Решение № 14159 от 26.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7377/2014 г.

Решение № 14159 от 26.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7377/2014 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Али Кимал Аликанов от гр. Сърница, обл. Пазарджик, против решение № 245 от 23.04.2014 г. по адм. дело № 193 по описа за 2014 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му против решение № Ж-2#1 от 10.02.2014 г. на Директора на РУСО, гр. Пазарджик. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост като касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Пазарджик, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Пазарджик е решение № Ж-2#1 от 10.02.2014 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО), гр. Пазарджик и потвърденото с него разпореждане № О-12-999-06-00053104 от 2.01.2014 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, с което на Али Кимал Аликанов от гр. Сърница, обл. Пазарджик, е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност за периода 23.08.2012 г. - 22.09.2012 г. по болничен лист № 1874589, серия А-2012 (вх. № 12-999-16-00038287/31-08-2012 г.). За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд - Пазарджик е приел, че жалбоподателят Аликанов няма право на парично обезщетение за временна неработоспособност на основание чл. 40, ал. 1 от КСО. Първоинстанционният административен съд е стигнал до горния извод без да разясни всички факти и обстоятелства от значение за правилното прилагане на чл. 40, ал. 1 от КСО. На основание чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Липсват данни относно изпълнението на материалноправното условие за придобит осигурителен стаж с продължителност повече от шест месеца за риска "общо заболяване и майчинство". Съгласно § 1, т. 3, изр. 3 от ДР на КСО самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски. Налице е спор относно качеството на жалбоподателя Аликанов на осигурено лице към датата на настъпване на временната неработоспособност 23.08.2012 г. като материалноправно условие по чл. 40, ал. 1 от КСО за отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност. С декларация до ТД на НАП-Пазарджик № 1300000266 от 9.01.2008 г. Али Кимал Аликанов е декларирал, че от 1.10.2007 г. упражнява дейност като земеделски производител и че ще се осигурява за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица. С разпореждане № 8307183640/5.03.2012 г. на лицето е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 8.03.2011 г. Пенсионерите, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност или упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, са изключени от кръга на задължително осигурените лица по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 2 от КСО (Решение № 5 от 29.06.2000 г. на КС на РБ по конст. д. № 4/2000 г.). Те не подлежат на задължително социално осигуряване по силата на закона, но с чл. 4, ал. 6 от КСО им е предоставена възможност да се осигуряват по свое желание. С декларация от 8.05.2012 г. жалбоподателят изрично е уведомил ТД на НАП, че не желае да се осигурява за започнатата трудова дейност "счетоводни услуги и консултации като едноличен търговец", считано от датата на декларацията. С декларация № 130431200105907 от 28.05.2012 г. е декларирал прекъсване на дейността като земеделски производител. Във връзка с подадените декларации са издадени задължителни предписания № К-3965 от 8.10.2012 г. по реда на чл. 108, ал. 1 от КСО, с които на лицето е указано да внесе дължимите осигурителни вноски по ДОО за всички осигурителни рискове, без трудова злополука, професионална болест и безработица за периода 1.01.2011 г. - 8.05.2012 г. Подадената жалба против задължителните предписания е била отхвърлена с решение № 399 от 1.07.2013 г. по адм. дело № 807/2012 г. на Административен съд - Пазарджик, оставено в сила с решение № 14854 от 12.11.2013 г. по адм. дело № 12118/2013 г. на Върховния административен съд. За периода 8.05.2012 г. - 7.08.2012 г. жалбоподателят като пенсионер, упражняващ трудова дейност като едноличен търговец, не е подлежал на осигуряване. С подадена декларация на 8.08.2012 г. Али Кимал Аликанов е уведомил ТД на НАП, че прекратява дейността си като едноличен търговец и започва да упражнява свободна професия, като е избрал да се осигурява за всички осигурени рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица. По делото не са изяснени обстоятелствата във връзка с упражняваната от жалбоподателя Аликанов свободна професия по регистрация като условие за възникване на осигуряването съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО. На основание чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност. В чл. 5, ал. 1, т. 5 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, издадена по делегация от чл. 4, ал. 10 от КСО, е разписано, че за лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които упражняват дейност на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт - нотариуси, адвокати, експерт-счетоводители; лицензирани оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 164, ал. 1 от Кодекса за застраховането и други. Следва да бъде установен видът на свободната професия, която жалбоподателят е декларирал, че осъществява, извършената регистрация съгласно нормативен акт и началната дата на започването на дейността. Тези данни не се съдържат и в приложения към касационната жалба протокол за извършена проверка от ТД на НАП - Пазарджик с № 1411164/23.04.2014 г. Правото на лицето на парично обезщетение на основание чл. 40, ал. 1 от КСО следва да бъде преценено с оглед регистрацията му като лице, упражняващо свободна професия и/или занаятчийска дейност, датата на фактическото започване на дейността и подадената декларация с избрания вид на осигуряване в срока по чл. 1, ал. 6 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица. По изложените съображения оспорените административни актове са незаконосъобразни и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд - Пазарджик е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо отмененото решение следва да бъде постановено друго, с което оспорените актове бъдат отменени, като на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката бъде върната на административния орган за ново решаване на въпроса след разясняване на правнорелевантните обстоятелства от значение за установяване правото на лицето на парично обезщетение по чл. 40, ал. 1 от КСО. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,