Решение № 1692 от 3.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7069/2010 г.

Решение № 1692 от 3.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7069/2010 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационната жалба (неправилно именована частна), подадена от кмета на СО - район "Надежда", чрез пълномощник, срещу решение № 667 от 29.03.2010 г., постановено от Административен съд София-град, второ отделение, 36-ти състав по адм. д. 796/2009 г. С касационната жалба са мотивирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде потвърден оспорения административен акт. Ответниците - Василка Миланова Кръстанова, Антоанета Николова Минова, Иво Николов Кръстанов, Младен Костадинов Спасов, Велика Първанова, Мариана Василева Аначкова, Донка Стоянова Георгиева, Кристиян Петров Георгиев, Емилиян Петров Георгиев, Таня Георгиева Витова, Стефка Илиева Григорова, Николай Илиев Маринов и Благой Найденов Петров, чрез процесуален представител адв. Машев, излагат доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по оспорване на заповед № РД-09-079/27.02.2007 г. на кмета на Район "Надежда", Столична община, с която е одобрено решение № 10 по протокол № 10 от 6.12.2006 г. на комисията, назначена със заповед № РД-09-359/19.06.2006 г. за определяне на застроената част на имот пл. № 10026, кад. л. № 87, съгласно помощен кадастрален план от 2004 г. м. "НПЗ Илиянци - запад". Съдът е отменил процесната заповед в частта й, с която площта от 420 кв. м от имот пл. № 10026, от кад. л. № 87, съгласно помощния кадастралния план на гр. София, изработен през 2004 г., оцветена в зелен цвят на приложената към заключението на вещото лице скица № 2 е определена за застроена и вместо това е определил за незастроена площта от 330 кв. м, защрихована със зелен цвят на скицата на процесния имот. За да постанови решението си, съдът се е съобразил със задължителните указания дадени от тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, с решение № 1037 от 26.01.209 г., постановено по адм. дело № 9607/2008 г., с което частично е отменено решение от 11.06.2008 г., постановено по адм. дело № 785/2007 г. по описа на Административен съд София-град. В отменителното решение е указано вещото лице да посочи дали оцветеният в зелено терен е със свободна площ действително 420 кв. м или е по-малка с оглед на твърдението за преминаваща улица върху този терен, която безспорно представлява сгради и съоръжения по смисъла на § 1в, ал. 1 и 2 от ДР на ППЗСПЗЗ. При новото произнасяне административният съд, съобразявайки становището на вещото лице по делото свързано със статута на процесния терен от 420 кв. м е установил, че площта, заключена между букви АБГКА, на скица № 2, измерена по графични данни около 380 кв. м попада в ограден терен, владян от фирма "Булмикс". Установил е също, че площта заключена между букви БВГБ, измерена по графични данни около 40 кв. м попада върху част от тротоара и уличното платно на изградена към момента улица и не е свободна от застрояване. Обосновава този краен извод, съобразявайки се, че мероприятието, за което е отреден имота е реализирано. Посочва още, че площта, означена с буквите МГКЛМ на скицата, измерена по графични данни около 50 кв. м, която съставлява прилежащата част към масивна сграда на "Химснаб" също не е свободна от застрояване. Свободна от застрояване по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ съдът е приел, че е единствено площта, заключена между буквите АБМЛА, защрихована със зелено в размер на 330 кв. м. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да налагат отмяна. Производството по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ е междинно производство развиващо се преди произнасянето на общинската служба по земеделие по искането за възстановяване правото на собственост върху бивши земеделски земи, включени в урбанизирана територия, които се възстановяват по реда на чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. То представлява сложен фактически състав, който включва решението на техническата служба на общината, което следва да бъде одобрено със заповед на кмета, с което съгласно техническите норми и правила, се определя застроената, съответно свободна от застрояване част от имота. Основният довод, който се развива от касационния жалбоподател e, че въпреки нереализирането на предвиденото озеленяване на мястото има изградена улица, а останалата част е заета от изградена складова площадка и същите безспорно представляват строежи по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ. Този довод не се подкрепя от доказателствата по делото. От приетите по делото технически експертизи по безспорен начин се установява, че в частта от процесните 330 кв. м, която попада в ограден район, използван от фирма "Булмикс", няма реализирани строителни дейности и съоръжения по смисъла на § 1в, ал. 1 и 2 от ДР на ППЗСПЗЗ, които дават основание тя да бъде определена като застроена. При стриктно изпълнение на дадените задължителни указания в отменителното решение, съдът е установил точно частта от имота, попадаща в реализира улица и частта, прилежаща към построена масивна сграда. За останалата част не е установено застрояване, а режима на отреждане на имота в това производство е без значение, доколкото предвиденото мероприятие не е реализирано. Правните изводи на решаващия съд са законосъобразни и обосновани на събраните по делото доказателства. При постановяване на обжалваното решение съдът изцяло е съобразил дадените задължителни указания в отменителното решение на Върховния административен съд. По тези доводи обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 от АПК Върховният административен съд - четвърто отделение,