Решение № 10098 от 21.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7526/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ч. С. Ч., чрез адв.Грозев, против Решение 1801 от 20.05.2025г., постановено по адм. д. 519/2024г. по описа на Административен съд Плевен /АС Плевен/. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствени правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развитите съображения касаят нередовност на процедурата по извършване на проверка на касатора за употреба на уповойващи вещества при управление на МПС и като служител на МВР, както и за възможен заговор срещу него и подмяна на доказателства. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание лично и чрез процесуалния си представител адв. Грозев, поддържа касационната жалба и прави възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът директорът на Областна дирекция /ОД/ на Министерство на вътрешните работи /МВР/, не депозира отговор по касационната жалба. В съдебно заседание, чрез юриск. Фердинандова, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените разноски по делото и прави възражение за прекомерност на претендираните такива от касатора. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение АС Плевен отхвърля жалбата на Ч. С. Ч., против Заповед 316з-4141/25.09.2023г. на Директора на ОД на МВР Плевен, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6 и чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 204, т. 3 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, му е наложено дисциплинарно наказание уволнение от длъжността младши автоконтрольор II ра степен в група Охранителна полиция към РУ Долна Митрополия при ОД на МВР Плевен, и е прекратено служебното му правоотношение в МВР. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването ѝ не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. След подробен анализ на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът излага съображения, че служителят извършва тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, поради което прави извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Правилно първоинстанционният съд приема, че заповедта е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като същата съдържа задължителните реквизити съгласно чл. 210, ал. 1 ЗМВР. В административният акт са посочени, както фактическите, така и правните основания за неговото издаване, като в обобщената справка и становището, подробно са описани действията на Ч., с които същият нарушава цитираните в заповедта правила за поведение от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. В заповедта изрично е налице позоваване на становището и обобщената справка, с която служителят е запознат, поради което административният акт е издаден в съответствие с предписаната от закона форма и правото на защита на жалбоподателя не е нарушено. Изводът на съда, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. По делото е установено, че процедурата за налагане на дисциплинарното наказание е спазена. Дисциплинарно наказващия орган образува дисциплинарно производство със заповед, съобразно изискванията на чл. 207, ал. 1 ЗМВР, с която е определен и дисциплинарно разследващия орган, с което е спазен чл. 207, ал. 2 ЗМВР. Жалбоподателят е запознат със заповедта и с правата му по чл. 207, ал. 8 ЗМВР. Дисциплинарно-разследващият орган извършва проверка, събира доказателствата и оценява същите. Изготвена е обобщена справка. Служителят е запознат с нея, както и с материалите, събрани в дисциплинарното производство, като са му разяснени правата да даде допълнителни обяснения и възражения. Дисциплинарно разследващия орган изготвя и становище. Жалбоподателят е поканен да даде обяснения и да бъде изслушан. Дисциплинарното наказание е наложено в законоустановените срокове, съгласно чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че спрямо жалбоподателят е осъществен фактическият състав на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. По несъмнен начин по делото е установено, че младши инспектор Ч. на длъжността младши автоконтрольор II ра степен в група Охранителна полиция към РУ Долна Митрополия при ОД на МВР - Плевен, по време на ползване на платен годишен отпуск, извършва тежко нарушение на служебната дисциплина, което е основание за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". От събраните по делото доказателства е установено, че на 24.02.2023 г. около 18:39 часа, пред РУ Долна Митрополия, от служители на управлението, е извършена проверка на Ч. с техническо средство Дрегер Дръгтест 5000 с фабр. ARРК-0012 в качеството му на водач на лекотоварен автомобил Мерцедес Вито с рег. [рег. номер], като пробата с пореден номер 304 дала положителен резултат за амфетамин и метамфетамин. На Ч. е съставен АУАН, уведомен е дежурен следовател и е задържане за срок до 24 часа на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Издаден му е талон за медицинско изследване, връчен му в 20:15 ч. на 24.02.2023г., откаран е до ЦСМП Плевен, където дал биологична проба кръв и урина. По случая било образувано досъдебно производство /ДП/ Д-1235/2023г. по описа на РП Плевен и ДП 1026/2023г. по описа на ОСлО при ОП Плевен за извършено от Ч. умишлено престъпление, като в хода на последното била изготвена съдебно химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза с рег. И-2407/10.03.2023г., която установила наличие в пробите на наркотични вещества от групата на стимулантите амфетамин (34 ng/ml) и метамфетамин (122 ng/ml), както и на лекарствено вещество от групата на бензодиазепините алпразолам (Ксанакс). Действията на младши инспектор Ч. са станали достояние на множество служители на полицията, следствието и прокуратурата и на медицински лица. Следователно с поведението си служителят Ч. е осъществил деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, а именно: т. 19, т. 20 и т. 28, б. б от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява /т. 19/; държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си /т. 20/; държавният служител независимо от заеманата длъжност в качеството си на участник в пътното движение се подчинява на забраната да управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда или под въздействието на друго упойващо вещество по време на изпълнение на служебните си задължения, както и извън установеното работно време или по времето на ползване на отпуск /т. 28, б. б/, с което е уронен престижът на службата, като деянието му става известно на широк кръг служители на МВР, на магистрати и медицински лица, което е основание за налагане на дисциплинарно наказание уволнение ( чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР). В заповедта са изложени обстоятелства, сочещи, че нарушенията, допуснати от служителя на МВР водят до уронване престижа на службата. Следователно правилно първоинстанционният съд приема, че извършеното от Ч. е несъвместимо с цитираните в заповедта етични правила за поведение и води до уронване на престижа на службата. Съдът е обсъдил подробно всички възражения на жалбоподателя и мотивирано ги е отхвърлил. Ето защо като прави извод, че служителят извършва, описаните в оспорената заповед дисциплинарни нарушения, Административен съд - Плевен постановява решение в съответствие с материалния закон. Неоснователни са доводите на касатора за допуснати нарушения при извършване на проверката му за употреба на уповойващи вещества. Такива не са установени в първоинстанционото производство, а доказателства, които да подкрепят тезата му не са представени пред касационната инстанция. Тезата му за възможен заговор срещу него и подмяна на доказателства, не може да е предмет на проверка в административното производство. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото претенцията на ответника за присъждане на направените по делото разноски за тази инстанция е основателно. На основание чл. 78, ал. 8 вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ касационният жалбоподател следва да плати направените разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя в условията на своевременно направено от касатора възражение за прекомерността им в размер на 100 /сто/ лева. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,