Решение № 4555 от 12.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7402/2016 г.

Решение № 4555 от 12.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7402/2016 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Й. Й. М. чрез процесуалния й представител - адвокат Я. С.-А. против решение № 454 от 3.05.2016 г. по адм. дело № 1064/2015 г. на Административен съд - С. област. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата й против уведомително писмо изх. № 02-230-6500/7465 от 29.09.2015 г. на заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие". Сочат се трите отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, но от обстоятелствената част на жалбата се установяват възражения само за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответната страна - изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие" чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че заповедта на министъра на земеделието и храните за одобряване на допустимия за подпомагане слой не е обжалвана от земеделската производителка и е влязла в сила. Данните в нея са предоставени на ДФЗ за извършване на административните проверки, при които са констатирани недопустими за подпомагане площи. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Й. Й. М. срещу уведомително писмо изх. № 02-230-6500/7465 от 29.09.2015 г. на заместник-изпълнителния директор. С него е отказано финансово подпомогане за кампания 2014 г. по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), Плащания по схемата за преразпределително плащане (СПП) и Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР1) и са наложени санкции по две от тях за бъдещ период. Направени са възражения за липса на мотиви към писмото, както и допуснати нарушения на административните правила, тъй като жалбоподателката не е изобщо уведомявана и не е присъствала на извършени проверки на място. Твърди се несъответствие между констатациите на административния орган и действителното положение на парцелите. За изясняване на спора съдът е събрал административната преписка в цялост, в това число и актовете на МЗХ по изготвяне и одобряване на специализирания слой, както и възражението и отговора по него от страна на жалбоподателката. Допуснал е поисканите две експертизи - съдебно-техническа от вещо лице геодезист и съдебно-агрономическа от специалист агроном. Заключенията са приети без оспорване от страните. Разпитани са и посочените от жалбоподателката двама свидетели. Въз основа на така събраните писмени и гласни доказателства, съдът е приел установените факти, обсъдил е обстоятелствата във връзка с установените и неотстранени застъпвания и е анализирал състоянието на всеки един от процесните земеделски парцели. Обсъдил е всички възражения на жалбоподателката. Приел е, че уведомителното писмо е мотивирано, тъй като резултатите от извършените административни проверки са предоставени в табличен вид с надлежно описание на съдържащата се информация във всяка една от колоните. Възприел е изцяло заключението на съдебно-техническата експертиза. По отношение на съдебно-агрономическата е посочил, че тя е изготвена след посещение на парцелите от експерта пред 2016 г. - т. е. две години след издаване на оспореното уведомително писмо и не доказва агрономическото им състояние през 2014 г. Счел е, че оспореният административен акт е законосъобразен и е отхвърлил жалбата срещу него, като неоснователна и недоказана. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба се твърди допуснато от съда нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващо се в приемане на заключението на експертизата, без да са анализирани внимателно извършените теренни проверки и факта, че съставените контролни листове не са предоставени на земеделския производител за запознаване. Възражението е неоснователно, доколкото се смесват две различни категории проверки - теренните проверки, използвани за изготвяне на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014 г., извършени от областните и общински структури на министерството и проверките на място, извършвани от териториалните структури на ДФЗ. Първите проверки са изрично упоменати в Заповед № РД-09-807 от 5.12.2014 г. на МЗХ за одобряване на обновения специализиран слой - част от Системата за идентификация на земеделските парцели, като самостоятелен технически способ за изготвянето му наред със самолетното и сателитно заснемане. За изготвяне на заключението вещото лице-геодезист е направило необходимите справки в базата данни, съхранявана от МЗХ, като орган, компетентен по изготвяне и одобряване на СИЗП, предоставени на свой ред на ДФЗ за реализиране на административните проверки. От констативната част на експертизата ясно се установява кои от заявените от производителката земеделски парцели са отразени чрез теренна проверка на физическите блокове по визуалния метод или чрез извършени с GPS замервания. Прегледани са и изготвените при проверката снимки, нагледно установяващи несъответствието на целия физически блок с нормативните изисквания за подпомагане. В тези случаи не се съставят контролни листове и съответно такива не се предоставят за запознаване и възражения на кандидатите за подпомагане. Възможността им да направят възражения е надлежно обезпечена със запознаване с парцелите, включени в допустимия слой - видно от т. IV от цитираната заповед на МЗХ. Жалбоподателката е използвала това свое право и е подала възражение, което е разгледано от министъра и на което е отговорено с писмо изх. № 94-4369 от 11.06.2015 г. Резултатите от разглеждане на възражението са изрично посечени в мотивите на уведомителното писмо. Вторият касационен довод е също за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неприемане от страна на съда на заключението на съдебно-агротехническата експертиза, изготвена от вещото лице след посещаване на всеки един от парцелите на място. От съдържанието на тази експертиза и поясненията на вещото лице пред съда и страните при изслушването в съдебно заседание, съдът правилно е преценил, че огледът е извършен две години след релевантната кампания, поради което обективно не може да опровергае резултатите от самолетните, сателитните снимки и теренните проверки. На трето място се твърди нарушение във връзка с неприемането на свидетелските показания. То също е неоснователно, на първо място поради факта, че гласните доказателства се лишени от конкретизация и на второ място - че те установяват само определен момент от състоянието на парцелите, а производителят е длъжен да ги поддържа в добро състояние през цялата стопанска година. Четвъртият касационен довод е за несъответствие между данните, залегнали в автоматизираната система и пряко установените на място. Той е напълно голословен, тъй като подобно несъответствие за 2014 г. не е изобщо установено по делото. Напротив - още при подаване на заявлението за подпомагане при резултатите от автоматични проверки на въведените данни - л. 119 от преписката по адм. дело № I 10863/2015 г. на АССГ - са излезли предупреждения за парцелите. Те са подробно описани в графата "Детайли" и са подписани от заявителката. По този начин още на 8.08.2014 г. тя е била надлежно уведомена за парцелите и частите от тях, които излизат извън площите, подходящи за подпомагане. По така изложените съображения касационната жалба е неоснователна. Решението на административния съд е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на административния орган, касационната жалбоподателка следва да заплати сумата 100 лева - юрисконсултско възнаграждение в касационното производство. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение