Решение № 3773 от 9.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7442/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Д. Д. от [населено място], общ. Разлог, обл. Благоевград, с подробно развити касационни основания, срещу Решение 1004/02.04.2024 г., постановено по адм. дело 1175/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му против Решение 2153-01-41/06.11.2023 г. на директора на ТП на НОИ- Благоевград. Поддържа се неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Наведени са възражения, че при издаване на обжалваното решение, както и в постановеното от НОИ решение, са допуснати нарушения, основаващи се на формално и незадълбочено събиране на информация. Твърди се, че съдът е постановил своето решение в нарушение на чл. 5 от ГПК и счита, че несправедливо е лишен от право на лична пенсия, на основание липсата на разплащателни ведомости, към които е нямал задължение и отговорност. Искането е за отмяна на съдебния акт и връщане на преписката за ново произнасяне от ТП на НОИ- Благоевград, с указания да му бъде признат трудовият стаж и категория труд, непризнат в решението на директора на ТП на НОИ- гр. Благоевград. Ответникът директорът на ТП на НОИ гр. Благоевград, в отговор от 10.05.2024 г., чрез пълномощника си старши инспектор Р. К., оспорва подадената касационна жалба и прави искане да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Благоевград е Решение 2153-01-41/06.11.2023 г. на директора на ТП на НОИ Благоевград, с което е потвърдено разпореждане [номер]/2140-01-349/12.07.2023 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ- Благоевград, постановено по жалба с вх. 1021-01-88/20.01.2023 г., с което на основание чл. 98, ал. 1, т. 1 и във вр. с чл. 69б, ал. 2 от КСО е отказано правото на отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. От фактическа страна е установено, че производството по пенсионна преписка [номер] на Д. е образувано по повод негова жалба с вх. 1012-01-88/20.01.2023 год. срещу разпореждане [номер]/2140-01-606/13.12.2022 год. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ Благоевград и постановено във връзка с това Решение 2153-01-15 от 20.02.2023 год. на директора на ТП на НОИ Благоевград, с което е отменено разпореждане [номер]/2140-01-223/ 10.11.2021 год. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ Благоевград, а пенсионното досие върнато за ново разглеждане. Във връзка с това, от стана на решаващия административен орган е извършен повторен анализ на събраните доказателства и е постановено разпореждане [номер]/2140-01-349/12.07.2023 г., с което на основание чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО, във връзка с чл. 69б, ал. 2 от КСО, е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Д.. Цитираното Разпореждане е било оспорено с жалба вх. 1012-01-835/04.10.2023 г. С Решение 2153-01-41/06.11.2023 год. на директора на ТП на НОИ Благоевград, разпореждането е било потвърдено. Същото е било оспорено с жалба вх. 2103-01-7/16.12.2023 г. След преценка и анализ на представените с административната преписка документи, приети като доказателства по делото, първоинстанционният съд е констатирал, че пенсионният орган правилно и законосъобразно е установил, че към датата на заявлението 10.11.2021 г. Д. има навършени [възраст], но същият не отговаря на изискванията на чл. 69б, ал. 2 от КСО, тъй като няма 15 години осигурителен стаж при условията на втора категория труд. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба и като е взел предвид разпоредбата на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от НПОС, съгласно която осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец, а осигурителният доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски - с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО или с осигурителна книжка, както и с документ по утвърден образец, първоинстанционният съд е приел, че от страна на Д. не са представени трудови договори или други документи, установяващи положения от него труд в изброените предприятия, а при наличието на ведомости за спорните периоди, той не фигурира в тях. С оглед на изложеното, първоинстанционния съд е приел, че административният орган обосновано не е зачел посочения от Д. осигурителен стаж по представените и приетите по преписката като доказателство документи, тъй като същите пораждат обосновани съмнения относно тяхната истинност и достоверността на фактите, които обективират, както и дискредитират доказателствената сила на издадените удостоверения и трудова книжка за спорните периоди. Решението е правилно и законосъобразно постановено. Атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимираната страна. Решението на Административен съд- Благоевград е постановено при правилно прилагане на закона. В производството пред първоинстанционния съд са събрани необходимите доказателства, въз основа на които релевантните за спора факти и обстоятелства са прецизно изяснени. Съдът е извършил дължимата проверка на обжалвания пред него административен акт в съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, като е анализирал доказателствата, обсъдил е всички искания и доводи на страните, и е приложил правилно относимата нормативна уредба. Обосновано и правилно е приложена разпоредбата на чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, съгласно която установяването на осигурителния стаж следва да се извършва с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Алинея трета на посочената правна норма определя, че документите по ал. 1 и ал. 2 се издават въз основа на ведомости за заплати, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. При несъответствие между записванията в изплащателните ведомости от една страна, а от друга - в трудовата, служебна или осигурителна книжка на лицето за един и същи период, меродавно е записването в изплащателните ведомости, а не обратното. В случая въз основа на събраните в хода на производството писмени доказателства и след осъществен контрол за законосъобразност на административния акт, правилно и обосновано е установено, че представените от Д. доказателства пораждат обосновани съмнения относно тяхната истинност и истинността на фактите, които обективират. По делото са налице данни за нанесени поправки в Трудовата книжка 18379, за които е останала неизяснена причината, неясно е и въз основа на какви разплащателни и/или други документи са направени въпросните поправки. Идентични са и съжденията относно приложените по делото удостоверения. Съгласно чл. 104, ал. 1 от КСО, от съществено значение за определяне на категорията на труда е неговият характер, т.е. съдържанието на изпълняваните трудови функции, както и особените условия, при които е полаган. За да се направи обоснован извод от коя категория следва да бъде зачетен конкретно положен труд, необходимо условие е изясняване съдържанието на трудовите функции, възложени за съответната длъжност, по която е бил положен труда, при какви условия са изпълнявани тези функции. Категорията на труда при пенсиониране се преценява от органите по пенсионно производство в съответното ТП на НОИ въз основа на данните от оригинални документи за осигурителен стаж, издадени на база изплащателни ведомости или друга счетоводно-отчетна документация. При необходимост пред пенсионните органи може да се представи и друга документация, доказваща категорията на положения труд. Такива могат да бъдат производствена характеристика, длъжностна характеристика за задълженията и изискванията към съответния вид работа или професия, заповеди за възлагане за изпълнение на определени работи и дейности, първична документация, доказваща плащания за реализиране на обем работа, разплащателни ведомости, наряди за работа, ежедневни или ежемесечни назначителни листове, протоколи и др. На основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и чл. 171, ал. 4 от АПК, доказателствената тежест за установяване на обстоятелствата относно условията на труд, респ. съдържанието на изпълняваните трудови функции е възложена на оспорващия. Д. не е представил документи, от които пенсионният орган да може да направи преценка за вредността и тежестта на полагания от него труд или за категоризирането му. С оглед изложеното, решението на Административен съд- Благоевград е правилно, постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и анализ на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. С оглед изхода на спора претендираното юрисконсултско възнаграждение от ответника следва да бъде присъдено, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК във вр. с чл. 24 във вр. с чл. 23, т. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 100 лв. - за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,