Решение № 1 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3705/2014 г.

Решение № 1 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3705/2014 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на "Сортиро" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София против решение № 2311 от 21.12.2013 г., постановено по адм. д. № 783/2013 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за установяване на публично общинско вземане (АУПОВ) № ТБО000017/14.06.2013 г., издаден от главен специалист в отдел "Приходи" при Община Банско, потвърден с решение № 33-02-2159/29.08.2013 г. на началник-отдел "Приходи" в общината. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че дружеството не дължи определената с акта такса за услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване за 2011 г. и 2012 г. Като е приел обратното, съдът е постановил решението си в противоречие с доказателствата по делото и закона. Счита, че таксата не е данък и следва да се дължи само срещу реално предоставена услуга, каквато в конкретния случай не е доказана, тъй като имотът не генерира отпадъци. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отмяна на атакувания административен акт. Ответникът началникът на отдел "Приходи" при Община Банско, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е приел, че "Сортиро" ЕООД е подало декларация по чл. 14 ЗМДТ от 11.06.2010 г. за недвижим имот в местността "Карантията", землище на гр. Банско. С оспорения АУПОВ № ТБО000017/14.06.2013 г., издаден от главен специалист в отдел "Приходи" при Община Банско, е определена дължима такса битови отпадъци за 2011 г. и 2012 г. само за услугата по поддържане чистотата на територии за обществено ползване, ведно със законната лихва. Актът е потвърден с решение № 33-02-2159/29.08.2013 г. на началник-отдел "Приходи" в Община Банско. Съдът е обсъдил представените заповеди № 09-317/29.10.2010 г. и № 09-313/17.11.2011 г. на кмета на общината, издадени на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, както и представените писмени доказателства във връзка с твърденията за реалното предоставяне на конкретната услуга през процесните периоди. Въз основа на установените релевантни факти съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Заключил е, че дружеството е собственик на имот, който не е застроен, но макар и да се намира извън регулационните граници на гр. Банско, е с променено предназначение и попада в районите за предоставяне на организирано поддържане чистотата на обществени територии, поради което такса за предоставяне на конкретната услуга се дължи. Посочил е, че ТБО за този вид услуга се дължи поради принадлежността на имота към територията на общината и предоставяне на услугата по поддържането чистотата на териториите за обществено ползване в същата община, още повече, че местността "Карантията", в която се намира описания в акта недвижим имот, е включена в заповедите на кмета на общината за 2011 г. и 2012 г., така както и конкретната услуга. Според съда услугата се предоставя за всички имоти, находящи се в посочените в заповедите на кмета курортни зони, а не по отношение на самия имот. Изложил е съображения, че от събраните по делото доказателства е установено по безспорен начин предоставянето на конкретната услуга на цялата територия на общината, включително и в м. "Карантията", землището на гр. Банско. Тъй като тази местност не е изрично изключена, е направил извод за дължимост на таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Решението е неправилно. За да е налице задължение за заплащане на такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, е необходимо общината да е престирала услугата. Без да е предоставяна тази услуга, за касатора не възниква задължение за заплащането й - чл. 71, т. 2 ЗМДТ. Кметът на общината трябва да е включил услугата в заповедта си по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ и да е определил границите на районите, в които услугата ще се предоставя. Необходимо е недвижимият имот, за който се заплаща таксата, да бъде в рамките на границите на района, определен от кмета на общината и общината фактически да е извършвала дейността. От приложените по делото заповеди на кмета на общината за 2010 и 2011 г. е видно, че почистването на териториите за обществено ползване е включено в заповедите на кмета като вид услуга, която общината предоставя. Определена е честота за престиране на услугата по сметоизвозване. Но освен вида на услугата и честотата на нейното предоставяне, със заповедите по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ кметът на общината трябва да определи и границите на района, в който услугата се предоставя. В случая кметът на общината е определил граници на гр. Банско, конкретни населени места и застроени територии извън населените места, включващи и местността "Карантията". Когато органът създава материалноправни предпоставки за извършване на определена дейност от общината, срещу което за частните правни субекти възниква парично задължение, той трябва ясно и точно да определи условията, при които тази дейност ще се извършва. За всеки частен правен субект на територията на Община Банско трябва да е ясно ще престира ли общината услугата на територията, на която се намира неговия имот или не. Това следва не само от принципа на правната сигурност и на доброто управление, но и от изрично законодателно разпореждане. Местността "Карантията", безспорно, не е населено място по смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗАТУРБ. Тя фигурира като курортна зона в заповедите на кмета. Процесният имот е с предназначение по чл. 8, ал. 1 от ЗУТ. Това предполага, че имотът е с устройствен статус на поземлен имот - урбанизирана територия извън строителните граници на гр. Банско, за който е одобрен подробен устройствен план. До извод за автоматично включване на урбанизираната територия извън строителните граници на гр. Банско в предоставянето на услугата по поддържане чистотата на обществените територии не води и тълкуването на израза "населените места". Съгласно чл. 18, ал. 1 ЗАТУРБ територията на населеното място е селищната територия, определена от строителните му граници, и извънселищната територия, определена от границите на землището. Законодателят в чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, когато определя имотите, които се облагат с данък, изрично установява, че става въпрос за сгради и имоти, които са разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и за поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначение по чл. 8, т. 1 ЗУТ, т. е. обхваща посочените имоти, разположени на територията на населеното място по смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗАТУРБ. Но от това не следва автоматично, че услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване се престира винаги на територията, на която са разположени всички имоти, предмет на облагане с данък. Задължението за данък възниква от наличието на правна връзка между задължения субект и визираните в чл. 10, ал. 1 ЗМДТ обекти, които по своето местоположение съответстват на дадената в чл. 18 ЗАТУРБ дефиниция на територия на населеното място. Задължението за такса битови отпадъци възниква с престирането на услугата. Волята за предоставянето на конкретната услуга се обективира в заповедите на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ. Представените по делото доказателства за фактическо извършване на услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване от общината сочат на липсата на реално предоставяне на конкретната услуга. Видно от сключените договори между общината и юридическото лице, извършител на услугата - "Грийн Партнърс-БКС", техният предмет е изрично посочен - територията на гр. Банско, гр. Добринище и селата Места, Кремен, филипово, Обидим, Гостун и Осеново. Местността "Карантията", която се намира извън строителните граници на гр. Банско, не е включена в предмета на договора. Местността не фигурира и в нито един от представените писмени доказателства за изпълнение на договора. Всички представени фактури, платежни нареждания и актове за установяване на извършени дейности по почистване касаят територията на град Банско. В тежест на административния орган е да докаже реалното престиране на услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване извън строителните граници на населеното място, по отношение на местността "Карантията". По тези съображения касационната инстанция счита, че за касатора не е налице задължение за заплащане на ТБО за компонента поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Съдът, като не отчел липсата на предпоставки за дължимост на таксата, е постановил неправилно съдебно решение, което подлежи на отмяна. При изяснена фактическа обстановка по същество следва да се приеме, че оспореният АУПОВ е незаконосъобразен и подлежи на отмяна, тъй като е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. С оглед изхода на правния спор разноски в полза на касационния ответник не следва да се присъждат. Воден от горното, Върховният административен съд