Решение № 571 от 18.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8893/2019 г.

ВАСIII отделение18.01.2021 г.докладчик т Марио Димитров

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 86 от 20.05.2019 г. по адм. дело № 128/2018 г. от Административен съд Сливен. ОСЪЖДА ГППИМП "Медик Биг" ООД, ЕИК 119548225, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. "Христо Ботев" № 1, да заплати на Национална здравноосигурителна каса, гр. София, разноски по делото в размер на 100, 00 (сто) лева. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 571 от 18.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8893/2019 г., III о., докладчик председателят Марио Димитров Производство по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба от ГППИМП "Медик Биг" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, подадена чрез адв. Ж. Димова, против решение № 86 от 20.05.2019 г. по адм. дело № 128/2019 г. от Административен съд - Сливен, с което е отхвърлен искът на дружеството срещу Национална здравноосигурителна каса, гр. София за присъждане на обезщетение в общ размер 5 180, 78 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на Директора на РЗОК – Сливен, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане, както и е осъдено да заплати разноски в размер на 150 лв. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на производствените правила и е необосновано. Излага, че неправилно съдът е приел, че не е допуснато незаконосъобразно бездействие. Смята, че на дружеството е причинена вреда изразяваща се във възстановената сума от 5180, 74 лв. Иска да се отмени решението, а делото се върне за ново разглеждане от друг състави или се реши по същество като се уважи предявения иск и се присъдят направените по делото разноски. Ответникът - Национална здравноосигурителна каса, гр. София, чрез процесуален представител с писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и смята, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като претендира юрисконсултско възнаграждение. Участващият в производство на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Излага, че обжалваното решение е правилно. Излага, че от доказателствата по делото се установява, че претендираните от жалбоподателя вреди са били претърпени от дружеството чрез удържане на сумата от 5 180, 74 лева от страна на РЗОК – Сливен, в резултат на незаконосъобразното бездействие на директора на регионалната каса да поиска от Надзорния съвет на НЗОК допълнителни средства за СМД по бл. МЗ-НЗОК № 3 и МДД по бл. МЗ-НЗОК № 4. Излага, че съгласно Правила за реда за определяне на броя на назначаваните специализирани медицински дейности и назначаваните медико-диагностични дейности към договорите с изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ – 2015 г., съдът е формирал правилен извод, че този нормативен акт не предвижда ред, по който директорът на РЗОК да отправя искане до горестоящия си контролен орган за увеличаване на определените му дейности в регулация, както и задължение за предприемане на такива административни действия, поради което директорът на РЗОК – Сливен не е допуснал незаконосъобразно административно бездействие. Излага, че и правилно съдът е приел, че не е налице и втората предпоставка по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно наличието на реално претърпени вреди. Смята, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 86 от 20.05.2019 г. по адм. дело № 128/2018 г. от Административен съд Сливен, е отхвърлен искът на ГППИМП "Медик Биг" ООД срещу Национална здравноосигурителна каса, гр. София за присъждане на обезщетение в общ размер 5 180, 78 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на Директора на РЗОК – Сливен, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане, както и е осъдено да заплати разноски в размер на 150 лв. От фактическа страна съдът е приел за установено, че на 13.02.2015 г. между ГППИМП "Медик Биг" ООД и НЗОК бил подписан Индивидуален договор № 200459 за оказване на извънболнична медицинска помощ, към който били подписани Протоколи РС-I 459-1/13.02.2015 г. и РС-I 459-2/11.03.2015 за първо тримесечие на 2015 г., в които били определени брой специализирани медицински дейности (СМД) и стойност медико-диагностични дейности (МДД), които по силата на договора изпълнителят на извънболнична медицинска помощ може да назначава през първо тримесечие на 2015 г. Установено е, че ищецът като лечебното заведение е превишило определените му рамки в посочените протоколи и е назначавало медицински дейности (СМД и МДД) извън същите на стойност 5 180, 74 лева. Също така е установено, че с писмена покана по чл. 76а ал. 3 от ЗЗО за възстановяване на суми, получени без правно основание изх. № 29-05-123/08.10.2015 г. дружеството било приканено в 14-дневен срок да възстанови сумата н размер на 5 180, 74 лв. Административният акт е бил оспорен от дружеството и с решение № 39/21.04.2016 г. по адм. д. № 282/2015 г. на Административен съд - Сливен, жалбата на "ГППИМП Медик Биг" ООД била отхвърлена като неоснователна. С решение № 6622/29.05.2017 г. по адм. д. № 6694/2016 г. на Върховен административен съд е оставено в сила първоинстанционното решение. Съобразявайки фактическата установеност съдът е изложил, че в проведеното исково производство не са били установени незаконосъобразни действия или бездействия на административния орган, които да имат за последица причиняване вреда на ищеца. Административният съд е приел, че липсва първият елемент от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ твърдяно от ищеца в исковата молба - незаконосъобразно бездействие на Директора на РЗОК – Сливен, а именно: че същият не е поискал от Надзорния съвет на НЗОК допълнителен брой/стойност СМД и МДД за първо тримесечие на 2015 г. На второ място съдът е приел, че не е доказано наличието и на другите предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: причинена вреда и причинно – следствена връзка между бездействието на органа и вредоносния резултат. Съдът е посочил, че посочената сума като претърпяна вреда от 5 180, 78 лева е възстановена в бюджета на НЗОК от дружеството по силата на сключения между страните договор, по който дружеството се е задължило да назначава дейности с медицински направления в определените му финансови рамки. При извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият състав намира, че съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че неправилно съдът е приел, че не е допуснато незаконосъобразно бездействие от директора на РЗОК - Сливен и е бил задължен да изиска от НЗОК допълнителен брой/стойности на дейностите в регулация. Обосновано и при правилно приложение на относимата правна уредба административният съд е съобразил сключения договор за оказване на извън болнична медицинска помощ от ищеца и утвърдените на основание чл. 3 от Закона за бюджета на НЗОК за 2015 г. (отм.); Правила за реда за определяне на броя на назначаваните специализирани медицински дейности и назначаваните медико-диагностични дейности към договорите с изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ – 2015 г. Съобразено е от съда, че съгласно чл. 3, ал. 1 от Правилата, Националната здравноосигурителна каса чрез РЗОК определя на изпълнителите на ПИМП и СИМП в началото на първия месец за всяко календарно тримесечие брой на назначаваните СМД и стойности на МДД, като по силата на ал. 3, директорът на РЗОК определя брой СМД и стойност на МДД по изпълнители и лекари, работещи в тях, при спазване на утвърдените от управителя на НЗОК регионални параметри за съответното тримесечие. В съответствие с чл. 14, ал. 1 от Правилата - определянето на допълнителни брой/стойности на дейностите в регулация за определена РЗОК е правомощие на съответния директор на РЗОК, а не задължение, като управителят на НЗОК може да определи допълнителен брой/стойност на дейностите в регулация за определена РЗОК преди изтичане на календарното тримесечие, в случай на доказана медицинска необходимост. Обективно съдът е приел по доводите на ищеца относно наличие на незаконосъобразно бездействие на административния орган, че не е била налична медицинска необходимост за директора на регионалната каса да поиска допълнителен брой СМД и стойност МДД, обусловени от увеличаване на необходимостта от консултации от специалисти на СИМП. Отделно от това не са налице данни по делото, че за процесния период от ищеца е поискано от директорът на РЗОК – Сливен да упражни правомощието си по чл. 14, ал. 1 от Правилата - да изиска допълнителни брой/стойности на дейностите в регулация. При правилно приложение на материалноправните разпоредби регулиращи конкретни обществени отношения, административният съд е приел, че директорът на РЗОК - Сливен има правомощие, но не и задължение да поиска отпускане от управителя на НЗОК, при доказана медицинска необходимост. Ищецът при упражняване на дейностите в регулация не е направил предложение до директора на РЗОК и не е обосновал необходимост, а е извършил съответните дейности при нарушаване на определения му лимит. При тези данни законосъобразно административният съд е приел, че не е налице първият елемент от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразно бездействие на административния орган по смисъла на чл. 256, ал. 1 от АПК, което да съставлява неизпълнението на задължение, произтичащо пряко от нормативен акт. Съгласно приложимата разпоредба от ЗОДОВ при съобразяване основателността на исковете за обезщетения за вреди причинени от държавата и общините, следва да е налице кумулация на незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт /действие/ бездействие. Липсата дори на един от елементите на фактическия състав препятства реализирането на отговорност на държавата или общините, по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред, което предполага отхвърляне на предявения на това основание иск. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло развитите от АС Сливен съображения за липса на предпоставките за уважаване на претенцията на ГППИМП "Медик Биг" ООД за вреди. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че решението е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса и на основание чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, касаторът дължи на ответника заплащането на юрисконсултско възнаграждение, поради което следва да бъде уважено искането като бъде осъден да заплати на НЗОК - София разноски в размер на 100 лв. представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховния административен съд, трето отделение

Цитирани разпоредби

1