Решение № 9162 от 24.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6555/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационния протест на прокурор при Окръжна прокуратура (ОП) Варна срещу Решение 4921/14.05.2024 г., постановено по адм. д. 300/2024 г. на Административен съд Варна (АС - Варна), с което е отхвърлен протестът на прокурор при ОП Варна с искане за прогласяване нищожността на волеизявление на сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна по издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) [номер] от 02.04.2019 г. на М. А. В. от гр. Игнатиево, област Варна.

Наведено е касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК, чието осъществяване се аргументира с довод, че при издаването на СУМПС [номер] е допуснато съществено нарушение на изискванията по чл. 13, ал. 1 от Наредба І-157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство, отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредба І-157/01.10.2002 г.), обуславящо нищожност на акта. Поддържа се, че волеизявлението за издаване на свидетелството е направено при пълна липса на правно основание и в непреодолимо противоречие с целта на закона по чл. 1, ал. 2 ЗДвП. По тези съображения подателят на касационния протест заявява искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което бъде прогласена нищожността на волеизявлението на сектор Пътна полиция в ОД на МВР Варна за издаване на СУМПС за категория В [номер] със срок на валидност до 02.04.2029 г. на М. А. В..

Ответникът по касационната жалба, сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна, не ангажира становище в тази инстанция.

Ответникът М. А. В. чрез адв. Димитров, в писмено становище оспорва основателността на касационния протест, препращайки към мотивите на първоинстанционното решение и претендира разноски.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационния протест.

Върховният административен съд, в състав на Седмо отделение, намира касационният протест за допустим подаден е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване/протест съдебен акт.

Разгледан по същество, касационният протест е неоснователен, поради следните съображения.

Установените от АС - Варна факти, по които не се спори, са следните:

Въз основа на подадено на 20.03.2009 г. заявление от М. А. В. от сектор Пътна полиция при ОД на МВР - Варна е издадено първоначално СУМПС [номер]. Към заявлението е приложено заверено за вярност копие на свидетелство за основно образование 069928/30.06.2005 г., издадено от СОУ Гео Милев гр. Варна.

На 29.03.2019 г. В. е подал заявление за подмяна на свидетелството. Издадено е СУМПС [номер] от 02.04.2019 г., валидно до 02.04.2029 г.

От сектор Пътна полиция при ОД на МВР - Варна е отправено запитване до директора на СУ Гео Милев гр. Варна дали от училището е издавано от удостоверение за завършен курс на обучение от М. А. В. с прилагане на цитираното удостоверение. На 21.12.2023 г. е получен отговор, че такова свидетелство не е издадено.

При тази фактическа установеност АС Варна е приел, че протестираният административен акт изхожда от компетентен орган по чл. 4, ал. 1 от Наредба І-157/01.10.2002 г., който е част от териториалната структура на МВР. По силата на чл. 64, ал. 2 ЗМВР волеизявленията на органа могат да се изразяват чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят , а волята на ответника е да уважи подаденото до него заявление. Според първостепенният съд не е налице порок във формата, обуславящ нищожност на акта. Юридическият израз на положително произнасяне по заявление за издаване на СУМПС е издаване на удостоверителен документ по утвърдена бланка. АС Варна не е констатирал да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело до липса на волеизявление на административния орган. Анализирал е материалноправните предпоставки за издаване на първоначално СУМПС и за подновяването му в съвкупност с доказателствата по делото, според които издателят на приложеното към заявлението на В. свидетелство за основно образование 069928 СОУ Гео Милев Варна не е издал такъв удостоверителен документ, което означава, че заявлението е било окомплектовано с неистински официален документ в разрез с чл. 13, ал. 1, т. 7 вр. § 2 от Наредба І-157/01.10.2002 г. и е заключил, че при липсата на едно от кумулативно предвидените в чл. 13, ал. 1 от наредбата условия за издаване на СУМПС протестираният от прокурор при ОП Варна акт е засегнат от порока унищожаемост, а не нищожност.

Решението е правилно.

В доктрината и в съдебната практика са възприети следните основания за обявяване на нищожност на административни актове:

1. всяка некомпетентност е основание за нищожност на акта;

1. порок във формата, който се равнява на липса на волеизявление;

1. допуснатите съществени нарушения на административно-производствените правила, довели до липса на волеизявление (например липса на кворум);

1. пълна липса на условията, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; когато актът е изцяло лишен от законно основание; когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган;

1. ако преследваната с административния акт цел, различна от законоустановената, не би могла да се постигне с никакъв акт, нито на същия, нито на който и да е друг орган.

При изследване за спазване на материалния закон в контекста на искането за обявяване нищожност на акта АС Варна правилно е приел, че според чл. 12 от Наредба І -157/01.10.2002 г. свидетелство за управление на МПС се издава при:

1. първоначално придобиване правоспособност за управление на МПС от определена категория;

1. придобиване на правоспособност за управление на МПС от нова категория;

1. възстановяване на правоспособност поради отнемане на контролните точки;

1. подмяна на стар образец свидетелство за управление с нов;

1. подмяна поради изтичане срока на валидност.

По предписанието на чл. 13, ал.1 от подзаконовия нормативен акт първоначалното издаване на свидетелство за управление на МПС се извършва въз основа на служебно изпратен от съответните областни отдели на ДАИ оригинален протокол за успешно положен изпит, като лицето представя: заявление по образец и приложени документи съгласно ПИБЛД; карта за оценка на физическата годност на водач/кандидат за придобиване на свидетелство/правоспособност за управление на МПС, издадена от общопрактикуващия лекар, от транспортните областни лекарски експертни комисии (ТОЛЕК) или от Транспортната централна лекарска експертна комисия (ТЦЛЕК); копие на удостоверение за психологическа годност за издаване на свидетелство за управление на МПС от категории С1, С, D1, D и Ттм (трамвайна мотриса); копие на удостоверение за завършен курс по първа долекарска помощ при пътно-транспортни произшествия (ПТП) за водачи на МПС; декларация, че обичайното му пребиваване не е в друга държава - членка на Европейския съюз, и че не е притежател на валидно свидетелство, издадено от държава - членка на Европейския съюз; копие от документ за завършен най-малко първи гимназиален етап на средно образование, а в случай че образованието е завършено в чужда държава - уверение по чл. 110, ал. 2 от Наредба 11 от 1 септември 2016 г. за оценяване на резултатите от обучението на учениците (ДВ, бр. 74 от 2016 г.). За подмяната на СУМПС водачите подават документите, посочени в чл. 13, ал. 1, т. 1, 3 и 6, както и старото свидетелство за управление на МПС - чл. 15, ал. 2 от Наредба І-157/01.10.2002 г. Съгласно § 2а, ал. 1 от ПЗР на наредбата, (ДВ, бр. 72 от 2018 г.), лицата, завършили основно образование или Х клас до 26 септември 2017 г. по отменения Закон за народната просвета, вместо копие от документ по чл. 13, ал. 1, т. 7 за завършен най-малко първи гимназиален етап на средно образование представят копие от документ за завършено най-малко основно образование.

При липсата на спор, че към заявлението за първоначално издаване на СУМПС на В. е приложен неистински официален свидетелстващ документ, се налага извод за липса на една от кумулативните предпоставки за удовлетворяване на искането му. Правилен е изводът на АС Варна, че липсата на един от елементите на фактическия състав по упражняване публичното право по издаване на СУМПС не означава пълна липса на законова опора на протестирания акт. При отсъствието само на едно от предвидените в чл. 13, ал. 1 от Наредба І-157/01.10.2002 г. условия за издаване на СУМПС протестираният акт е засегнат от порока унищожаемост. Не се установява пълна липса на условията, визирани в приложимата материална разпоредба по чл. 13, ал. 1 от Наредба І-157/01.10.2002 г. Актът има нормативна опора - чл. 159 от ЗДвП и Наредба І-157/01.10.2002 г. По делото липсват данни ответникът да е упражнил превратно своите правомощия, още повече следвайки някаква престъпна цел. Няма доказателства, че при издаване на процесното СУМПС административният орган е бил наясно, че заявителят В. представя неистински официален удостоверителен документ. Престъпно намерение е налице за заинтересованото лице, но не и за издателя на акта. В този контекст поведението на ответника в административния процес не сочи на съществуването на негова цел, която да не кореспондира с нормативно установената.

Като е обосновал извод, че формата на недействителност на протестирания от прокурор при ОП Варна административен акт не е нищожност, а унищожаемост при установеното неспазване на материалния закон - условието по чл. 13, ал. 1, т. 7 от Наредба І-157/01.10.2002 г., АС Варна е постановил правилно решение, което не е засегнато от наведеното в касационния протест отменително основание.

При извод за неоснователност на касационния протест и при своевременно заявеното искане от ответника В. същият има право на разноски, каквито е направил за заплащане на възнаграждение в размер на 500 лв. в полза на адв. Димитров.

Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение,