Решение № 10574 от 8.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4890/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е касационна жалба, подадена от Екрос ЕООД, срещу Решение 6258/24.10.2023 г., постановено по адм. дело 8353/2021 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) Р-22221520002217-091-001/20.04.2021 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция по приходите (НАП) гр. София, потвърден с Решение 1068/14.07.2021 г., издадено от и.д. директор на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика ( ОДОП ) - гр. София при Централно управление (ЦУ) на НАП, с който на дружеството са установени задължения по ЗДДС в общ размер на 114 752,42 лева и лихви в размер на 35 843,07 лева, както и задължения за корпоративен данък по ЗКПО в общ размер на 42 046,36 лева и лихви в размер на 13 911,71 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. С жалбата, макар да се обжалва решението в цялост, се излагат доводи само в частта по ЗКПО. Доводите са твърде общи и изразяват несъгласието на касатора с мотивите на органите по приходите, възприети и от съда относно установените задължения за корпоративен данък. Отделно от това се твърди, че съдът не е обсъдил възраженията им, изложени в жалба срещу РА, подходил е чисто банкетно. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ, и вместо него - да постанови друго такова, с което да отмени обжалвания РА. Ответната страна - директорът на Дирекция ОДОП гр. София, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Т. Делчева, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в хода на делото по същество. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 11 230,00 лева. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред АССГ е бил РА Р-22221520002217-091-001/20.04.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с Решение 1068/14.07.2021 г., издадено от и.д. директор на дирекция ОДОП - гр. София при ЦУ на НАП, с който на Екрос ЕООД са установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди: м. 12.2014 г., от м. 10.2015 г. до м. 12.2015 г. (вкл.), м.06.2016 г., от м. 09.2016 г. до м. 01.2017 г. (вкл.), от м. 03.2017 г. до м. 10.2017 г. (вкл.), м. 02.2018 г., м. 04.2018 г., м. 07.2018 г., м. 10.2018 г., м. 11.2018 г., м. 01.2019 г., от м. 03.2019 г. до м. 08.2019 г. (вкл.) и м. 10.2019 г. в размер на 114 752,42 лева главница и 35 843,07 лева лихви, както и задължения за КД по ЗКПО за данъчни периоди 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. в размер на 42 046,36 лева главница и 13 911,71 лева лихви. Установените задължения за ДДС в частта по ЗДДС са в резултат на отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от: Продъкшън ССО ЕООД, АДМ Газ Ойл ЕООД, Униката ЕООД, КБ Трейд Импорт Експорт ЕООД, Карс Транс - БГ ЕООД, Столини ЕООД, Грийнбилд ВМ ЕООД, Булспедит ЕООД, Булспектра ЕООД, Експириа ЕООД, поради липса на реални доставки на стоки и услуги. По отношение на доставките на лек автомобил, по фактура от БГ Лизинг АД и консумативи за него - гориво, масло, гуми, ключ по фактури от Петрол АД, ОМВ България ООД, Маргел М ЕООД, Киа Моторс ООД и Радиал Плюс ЕООД, както и доставките на четири часовника по фактури от Джулиани ЕООД и ТТ Таим ЕООД, правото на данъчен кредит е отказано на основание чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС доставките са предназначени за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. Установените задължения за корпоративен данък в частта по ЗКПО са в резултат на: 1. увеличение на декларираните финансови резултати за 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. на основание чл.26, т.2 от ЗКПО; 2. Намаление на декларираните финансови резултати с непризнати разходи за амортизация на активи на основание чл.54, ал.1 от ЗКПО. За да отхвърли жалбата на Екрос ЕООД срещу РА, АССГ е изложил мотиви, че РА е издаден от компетентен орган по приходите, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържание, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. При преценка на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият съд е възпроизвел подробно установената в хода на ревизията фактическа обстановка и основанията на органите по приходите да откажат право на приспадане на данъчен кредит на ревизираното дружество, както и да установят задължения за КД в резултат на извършено увеличение на декларираните финансови резултати за 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО, а също и намаление на декларираните финансови резултати за 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. на основание чл. 54, ал. 1 от ЗКПО. След това съдът е изложил собствените си фактически установявания, като е посочил предмета на всяка една от спорните фактури и установените в хода на ревизията данни за всеки един доставчик. На първо място съдът е приел, че не е доказана реалността на доставката на услуга по фактура, издадена от Продъкшън ССО ЕООД, с предмет ремонт на офис . Съдът е приел, че по отношение на тази доставка от РЛ е представена фактура, придружена с приемо-предавателен протокол (ППП) и фискален касов бон (ФКБ) за плащане в брой. От доставчика не са представени документи в отговор на връчено по реда на чл. 32 от ДОПК ИПДПОЗЛ П-22221420087135-040-001/20.05.2020 г. Освен това е прието за установено, че през проверявания период, а именно - м.12.2014 г. Продъкшън ССО ЕООД не е разполагало с нает по трудови правоотношения персонал, има установени и непогасени публични задължения и не е подало годишна данъчна декларация (ГДД) по чл. 92 от ЗКПО за 2014 г. Обоснован е извод, че липсват данни за кой обект се отнася ремонтът и от кого е извършен, предвид пълната липса на персонал при доставчика, какви материали са вложени и за чия сметка са, какви видове СМР за извършени, след като не са били конкретизирани. По отношение доставките на услуги по фактури, издадени от АДМ Газ Ойл ЕООД и Униката ЕООД с предмет реклама и участие в рекламна кампания за 2017 г., съдът също е приел, че не отразяват реални доставки на услуги. Общото между тези доставчици се състои в липсата на представени от доставчиците документи в отговор на връчено ИПДПОЗЛ, липсата на персонал по трудови правоотношение, наличие на установени и непогасени публични задължения за ДДС, а също и деклариране на доставки от дружество с рисков профил. Съдът е приел, че от РЛ са представени единствено фактури, а по отношение на фактурите от Униката ЕООД и договор за реклама от м.07.2020г. Според съда, с оглед липсата на конкретизация, свързана с предмета на доставките и липсата на доказателства за плащане по фактурите, в своята съвкупност водят до извод за липса на реални доставки на услуги като материалноправно изискване за признаване на правото на данъчен кредит. На следващо място първоинстанционният съд е приел, че мотивите му по отношение реалността на доставките на предходните доставчици са относими и по отношение доставките на стоки по фактури, издадени от КБ Трейд Импорт Експорт ЕООД, с предмет 6 фотьойла, 10 маси, 4 дивана, 24 стола, 8 бюра, 9 шкафа, 2 500 рекламни брошури, 2 500 рекламни календари . От РЛ са представени единствено процесните фактури, придружени с фискални бонове, без да са налични съпътстващи документи, установяващи обекта, на който са доставени мебелите, транспортирането и предаването им, от кого са монтирани, а също и кои лица са изготвили и доставили рекламните материали. Идентични са изводите на съда и по отношение доставките на стоки по фактури, издадени от Карс Транс - БГ ЕООД, с предмет 1 000 ключодържателя, 1 000 тефтера, 1 000 химикалки, 1 000 календара, 1 000 визитника и от Столини ЕООД с предмет 3 дивана, 10 бюра, 3 шкафа, 10 фотьойла, 10 маси, 3 000 рекламни тетрадки, флаери, календари и химикалки по опис . Въпреки че в хода на ревизията Столини ЕООД е представило процесните фактури, придружени с фискални бонове и ППП, съдът е приел, че липсва информация на кой обект е доставено обзавеждането, как е превозено, от кого е монтирано, какъв е произхода му, кои са лицата, изготвили и доставили рекламните материали. Този доставчик също има непогасени задължения за ДДС, не е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2016 г. и е декларирало доставки от дружество с рисков профил, а документи не са му били изисквани, тъй като при проверката е установено, че управителят също бил починал. Прието е за установено, че от страна на Карс Транс - БГ ЕООД не са представени изисканите с ИПДПОЗЛ документи, а РЛ е представило единствено фактура, придружена с ФКБ, като липсват договори, ППП и други съпътстващи документи, установяващи реалното извършване на доставката на стоки. По отношение на фактурите, издадени от Грийнбилд ВМ ЕООД, с предмет спедиторски услуги, транспортни услуги, плащане по договор, авансово плащане по договор за проектиране и по договор за ремонтни работи, изработка и монтаж на декоративни стени и тавани и преработка на ел. инсталация, изкърпване, шпакловка и боядисване на стени и тавани, наем на офиси и магазин , съдът е приел, че този доставчик не е представил изисканите с ИПДПОЗЛ в хода на ревизията документи, не е разполагал с наети трудово правоотношение лица, декларира покупки на услуги, профилактика и наем от дружество с прекратена регистрация по реда на ЗДДС, не разполага с активи, транспортни средства, и търговски обекти, от които да извършва дейност. Съдът е изброил представените от РЛ към фактурите доказателства договор за проектиране, договор строителство със съдържание, според което изпълнителят се задължава да изпълни дейностите по СМР със свой труд, материали, консумативи и механизация, депозираните количествено стойностни сметки (КСС), договор за организация и управление, доказателства за плащане по банков път на процесните фактури, а също и договор за наем. Според съда представените договори не съдържат основни елементи на поръчката като вида на услугата, а освен това е останало неизяснено как е калкулирана стойността на услугата. Наред с това е прието, че основни елементи от договора, като предмет и цена са напълно неконкретизирани, което представлявало индиция за несъществуващо правоотношение. Отделно от това е прието, че в договори за проектиране и строителство е договорено същите да бъдат изпълнени с труд, материали и механизация на доставчика, който в същото време не разполага с материална, техническа и кадрова обезпеченост. На последно място според съда липсват и доказателства, че Грийнбилд ВМ ЕООД е било собственик на отдадените под наем помещения, поради което съдът е приел, че по отношение на този доставчик също не са налице предпоставките за възникване и законосъобразно упражняване правото на приспадане на данъчен кредит. По отношение доставките на услуги по фактури, издадени от Булспедит ЕООД, с предмет: плащане по договор за транспортни услуги , в хода на ревизията са представени документи единствено от РЛ, а именно - процесните фактури, с изкл. на фактура 0...053/07.03.2017 г., издадени във връзка със сключен на 04.01.2017 г. договор за организация и управление и доказателства за плащане по банков път по част от фактурите. Първоинстанционният съд е приел, че също не са налице документи, съдържащи информация за извършените от Булспедит ЕООД действия, с какви МПС са извършени съответните превози, към кои клиенти на РЛ, липсват заявки за транспорт, какъв е приносът на тези дружества при осъществяване на спедиторските услуги и т.н. Предвид това съдът отново е стигнал до извод за липса на реални доставки на услуги. Идентични са съображенията на АССГ за недоказана реалност на доставките на услуги по фактури, издадени от Булспектра ЕООД, с предмет: окончателно плащане управление на спедиция и Експириа ЕООД, с предмет: окончателно плащане управление на спедиция , поради което правилно, според него, на Екрос ЕООД е отказано право на данъчен кредит по фактурите, издадени от тези двама доставчици. По отношение на доставките по фактури с предмет покупка на автомобил марка КИА, модел РИО с регистрационен номер [рег. номер] от БЛ Лизинг АД, с предмет закупуване на гориво и други консумативи за експлоатация на автомобил от: Петрол АД, Маргел М ЕООД, ОМВ България ООД, КИА Моторс ООД и Радиал плюс ЕООД, а също и с предмет покупката на часовник 4 бр. от Джулиани ЕООД и ТТ Таим ЕООД, съдът е приел, че правилно е отказано право на данъчен кредит на основание чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС , тъй като предвид липсата на представени пътни книжки, пътни листове, заповеди за командировки или други документи, е останало недоказано, че предметът на фактурираните доставки е използван в икономическата дейност на РЛ. Наред с това, доколкото по отношение на закупените часовници също не са били налице данни за свързаност с икономическата дейност на Екрос ЕООД или предназначението им да е било за представителни цели, АССГ е приел за правилни съображенията на приходните орани да откажат право на приспадане на данъчен кредит и за тези доставки. Съобразно изложените аргументи в частта по ЗДДС, решаващият съд е приел, че РА е законосъобразен и в частта по отношение на определения корпоративен данък по ЗКПО, който произтича от увеличение на декларираните финансови резултати за 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО. В тази връзка съдът е посочил, че след като не е установено действителното осъществяване на услугите от посочените доставчици, то не е налице документална обоснованост на осчетоводените разходи. Правилен според съда е и изводът на приходните органи за законосъобразност на РА в частта по ЗКПО, произтичащ от намаление на декларираните финансови резултати за 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. на основание чл. 54, ал. 1 от ЗКПО. Съдът на първо място е приел, че поради недоказано използване на автомобили: Мерцедес А190, Мерцедес С 180 CGI и Киа Рио, почистваща система Rainbow и телевизор Panasonic в икономическата дейност на РЛ, а също и с оглед липсата на документи за собственост по отношение на същите, обосновано от страна на приходните органи не са били признати разходи за амортизация на тези активи, поради което липсвало основание счетоводният финансов резултат (СФР) на РЛ да бъде намален. Такова основание, според съда, липсвало и по отношение на начислените разходи за амортизации на заведения като актив ремонт на офис , доколкото липсват данни за кой офис се отнася ремонта, кога и по кой договор е нает, чия собственост е, документи за платен наем и други разходи за експлоатация на имота, от които да се доказва ползването му за дейността на Екрос ЕООД. На следващо място правилно, според съда, по отношение на заведения като актив офис, собственост на дружеството, не са признати разходи за амортизация за 2016 г., тъй като активът е закупен в груб строеж 2016 г., а в зависимост от обстоятелството, че ремонтът му е приключил през 2017 г., то тогава е следвало да бъде въведен в ДАП. Що се касае до апартамента, находящ се в гр. София, [улица], закупен на 12.02.2016 г., по отношение на него също липсвали данни за използването му за стопанската дейност на дружеството или за реализирани приходи от отдаването му под наем. В тази връзка съдът е посочил, че за да бъдат начислени амортизации - не е достатъчно активът да е заведен като ДМА, а по арг. от чл. 58, ал. 1 и чл. 59, ал. 1 от ЗКПО СС4 отчитане на амортизации трябва да се докаже използването му в икономическата дейност на РЛ. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил спора от фактическа страна и е установил фактите, релевантни за възникване и надлежно упражняване на правото на данъчен кредит по доставки на стоки и услуги по смисъла на чл. 6 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Изложените в решението мотиви по материалноправните предпоставки за непризнаване на правото на приспадане на данъчен кредит се споделят от настоящия касационен състав. Правилно, с оглед предмета на всяка от спорните доставки съдът е изследвал фактите, свързани с извършването на услуги, съответно - прехвърлянето на собствеността върху стоки, които пораждат настъпването на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 ЗДДС и възникването на правото на данъчен кредит съгласно чл. 68, ал. 2 от ЗДДС. Данъкът е изискуем, съгласно чл. 25, ал. 6 ЗДДС, към момента на възникване на данъчното събитие и като последица от тази изискуемост, данъкът следва да се начисли. При доставка на стоки данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик по дефиницията на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО (фактическото предаване на стоката), а при доставката на услуги към момента на извършването им (чл. 25, ал. 2 ЗДДС). В тежест на данъчно задълженото лице е да установи, че е получател по действително осъществена доставка на стоки/услуги. Следва да бъдат споделени изводите на първоинстанционния съд за законосъобразно отказано право на данъчен кредит по издадените от Продъкшън ССО ЕООД, АДМ Газ Ойл ЕООД, Униката ЕООД, КБ Трейд Импорт Експорт ЕООД, Карс Транс - БГ ЕООД, Столини ЕООД, Грийнбилд ВМ ЕООД, Булспедит ЕООД, Булспектра ЕООД и Експириа ЕООД, тъй като е не е доказана реалност на доставките. Реалността на доставката е основно изискване за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит, съгласно чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, в каквато насока са и изискванията на правото на ЕС, залегнали в Директива 2006/112/ЕО и решенията на СЕС. Поради това получателят на доставката следва да докаже нейната реалност с всички допустими доказателства и доказателствени средства. Следователно, по силата на правилото на чл. 170, ал. 1 от АПК (във връзка с § 2 от ДР на ДОПК) доказателствената тежест е на оспорващия, който следва по несъмнен начин да установи, че издадените от доставчиците му фактури обективират действителни стопански операции. С оглед на това той трябва да притежава и всички необходими документи за получаване на извършените услуги, след като именно от реалността на тези сделки черпи права за претендираното право на приспадане на данъчен кредит. Правилно в тази връзка е приетото от първоинстанционния съд, че в хода на административното обжалване ревизирано дружество не се е справило с разпределената му доказателствената тежест и не е доказало реалното изпълнение на доставките на услуги по фактури, издадени от Продъкшън ССО ЕООД, АДМ Газ Ойл ЕООД, Униката ЕООД, Грийнбилд ВМ ЕООД, Булспедит ЕООД, Булспектра ЕООД и Експириа ЕООД. По отношение на фактура, издадена от Продъкшън ССО ЕООД, с предмет ремонт на офис , по делото са представени фактура, ППП, и фискален бон, но не е предоставена конкретна информация за индивидуализация на видовете СМР, доколкото не е представен договор или други съпътстващи фактурите документи, от които да е видно каква точно дейност е извършена от доставчика Продъкшън ССО ЕООД, липсват данни за обекта, на който е фактуриран ремонт, какви материали са вложени и за чия сметка са те. Този извод не се разколебава и от представения към фактурата ППП, с който се предава 1 бр. ремонт на офис с единична цена 1666, 67 лв. Реалността на доставките по фактури, издадени от АДМ Газ Ойл ЕООД ( рекламна услуга ) и от Униката ЕООД ( участие в рекламна кампания за 2017 г. ) също не се установява от събраните при ревизията доказателства. Представени са единствено фактури, а по доставките на Униката ЕООД и договор за реклама, сключен през 2020 г., но за кампания, проведена през 2017 г. Липсват доказателства за индивидуализация предмета на доставките, извършването и предаването на резултата им от доставчика на РЛ. По отношение на доставките на услуги по фактури, издадени от Грийнбилд ВМ ЕООД, с предмет спедиторски и транспортни услуги, авансово плащане по д-р и ремонтни работи , обосновано първоинстанционният съд е приел, че не е доказано реалното извършване на фактурираните услуги. На първо място представените към фактурите договори не съдържат основни елементи на поръчката като вида на услугата и цената ѝ. Освен това според договорите за проектиране и строителство е уговорено същите да бъдат изпълнени с труд, материали и механизация на изпълнителя Грийнбилд ВМ ЕООД, за който, обаче е установена пълна липса на материална, техническа и кадрова обезпеченост. Наред с това - от представените КСС не става ясно как е калкулирана цената на услугата, каква част е за труд и каква за материали. Доказателства за предаване и съответно приемане на резултатите от заявените услуги също липсват. Що се касае до фактурата, с която е документиран платен наем на офиси и магазини правилно съдът е приел, че след като липсват данни, че доставчикът е бил собственик на отдадените под наем помещения то не би могло да се приеме реалност на извършената доставката, тъй като няма доказателства, удостоверяващи възможността на конкретното дружеството да я изпълни. Наред с това, РЛ не ангажира доказателства за извършване на доставките. Обоснован на събраните доказателства по делото е и изводът на АССГ за липса реални доставки и по фактурите, издадени Булспедит ЕООД, Булспектра ЕООД и Експириа ЕООД, с предмет: транспортни и спедиторски услуги. От РЛ са представени единствено фактури и банкови извлечения. Единствено от страна на Булспедит ЕООД е представен договор за организация и управление, който, обаче е общо формулиран и не съдържа конкретни уговорки за срок и възнаграждение. В тази връзка правилно и приходните органи, и съдът са приели, че липсват документи за извършване на услугите от сочените във фактурите доставчици. По отношение на доставките на рекламни материали от Карс Транс - БГ ЕООД (рекламни ключодържатели, тефтери, химикалки, календари, визитници), част от доставките, фактурирани от Столини ЕООД (рекламни тетрадки, флаери, календари, химикалки) и част от доставките на КБ Трейд Импорт Експорт ЕООД (рекламни брошури и календари), правилно първоинстанционния съд е приел, че са представени само фактури, без доказателства за индивидуализация предмета на доставките и предаването им от доставчици на РЛ. Аналогични са изводите и по отношение на доставките на мебели от Столини и КБ Трейд Импорт Експорт ЕООД не са представени документи, съдържащи информация по отношение на вида и индивидуализиращите белези на стоките, които са различни по вид - както и по отношение предаването и транспортирането им. Обосновани, в тази връзка, са мотивите на решаващия съд за липса на реални доставки на стоки и от тези доставчици. На последно място, правилно първоинстанционният съд е приел, че правото на данъчен кредит е отказано законосъобразно и по фактури, издадени от БЛ Лизинг АД, Петрол АД, Маргел М ЕООД, ОМВ България ООД, КИА Моторс ООД, Радиал плюс ЕООД, Джулиани ЕООД и ТТ Таим ЕООД на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Съгласно посочената разпоредба правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. В тази връзка следва да бъде посочено, че е необходимо да се установи с каква цел са били закупени съответните стоки, как същите се ползват и свързани ли са с дейността на РЛ, което не е сторено, като в хода на ревизията и в хода на съдебното обжалване не са ангажирани доказателства, с които да се установи, че въпросните стоки (автомобил, гориво и консумативи масло, гуми, ключ и часовници) се ползват за икономическата дейност на дружеството. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че по отношение на закупения от Екрос ЕООД автомобил и всички други разходи, свързани с експлоатацията му, вкл. за гориво и други консумативи, не са ангажирани никакви доказателства като пътни книжки, пътни листове, заповеди за командировки или други документи, установяващи използването им в икономическата дейност на дружеството жалбоподател. Правилни са и изводите на АССГ за отказано право на данъчен кредит по фактурите за покупка на четирите часовника на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС, тъй като по отношение на тях също липсват ангажирани доказателства, че са свързани с икономическата дейност на РЛ или са предназначение за представителни цели. Освен това същите, както правилно е приел и решаващият съд, са заведени като активи по сметка 209 Други ДМА , без да имат характеристиките на данъчен дълготраен материален актив. Относно допълнително определения данък по ЗКПО: При условията на чл. 221, ал. 2 от АПК настоящата съдебна инстанция споделя изводите на административния съд за законосъобразност на оспорения РА и в частта му относно определените задължения за корпоративен данък, поради извършена корекция на финансовия резултат на дружеството за 2014 г. 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. при условията на чл. 26, т. 2 от ЗКПО във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО. С оглед изложените по-горе мотиви в частта по ЗДДС и недоказаното действително осъществяване на процесните доставки, настоящият състав намира за правилно извършеното от органите по приходите преобразуване на декларирания от ревизираното лице счетоводен финансов резултат в посока увеличение с разходите по спорните фактури. След като не е доказано доставките на стоки и услуги да са реално извършени, то не следва да се приемат за извършени и разходите във връзка с тях. За целите на ЗКПО доказването на реалността на сделките е от съществено значение, тъй като само при действително осъществени такива, могат да се признаят разходи за дейността при получателя по фактурите. Като е отчело в разходите за дейността стойността на стоките и услугите по спорните фактури, без действителното им извършване да е установено по безспорен начин, ревизираното лице неоснователно е намалило финансовия си резултат за ревизирания отчетен период. Правилни, на следващо място са изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на извършените корекции на счетоводните финансови резултати за ревизираните периоди по реда на чл. 54, ал. 1 от ЗКПО с непризнатите за данъчни цели разходи за амортизации на процесните активи (Мерцедес А190, Мерцедес С 180 CGI, Киа Рио, почистваща система Rainbow , телевизор Panasonic, апартамент, находящ се в гр. София, [улица] офис, находящ се в гр.София, [улица]. Безспорно по делото са представени единствено документи за закупуването на автомобил Киа Рио и недвижим имот офис, находящ се в гр.София, [улица]. За останалите активи, не са представени документи за собственост, а за всички активи няма доказателства аз използването им в икономическата и управленска дейност на РЛ. Всички активи са заведени в ДАП, отчитани са счетоводни разходи за амортизации в еквивалентни размери на годишните данъчни амортизации, но не са носили икономическа изгода на дружеството, поради което счетоводните разходи във връзка с тях правилно не се признават за целите на облагането с корпоративен данък. Правилна е преценката на АССГ и по отношение на заведения като актив офис, закупен в груб строеж през 2016 г., тъй като ремонтът му е приключил през 2017 г., когато е трябвало да бъде заведен в ДАП, поради което същият не е можело да се използва за стопанската дейност на дружеството или чрез него да бъдат реализирани приходи от отдаването му под наем. С оглед изложеното правилно не са признати начислените разходи за амортизация на този актив за 2016 г. В заключение следва да се посочи, че след като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения РА и е отхвърлил жалбата като неоснователна, Административен съд София - град е постановил едно правилно решение, което не страда от пороците, сочени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По въпроса за разноските: При този изход по спора на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК касаторът Екрос ЕООД следва да бъде осъден да заплати на Национална агенция за приходите гр. София, в качеството ѝ на юридическото лице, в състава на което влиза административният орган, издател на оспорения РА, разноски за юрисконсулско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 11 230,00 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,