Решение № 40 от 12.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 703/2009 г.

Решение № 40 от 12.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 703/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Кети Маркова Касационното производство е образувано по протест на Апелативна прокуратура - гр. В. срещу въззивно решение № 175 от 20.10.2009 г., на Апелативен съд - гр. В., наказателно отделение, постановено по ВНОХД № 204/2009 г., по описа на съда, с което е потвърдена присъда № 72 от 3.07.2009 г., на Окръжен съд - гр. П., по НОХД № 201/2009 г. В касационния протест се поддържа, че наказанията, кумулативно наложени на подсъдимия Е. Б. П., са явно несправедливи, което се отнася както до неправилното, според прокуратурата, приложение на чл. 66, ал. 1 НК, така и до определения размер на глобата. Заявява се искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на второинстанционния съд. В съдебно заседание пред касационната инстанция протестът се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура, по изложените в него съображения, със заявеното искане. Подсъдимият, лично и чрез своя з., поддържа, че атакуваното решение като законосъобразно и справедливо, следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като взе предвид доводите в протеста, становищата на страните в съдебно заседание, и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационният протест на Апелативна прокуратура - гр. В. е неоснователен. С първоинстанционната Окръжният съд - гр. П., е признал подсъдимия Е. Б. П., от гр. П., за виновен в това, че в периода 14.07.2000 г. - 14.02.2001 г., в гр. П., при условията на продължавано престъпление, избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери - в размер на 492 395,13 лв., като е потвърдил неистина и е затаил истина в подадени пред ТДД - Плевен справки - декларации по ЗДДС, поради което и на основание чл. 257, ал. 1 (отм.), вр. чл. 255, ал. 1 (отм.), вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 2 НК, и чл. 55, ал. 1 НК, вр. чл. 373, ал. 2 НПК, го е осъдил на една година и десет месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил, на основание чл. 66, ал. 1 НК, за срок от четири години, и глоба в полза на държавата, в размер на 5000 лв. Присъдил е разноските по делото, възложени в тежест на подсъдимия. Цитираната присъда е постановена при второ по ред разглеждане на делото от Окръжния съд - гр. П., след като с решение № 16 от 20.02.2009 г., Апелативен съд - гр. В., наказателно отделение, е отменил предходната първоинстанционна присъда № 712 от 27.11.2008 г., по НОХД № 367/2008 г., на ОС - гр. П., и е върнал делото за ново разглеждане. С протестираното въззивно решение Апелативният съд - гр. В., наказателно отделение, я е потвърдил изцяло. Доводът за явна несправедливост на наложеното наказание, релевиран в протеста на апелативната прокуратура, подкрепен с аргументи за неправилното приложение на института на условното осъждане по чл. 66, ал. 1 НК, и заниженост на размера на кумулативното наказание - глоба, е идентичен с този във въззивния протест, инициирал второинстанционното производство. Разгледан по същество, е изцяло неоснователен. За да потвърди присъдата, в атакуваната й част, въззивният съд е направил собствен анализ на релевантните за индивидуализацията на наказанията обстоятелства, при който е стигнал до верни и основани на закона изводи, които настоящата инстанция споделя. Правилно апелативният съд е заключил, че обществена опасност на извършеното престъпление е висока, предвид доказания размер на вредите, значително надвишаващи критериите, определящи правната му квалификация, докато тази на дееца е ниска, изводима от данните, събрани за личността на подсъдимия - неосъждан към инкриминирания период, семейно ангажиран, с добри характеристични данни. Предходните инстанции законосъобразно са приложили правилата за задължителното определяне на наказанието, в процесния случай, по чл. 55 НК, предвид разглеждането на делото по диференцираната процедура, уредена по глава ХХVII НПК, отмервайки го на една година и десет месеца лишаване от свобода, и глоба в полза на държавата, в размер на 5000 лв. Съответни на приетите и установени по делото фактически положения са изводите на второинстанционния съд за приложение на института на условното осъждане по чл. 66, ал. 1 НК - освен наличието на всички формални предпоставки, той е отчел, че за реализиране на целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК, по отношение на конкретния подсъдим, включително за неговото поправяне и превъзпитаване, не е необходимо той да бъде откъсван от своята обичайна социална и семейна среда и да изтърпява ефективно наказанието си. Още повече, че е изтекъл период от 9 години след извършване на престъплението, което също съществено рефлектира върху начина за реализирането на наказателната репресия, в приетия от съдилищата аспект. По-продължителният изпитателен срок от 4 години също е гаранция за ефективността на бъдещия възпитателен процес. Размерът на кумулативното наказание - глоба е съобразен с критериите на чл. 47, ал. 1 НК, съобразно установените и приети по делото фактически положения. Така отмерени, и двете кумулативни наказания са съобразени и с принципа за съответствие на наказанието с извършеното престъпление, залегнал в нормата на чл. 35, ал. 3 НК. Въпреки изводите за принципно законосъобразната индивидуализация на наказанието, наложено на подсъдимия П, касационната инстанция намира за необходимо да отбележи, че неправилно като смекчаващо обстоятелство са третирани самопризнанията на дееца, с оглед на техния конкретен обем, разгледани в светлината на цялостното му процесуално поведение, независимо, че само по себе си това нарушение не влияе на правилността на крайните изводи. В този смисъл съдилищата не са съобразили задължителните указания по приложението на закона, дадени с Тълкувателно решение № 1/2009 г., на ОСНК на ВКС (т. 7). Предвид гореизложеното, ВКС в настоящия си състав намери, че протестът на Апелативна прокуратура - гр. В. е неоснователен. Ето защо, протестираното въззивно решение следва да бъде оставено в сила, съобразно правомощията на касационната инстанция по чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение