвъзмездна финансова помощ, сключени между ДФЗ и общината по прилагане на мярка 321" Основни услуги на населението и икономиката в селските райони" от ПРСР 2007-2013г. Констатирал, че нормата на § 19 от ПЗР на ЗИД ЗДБРБ за 2022 г. е само за общини и бюджетни организации, като в тяхна полза и по силата на закона се погасяват всякакви задължения за възстановяване на недължимо платени, надплатени, неправомерно получени или неправомерно усвоени от тях суми по договорите, сключени при прилагане на оперативните програми за посочения програмен период. Посочил, че погасяването е настъпило от датата на влизане в сила на ЗИД ЗДБРБ 2022 г. 01.07.2022 г. и от този момент е налице задължение за ДФЗ да отпишат публичните държавни вземания от община Чирпан. Също така, съдът се е позовал на разпоредбата на чл.119 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), която разпорежда, че с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла. Така първоинстанционният съд, приел, че с разпоредбата на § 19 от ПЗР на ЗИД ЗДБРБ 2022 г. изрично е посочено, че ДФЗ, като Управляващ орган и адресат на задължението за отписване на погасените вземания, следва да изпълни задължението си като отпише вземането си от община Чирпан. Решението е неправилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е стигнал до необосновани и материално незаконосъобразни изводи за основателност на предявения иск. По делото безспорно е установено, че между Община Чирпан и Държавен фонд "Земеделие" са сключени Договор 24/321/00821, Договор 24/321/00822, Договор 24/321/00823 и Договор 24/321/00824. По силата на тези договори на община Чирпан е отпусната безвъзмездна финансова помощ за извършване на дейности по реализация на четири проекта за реконструкция и рехабилитация на водопроводната мрежа в село Зетьово, съответно на север и на юг от главен път Чирпан-Меричлери, село Гита и село Свобода. Помощта е в размер на 100% от одобрените и реално извършени от бенефициера разходи, свързани с осъществяването на проектите, от които 80% се осигуряват от ЕС-ЕЗФ и 20% от държавния бюджет на Република България. Размерът на отпуснатата помощ по всеки от четирите договора е както следва: по Договор 821 4 782 506 лв; по Договор 822- 4 954 216 лв, по Договор 823 4 949 112 лв, по Договор 824 - 4 115 854лв. При извършена от Дирекция "Технически инспекторат" на Държавен фонд "Земеделие" проверка на мястото на инвестицията е установено, че реално изпълнените дейности не съответстват на дейностите, свързани със СМР по реконструкцията и рехабилитацията на водопроводната мрежа, предмет на четирите договора. С Уведомително писмо 1606/29.12.2015 г за отхвърляне на плащанията, ДФЗ РА отказва изплащане на финансовата помощ по Договор 821 и е посочено, че община Чирпан дължи връщане на получените суми по договора в размер на 2 391 253 лв. авансово плащане и в размер на 325 064. 27 лв., представляващи ДДС, изплатено също авансово, ведно със законната лихва, считано от деня, в който ползвателят изпадане в забава за връщане на сумата. Аналогично с писма за отхвърляне на плащанията от 06.01.2016 г и от 29.12.2015 г ДФЗ-РА е поискала връщане на авансово изплатени суми и авансово изплатен ДДС върху тях, заедно със законната лихва, считано от деня, в който ползвателят изпадне забава, а именно: 2 457 236 лв. и ДДС в размер на 333 549. 67 лв. по Договор 822; 2 474 556 лв. и ДДС в размер на 338 505. 06 лв. по Договор 823; 2 057 927 лв. и ДДС 278 628 26 лв. по Договор 824 или главниците по Уведомителните писма за връщане на неоснователно авансово изплатена безвъзмездна финансова помощ възлизат на 9 380 972 лв. и ДДС в размер на 1 275 747. 26 лв., върху които се начисляват лихви, считано от датата на изпадане в забава - след срока за възстановяването им. Издадени са Актове за установяване на публични държавни вземания, дължими от Община Чирпан 0800/54/06.01.2016 г, 0800/553/19.01.2016 г, 0800/684/20.01.2016 г, 0416/1211/20.01.2016 г за сумите, подлежащи на възстановяване по четирите договора за отпускане на финансова помощ и същите са предадени за принудително събиране на НАП. С писмо изх.ЕО-494 от 08.07.2022г. до министъра на афинансите и писмо изх. ЕО-804 от 22.08.2022г. до министъра на земеделието е поискано отписване на задълженията на основание §19 от ЗИД ЗДБРБ за 2022г. С писмо изх.07-0800/5646#1 от 15.11.2022г. заявителят е уведомен, че погасяването на установените публични вземания не попадат в обхвата на §19 от ЗИД ЗДБРБ за 2022г. При тези относими към правния спор факти, неправилно съдът е приел, че по отношение на задълженията установени с актове за установяване на публични държавни вземания, постановени през 2016г. е приложима разпоредбата на §19 от ПЗР на ЗИД ЗДБРБ за 2022г.(отм.). Законът за държавния бюджет е нормативен акт с еднократно действие и е приложим само по отношение на конкретната финансова година за която е приет в случая за 2022г. Предвид ограниченото темпорално действие на Закона за държавния бюджет на Република България относим е фактът, че административното производство по искането за отписване на вземания на основание §19 от ПЗР на ЗИД ЗДБРБ за 2022г.(отм.) е започнало с писмо изх. ЕО-746 от 14.19.2023г. на Община Чирпан, с което изпълнителния директор на ДФЗ е поканен да извърши фактическо действие за отписване на задължения на Община Чирпан на основание разпоредбата на §19 от ПЗР на ЗИД ЗДБРБ-2022г.(отм.). Следва да се отбележи, че към датата на подаване на заявлението за започване на административното производство цитираната норма не е действащо право, тъй като действието на Закона за държавния бюджет е ограничено в рамките на финансовата година за която е относим, а в случая това 2022г. Също така от съществено значение за преценка по отношение на основателността на предявения иск е и фактът, че по повод на установените задължения по сключените договори за финансово подпомагане по приложимата оперативна програма на основание чл.80 от ЗДБРБ 2020г. е сключено тристранно споразумение на 16.10.2020г., с което размера на главницата по установените задължения е намалена с 80%. На основание сключеното тристранно споразумение размера на главницата е намален от 6 406600,50лв на 991837,24лв. и ДДС в размер на 1275747,76лв. Установения общ размер на задълженията е погасен с плащане след отпускане на безлихвен заем на основание чл.103, ал.1 от ЗПФ. При тези установени факти, следва извод, че установените публични задължения на община Чирпан са погасени през м.декември 2020г. не на основание на приетата със Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022г. разпоредба на §19, а в резултат на плащане на задължението с отпусна безлихвен кредит. При тази установеност по делото необоснован е изводът на решаващият съд, че по отношение на погасяването на главното вземане е приложимо изключението на приетия §19 от ПЗР на ЗИД ЗДБРБ-2022г.(отм.), а от там и необоснованост на извода, че отписването на лихвите като акцесорно вземане следва режима на погасяване на главното вземане, което според решаващия е погасено, не на основание плащане, а на основание §19 от ПЗР на ЗИД ЗДБРБ-2022г.(отм.). След като главното задължение е погасено, поради плащане в края на 2020г. и по отношение на него не намира приложение режима за погасяване предвиден в §19 от ПЗР на ЗИД ЗДБРБ-2022г.(отм.), то по отношение на лихвите, като акцесорно вземане не намира приложение цитираната разпоредба. С разпоредбата на §19 от ПЗР на ЗИД ЗДБРБ-2022г.(отм.) е предвидено, че след влизане в сила на този закон се погасяват задълженията на бенефициентите общини и бюджетни организации, за възстановяване на недължимо платени, надплатени, неправомерно получени или неправомерно усвоени от тях суми по договорите за безвъзмездна финансова помощ, финансирани със средства по оперативните програми за програмния период 2007 2013 г. В законовата норма конкретно и изчерпателно са посочени сумите, които подлежат на отписване, поради което е недопустимо разширителното тълкуване на тази конкретна и изключителна разпоредба. Този извод се налага и с оглед мотивите, изложени в законопроекта за приемане на разпоредбата. Мотивите на вносителя са във връзка с това, че отношенията с Европейската комисия относно оперативните програми за програмния период 2007 2013г. са уредени съгласно Меморандум между България и ЕС, поради което предложението няма да засегне бюджета на ЕС, а погасените задължения ще останат за сметка на националния бюджет. Именно, поради тези мотиви приложението на разпоредбата е относимо само към конкретно и изрично посочените вземания за недължимо платени, надплатени, неправомерно получени или неправомерно усвоени от бенефициерите суми по договорите за безвъзмездна финансова помощ, финансирани със средства по оперативните програми за програмния период 2007 2013 г. Законовата норма не предвижда задължение за органът по оперативната програма да отпише и задълженията за лихвите за просрочие. Изводът на решаващия съд за основателност на предявения иск и постановяване на решение, с което е осъдил ДФЗ като орган по оперативната програма да отпише задълженията за лихви е незаконосъобразен и необоснован. На следващо място изводът на съда за основателност на предявения иск по чл.256, ал.1 от АПК за служебно отписване на вземане на ДФЗ от Община Чирпан за сума в размер на 2 853 745 лв., представляваща лихви върху подлежащи на възстановяване парични средства, изплатени по Договор 24/321/00821/08.10.2010 г, Договор 24/321/00822/08.10.2010 г, Договор 24/321/00823/08.10.2010 г и Договор 24/321/0824/08.10.2010 г, сключени между Община Чирпан и Държавен фонд "Земеделие" за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 321 "Основни услуги за населението и икономиката в селските райони" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. е необоснован и поради факта, че след прекратяване на еднократното действие на разпоредбата на §19 от ПЗР на ЗИД ЗДБРБ-2022г.(отм.), на 22.03.2023г. е сключено допълнително споразумение към споразумението за разсрочено плащане на задълженията на община Чирпан, произтичащо от сключените договори за отпускане на финансова помощ по мярка 321 от ПРСР 2007- 2013г. С подписването на това споразумение бенефициера е приел, че дължи заплащане на лихвата, определена с тристранното споразумение относно частичното погасяване на задълженията на общината. Съобразно приложение 1 към допълнителното споразумение за разсрочено плащане на задълженията на община Чирпан от м.септември 2023г. са в размер на 2 653 745лв. С оглед на изложените доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение е неправилно. Изводите на съда за основателност на предявения иск са необосновани и незаконосъобразни. Необосновано съдът е приел, че по отношение на задълженията за лихви административният орган дължи безусловно извършване на действие, разписано с разпоредбата на §19 от ПЗР на ЗИД ЗДБРБ-2022г.(отм.). Дължимите от административния орган действия са свързани само с отписването на изчерпателно и изрично посочените хипотези, като законодателят не е предвидел отписване и на начислени лихви. Неоснователно е твърдението на ищеца, че с употребеното родово понятие задължения законодателят е имал предвид всички задължения, включително и акцесорното задължение за лихви. Това би било така, ако в нормата не бяха изрично и изчерпателно посочени вземанията, което се погасяват по силата на закона. Само по отношение на вземания за недължимо платени, надплатени, неправомерно получени или неправомерно усвоени от бенефициерите суми по договорите за безвъзмездна финансова помощ е приложима тази разпоредба. В случая тези вземания са погасени през 2020г. поради плащане след редукция на размера на вземанията на основание чл.80 от ЗДБРБ за 2020г. Предвид изложеното настоящият състав счете, че обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено решение по същество на спора, с което да се отхвърли предявения иск с правно основание чл.256, ал.1 от АПК. С оглед резултата от разглеждане на спора по предявената касационна жалба, следва да бъде отменено и оспореното определение, с което съдът е отказал изменение на решението в частта за разноските. При извод за неоснователност на исковата претенция в полза на ищеца не се дължи заплащане на направени по делото разноски. Воден от горното и на основание чл.222, ал.1, във чл.221, ал.2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд четвърто отделение