Решение № 10892 от 4.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3358/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Г. М. Г. и Д. А. Г., съпрузи от гр. Свиленград, [улица], подадена чрез процесуален представител, срещу Решение 1029 от 07.02.2025 г., постановено по адм. дело 1048/2024 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е била отхвърлена жалбата на двамата съпрузи срещу отказ на кмета на Община Свиленград да извърши заверка на молба-декларация с вх. В-6056/26.09.2024г., обективиран в писмо изх. И-6764 от 22.10.2024г. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли същото да бъде отменено. Претендира разноски. По съществото на спора развива виждането си за реда на провеждане на производството по извършване на административната услуга, като излага становище, че кметът е задължен да отрази фактическите и правни обстоятелства, свързани със съответния имот в документа , като няма право да не се съгласява с посочените, в смисъл на казания от страна на заявителите свидетели, а следва да удостовери единствено правилното им посочване. Изразено е мнение и относно това, че е налице възможност свидетелите да не са съседи на имота, като липсата на възможност да бъде удовлетворено това условие също следва според касатора да бъде преценено от страна на самия нотариус. В крайна сметка е направено заключение, че задължение на кмета или определеното от него длъжностно лице е било да извърши отразяване, ирелевантно от самото му съдържание, както и да посочи свидетелите за извършване на обстоятелствената проверка. Обоснован е правният интерес на касатора. Претендират се сторените пред двете съдебни инстанции разноски. Ответникът Кмет на община Свиленград в писмен отговор излага становище за неоснователност на касационната жалба. Изразено е становище за наличие на слабости в същата, свързани с нейната допустимост, поради неясно посочване на пороците дали касаят същество нарушение на съдопроизводствените правила или материална незаконосъобразност. По въпроса за нейната основателност, сочат пороци свързани с изначално неспазване на изискуемото съдържание молбата декларация и обяснени като предварително попълване на данните за свидетелите и заличаване на текста, предоставящ възможност административният орган да отрази обстоятелството, че имотът е общинска собственост. На следващо място се сочи, че отразените в молбата-декларация факти и обстоятелства не съответстват на обективната действителност. Сочи се, че декларираната сграда, наред със заявения поземлен имот се намира и в имот публична общинска собственост, като това обстоятелство не било отразено в представения на органа документ. Оспорва се и възможността изначално да са отразени свидетелите които да бъдат разпитани. Претендира, че е указал на жалбоподателите обстоятелството, че две от посочените лица не са съседи на процедираните имоти, като не са били изпълнени указанията на органа за посочване на други лица. Претендират се и сторените пред касационната инстанция разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Предлага да се остави в сила първоинстанционното решение като постановено в съответствие с материалния закон и обосновано. В хода на административното производство е починала жалбоподателката Д. А. Г., поради което, като страни в производството наред със съпруга й са били конституирани в качеството има на наследници и двете й деца, а именно Е. Г. М. и М. Г. М.. След преценка на първоинстанционното решение, касационната жалба, възраженията на ответника и събраните по делото доказателства, Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия състав, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която първоинстанционният съдебен акт е неблагоприятен, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и при спазване изискванията за форма и съдържание на касационната жалба според разпоредбите на чл.212 и чл.213 АПК. При преценката й по съществото на спора съдът взема предвид следното: Производството пред Административен съд Хасково е било образувано по жалба на Г. М. Г. и Д. А. Г. против изричен отказ изх. 6764/22.10.2024 г. на кмета на община Свиленград да бъде извършена административна услуга, представляваща пълна заверка на молба-декларация с вх. В-6056/26.09.2024г, за признаване правото на собственост върху недвижим поземлен имот и сграда по обстоятелствена проверка, депозирана от двамата заявители. С обжалваното решение, съдът е отхвърлил жалбата на двамата заявители против изричния отказ на кмета на община Свиленград. В мотивите си съдът е приел, че оспореният изричен отказ е законосъобразен и обоснован. Позовал се е на разпоредбата на чл. 587, ал. 1 и ал.2 от ГПК и е посочил, че същността на услугата се изразява единствено в удостоверяване на факти, относими към нотариалното производство, а именно дали имотът е общинска (респ. държавна) собственост, както и в посочване на трима свидетели, необходими за удостоверяване на правнорелевантни за обстоятелствената проверка факти. Уточнил е, че услугата се дължи винаги при изпълнение на всички положителни предпоставки за това, като при липса на някои от тях в правомощията на органа е да даде указания за отстраняване на пречки или допълване на заявлението. На основание изложеното е приел, че органът законосъобразно е поискал представяне на скица за поземленият имот и сградата, описана като прилежаща към него. Съдът е приел, че това указание е било изпълнено само частично, като скица е била представена само за поземления имот. Това обстоятелство е било преценено от първоинстанционния съд като предпоставка за удовлетворяване на заявлението единствено по отношение на поземления имот, но според същият констатираната от страна на органа втора слабост е възпрепятствала това да бъде сторено и по отношение на него. Съдът е установил предварително отразяване на гърба на заявлението на текст, сочещ че описаните имоти не са актувани като общински. Съдът е счел , че искането за издаване на удостоверение с предварително зададено от жалбоподателите съдържание е недопустимо и е възпрепятствало адм. орган да издаде такова единствено по отношение на част от описания в молбата-декларация имот, а именно поземления. Съдът е взел предвид и това, че при така констатираните несъответствия органът е дал указания за отстраняването им с оглед предоставяне на възможност същият да отрази констатираните обстоятелства, като посочено е било и това, че посочените трима свидетели не са непосредствени съседи на процедираните имоти, с указания по възможност като свидетели да бъдели посочени кмета на [населено място] и представител на МВР, посочено като доскорошен собственик на ПИ с идентификатор 36110.33.920 съседен на заявения. При установеното по делото бездействие от страна на жалбоподателите, които не предоставили коригирана молба-декларация в изпълнение на дадените указания, съдът е направил извод за основателност и обоснованост на постановения отказ. Решението е правилно, постановено е при съблюдаване на материалния закон и съдопроизводствените правила и е обосновано. Административното производство е започнало по повод подадена от Г. и Д. Г. молба-декларация с вх. В-6056/26.09.2024г. за признаване правото на собственост върху недвижим поземлен имот и сграда по обстоятелствена проверка. Молбата е адресирана чрез общината, до нотариус с район на действие РС - Свиленград, като в нея е било посочено, че на основание чл. 587, ал. 2 от ГПК се иска извършването на обстоятелствена проверка, чрез разпита на посочените в нея трима свидетели, поради липса на писмени доказателства, удостоверяващи правото на собственост, като двамата бъдели признати за собственици на поземлен имот с идентификатор 36110.33.60 и сграда с проектен идентификатор 36110.33.0.3. На гърба на приложената молба-декларация освен имената на тримата посочени от заявителите свидетели, бил вписан и текст: Имотът не е актуван като общински и няма държавен произход. По делото са представени и споменатите указания на кмета на Община Свиленград по подадената Молба декларация, както и отговор на заявителите с представена скица на поземления имот. Според настоящата съдебна инстанция съдът правилно се е позовал на нормата на чл. 587, ал. 2 ГПК. Съгласно същата разпоредба свидетелите се посочват от кмета на общината, района или кметството или от определено от него длъжностно лице, в чийто район се намира недвижимият имот. На кмета на общината могат да бъдат предоставени предварително имена на свидетели, от които той да избере подходящите за посочване в молбата-декларация, но окончателният избор е негов и при неотстраняване от страна на заявителите на неодобрените от него свидетели липсва техническа възможност същият да посочи различни имена. За пълнота на изложението следва да бъде казано, че указанията на кмета в настоящия случай също не касаят изцяло посочване на съседи на имота, като в случай на несъгласие с посочените от страните такива, органът е следвало вместо да указва на съпрузите заместването им с други, сам да предложи такива лица, тъй като разполага с данни на жителите на населеното място, респ. съседите на заявения имот в ЕСГРАОН и затова негово е принципното задължение да индивидуализира поименно тримата свидетели. Заявителите не са нито в притежание на подобна информация, нито са длъжни да събират такава, в случай че предложението им не е било прието. Въпреки изложеното, както правилно е приел това и първостепенният съд, в конкретния случай изначалното вписване на имената на свидетелите от подалите заявлението лица е възпрепятствало възможността на кмета да впише други лица, по възможност съответстващи на изискването свидетелите да са по възможност съседи на имота. Правилен е и изводът на първоинстанционния съд, че е недопустимо предварително вписване в молбата-декларация на констатацията, че имотът не е актуван като общински. В допълнение съдът намира за необходимо да отбележени, че втората част на вписаното удостоверително изречение, която гласи: и няма държавен произход, сочи обстоятелство, чиято истинност изобщо не е от компетентността на ответния орган, доколкото държавния характер нба собствеността представлява обстоятелство, удостоверимо от Областния управител, а не от кмета на съответната община. Този недостатък на предварителнопопълненото заявление представлява още едно самостоятелно основание за постановения отказ. Представената на кмета бланка на удостоверение не трябва да съдържа никакъв текст като по отношение на свидетелите, така и по отношение на собствеността на процедираните имоти, като то следва да бъде попълнено от кмета на общината след надлежна проверка на данните за имотите. При предварително вписано изявление, че имотът не е общински и не е с държавен произход, касаещо два имота, кметът не е в състояние да впише различна, съответна на проверката му констатация, респ. да откаже да завери обстоятелството, което не е компетентен да удостоверява (каквото е държавният произход на имота) По отношение на заявената сграда, следва да бъде отбелязано, че представената скица-проект е елемент на производство за изменение на КККР и не притежава удостоверителен характер какъвто притежават скиците на отразените в КК и КР регистри. По изложените съображения, отказът с изх. И 6764/22.10.2024г. на кмета на община Свиленград да бъде заверена молба-декларация с вх. В 6056/26.09.2024г., подадена от Г. М. Г. и Д. А. Г., е законосъобразен. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. На община Свиленград следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на заплатения адвокатски хонорар без ДДС. ДДС в тежест на касатора не следва да бъде присъждано, тъй като заплатилата го страна е регистрирана по ДДС и същата не е представила доказателства, че не се е възползвала от правото на данъчен кредит за тези суми, единствено в който случай ДДС би било дължимо. В случай на приспадането им общината би ги оползотворила двукратно, което е недопустимо. Така заплатената сума от 1200,00 лева без ДДС не надвишава значително минимални размер, предвиден за процесуално представителство по този вид дела, поради което не се явяват прекомерни въпреки възражението на представителя на касаторите в тази насока. Воден от горните съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,