Решение № 7417 от 31.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11590/2012 г.

Решение № 7417 от 31.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11590/2012 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 145 -178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по жалба на Росица Каменова Каменова от гр. София. срещу заповед № ЧР- 95-00-391 от 10.08.2012 г. и заповед № Т-3774/13.08.2012 г. на Министъра на външните работи. По наведени доводи за незаконосъобразност, изразени в нарушение на материалноправните разпоредби и административнопроизводствените правила при постановяването им се иска отмяната им. Претендира направените по делото разноски. Ответникът- Министърът на външните работи, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното: С докладна записка № ЧР- 33-00-537 от 28.06.2012 г. до Министъра на външните работи постоянният секретар на МВнР е уведомил министъра, че жалбоподателката е преназначена, считано от 19.01.2010 г. в сектор "Кадри на разпореждане" на отдел "Задгранични представителства", в дирекция "Човешки ресурси" на длъжността "Трети секретар в задгранично представителство". Ползвала е неплатен отпуск до 22.09.2010 г., след което няма подавани други молби за отпуск или представяни болнични листове, но от 23.09.2010 г. до момента на изготвяне на докладната Каменова не се е явявала на работа, което представлява дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл. Със заповед № ЧР-95-00-326 от 02.07.2012 г. на основание чл. 60, ал. 4 от Закона за дипломатическата служба ответникът наредил да се образува дисциплинарно дело от Дисциплинарния съвет, при което да се установят фактите и обстоятелствата, изложени в докладната. С писмо № ЧР -95-00-326 от 03.07.2012 г. на постоянния секретар на МВнР Каменова била уведомена за образуваното дисциплинарно производство, както и че е поканена за изслушване на 14.07.2012 г. от 15,30 часа във връзка с провеждане на заседание на дисциплинарния съвет. Освен това е поканена да представи и писмените си обяснения. На 04.07.2012 г. Дисциплинарния съвет разгледал дисциплинарно производство № 2/2012 г., обсъдил посочената по-горе докладна, изслушал обясненията на Каменова и приел писмените й обяснения. След като изяснил фактите и изложил изводите, приел решение, с което намерил, че Каменова е извършила тежко нарушение на служебната дисциплина и следва да й бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". С първата обжалвана в настоящето производство заповед № ЧР-95-00-391 от 10.08.2012 г. Министърът на външните работи, след като се запознал с протокол от 04.07.2012 г. по дисциплинарно дело № 2 по описа на 2012 г. на Дисциплинарния съвет и докладна записка от 28.06.2012 г. на Постоянния секретар на МВнР, докладна записка от 04.07.2012 г. от Росица Каменова и протокол от изслушване от 01.08.2012 г. намерил, че след изтичане на срока на разрешеният й отпуск от 23.09.2010 г. служителката не е явявала на работа в МВнР и не се е намирала в законоустановен отпуск, като неявяването на работа представлява пълно неизпълнение на задължението на служителя да бъде на разположение на работодателя през определеното работно време и да изпълнява служебни задължения, което е извършено виновно и за периода от 03.08.2011 г. до 03.08.2012 г. не са изтекли сроковете по чл. 94, ал. 1 ЗДСл, поради което на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл наложил на Каменова дисциплинарно наказание "уволнение". В заповедта са обсъдени дадените от жалбоподателката обяснения, в които същата е обосновал неявяването си на работа с опита си от периода 2007-2009 г. и факта, че не е била потърсена от администрацията на министерството, както и с факта, че след 22.09.2010 г. е изпаднала в тежка депресия. С втората, оспорена от Каменова, заповед № Т-3774/13.08.2012 г. служебното правоотношение с Каменова е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл и заповед № ЧР- 95-00-391/10.08.2012 г. за налагане на дисциплинарно наказание. От представената копие от досието на жалбоподателката се установява, че същата е започнала работа в Министерство на външните работи (МВнР) през 1983 г. като специалист - преводач. От тогава до момента на издаване на заповедта, с прекъсвания през различни периоди е заемала различни длъжности в министерството, като от 01.07.2008 г. е преназначена от длъжността "главен експерт" на длъжност "трети секретар в задгранично представителство" в МВнР, дирекция "Европа - I", отдел "Задгранични представителства". Със заповед № Т-1501 от 18.01.2010 г. е преназначена от длъжност трети секретар в задгранично представителство в Дирекция "Европа- I", отдел "Задгранични представителства" на длъжност трети секретар в задгранично представителство в Дирекция "Човешки ресурси" отдел "Задгранични представителства", сектор "Кадри на разпореждане". Предвид така установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168 АПК съдът намира следното от правна страна: Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срок, срещу подлежащ на обжалване валиден административен акт, а разгледана по същество е неоснователна. Оспорените заповеди са издадени от компетентния по смисъла на чл. 92, ал. 1 ЗДСл орган - Министъра на външните работи, който е и орган по назначаването на Каменова. В случая те са подписани от заместник министъра, комуто министърът е делегирал правомощията си със заповед № 95-00-299/31.07.2012 г. за периода от 2 до 20 август 2012 г. Първата оспорена заповед е постановена в предписаната в чл. 97, ал. 1 ЗДСл форма - същата е мотивирана и съдържа реквизитите посочени в т. т. 1- 7, като препис от нея е връчен на служителя. При издаването й не са допуснати нарушения на предвидените административнопроизводствени правила - дисциплинарното производство е образувано с надлежна заповед, след констатиране на извършени дисциплинарни нарушения, като преди налагане на същото държавният служител е изслушване и са приети писмените му обяснения по случая и същите са съобразени при налагане на наказанието, при което са изпълнени изискванията на чл. 93, ал. 1 ЗДСл. След установяване на нарушението е образувано дисциплинарно производство, като дисциплинарния съвет е дал становище, след изясняване на фактите и обстоятелствата, при които е било извършено дисциплинарното нарушение от Каменова. След приемане на становището му ответникът е постановил процесната заповед при спазване изискванията на чл. 60, ал. 4 от Закона за дипломатическата служба. Дисциплинарният съвет е председателстван от постоянния секретар на МВнР, който съгласно чл. 8 от Закона за дипломатическата служба е най-високата професионална дипломатическа длъжност, при което са изпълнени и изискванията на чл. 60, ал. 1 ЗДС. Действително, ответникът не е представил по делото цитираният в заповедта протокол от изслушване на Каменова от 01.08.2012 г., но доколкото жалбоподателката не твърди, че не е изслушана от органа по назначението, преди налагане на дисциплинарното наказание съдът намира, че в случая това задължение е изпълнено от органа. Неоснователен е доводът за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта, тъй като в поканата за изслушване и даване на писмени обяснения е посочена само началната дата на неизпълнението, но не и края на този период поради това, че от събраните доказателства безспорно е установено, че същата не изпълнявала служебните си задължения от 23.09.2010 г. до момента на прекратяване на служебното й правоотношение, като този факт не се и оспорва от страна на жалбоподателката. Предвид така установения факт на периода на неизпълнение на служебните задължения от страна на Каменова съдът намира, че в поканата периодът на извършване на нарушението на служебната дисциплина е бил ясно определен, което е дало възможност на жалбоподателката да разбере за какво нарушение е образувано дисциплинарното производство и за какви свои действия, респ. бездействия трябва да даде обяснения. При издаване на заповедта органът е обсъдил подробно дадените от служителя обяснения, като е изложил убедителни мотиви защо приема същите за неоснователни. Съобразени са и сроковете за налагане на дисциплинарни наказания по чл. 94, ал. 1 ЗДСл, като за част от дългия период на неизпълнение на служебните задължения от страна Каменова от 23.09.2010 до 02.08.2011 г. не е наложено наказание поради извършването му преди едногодишния срок, а за периода 03.08.2011 - до 03.08.2012 г. правилно е преценено от органа като тежко и извършено виновно от страна на държавния служител. Заповедта е постановена в съответствие с материалния закон и неговата цел. От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че след изтичане срока на разрешения неплатен отпуск на Каменова - 22.09.2012 г., същата не е посещавала работното си място и не е изпълнявала служебните си задължения. Твърденията на същата, че е ползвала разрешен й неплатен отпуск за периода 23.09.2009 - 13.08.2012 г. не се доказаха в хода на съдебното производство. Ползването на неплатен отпуск от държавните служители се осъществява след надлежно разрешение от органа по назначаването, а по делото липсват доказателства за такова разрешение. Последният факт не се и оспорва от жалбоподателката, която в хода на дисциплинарното производство е обяснила неявяването си на работа с изпадане в тежка депресия, за което обаче няма представени доказателства. Направеното отбелязване на стр. 38 от служебната книжка на Каменова "МВнР - дирекция "ЧР" използван неплатен отпуск от служителя 06.10.2005 - 31.12.2007 г. и 23.09.2009 -13.08.2012 г. " не води до обратен извод, тъй като липсва заповед за разрешаване на ползването на такъв отпуск, а липсват данни от кого и по силата на какво основание е направено цитираното отбелязване. Не са събрани доказателства и относно индиректно наведеният довод, че нарушението не е извършено виновно от Каменова, доколкото същата е заявила в жалбата си, че през периода, посочен в заповедта, многократно е провеждала разговори с ръководни служители от МВнР, в които е изразявала желание да се върне на работа, но не е сторила това, тъй като отговорът, който получавала е, че е в "щат на разположение". Наведеният довод, че жалбоподателката е уволнена от длъжност, която не е заемала също е неоснователен. Действително по делото липсват доказателства, че заповедта за преназначаването на същата от длъжност трети секретар в задгранично представителство в Дирекция "Европа- I", отдел "Задгранични представителства" на длъжност трети секретар в задгранично представителство в Дирекция "Човешки ресурси" отдел "Задгранични представителства", сектор "Кадри на разпореждане" - № Т-1501 от 18.01.2010 г. е издадена след предварително писмено съгласие за заемането й от служителя, но доколкото в самата заповед е посочено, че същата е издадена след заявление от служителя, а и Каменова в жалбата си заявява, че е уведомена за факта, че в "щат на разположение" съдът намира, че по делото безспорно е установен факта, че същата е уволнена именно от длъжността, която е заемала. Закона за държавния служител не предвижда специални изисквания към акта за преназначаване на друга длъжност в същата администрация, при което за формата на същия са приложими изискванията по чл. 11, ал. 2 ЗДСЛ за формата за акта за назначение. В случая заповед № Т-1501/18.01.2010 г. на министъра на външните работи съдържа изброените в т. т. 1-7 на цитирания текст реквизити, а факта, че липсват доказателства за връчването й на Каменова по реда на чл. 11, ал. 4 ЗДСл не води до извод за неправилност на същата. В случая към момента на издаване на заповедта Каменова е ползвала редовно разреше неплатен отпуск, а след изтичане на срока му не се е явила на работа, при което невръчването на тази заповед не може да бъде вменено във вина на органа по назначението, а и от съдържанието на жалбата на Каменова се установява, че фактът на преназначаването й на тази длъжност е бил известен на жалбоподателката. Предвид така установеното настоящият състав намира, че Заповед № ЧР-95-00-391/10.08.2012 г. на министъра на външните работи, с която на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание уволнение за извършено нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл е законосъобразна. С оглед на това законосъобразна е и втората оспорена заповед - № Т-3774/13.08.2012 г., с която е прекратено служебното правоотношение с Каменова поради налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", тъй като посочените в закона предпоставки са налице, заповедта е предвидената по чл. 108, ал. 1 ЗДСл форма и при постановяването й не са допуснати нарушения на административнопроизводствени правила. Предвид изложеното съдът намира, че жалбата на Росица Каменова против посочените по-горе заповеди на министъра на външните работи е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. При този изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 4 АПК жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на Министерство на външните работи деловодни разноски в размер на 150 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховния административен съд, Пето отделение