Решение № 159 от 20.09.2018 г. на ВКС по н. д. № 711/2018 г.

Решение № 159 от 20.09.2018 г. на ВКС по н. д. № 711/2018 г., I н. о., НК, докладчик съдията Христина Михова Производството е по реда на глава ХХХІІІ от НПК. Образувано е по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на наказателното производство по НЧД № 1413/2018 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 9 – ти състав и отмяна на постановеното по него определение № 1999/26.04.2018 г., в частта, с която на основание чл. 457, ал. 5 от НПК са приспаднати 45 дни предсрочно освобождаване, с които е намален размерът на наказанието лишаване от свобода, търпяно от Н. М. М. на територията на Република Италия. Прави се искане и за връщане на делото за ново разглеждане в тази му част от друг състав на Софийски градски съд. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа искането за възобновяване и пледира за неговото уважаване. Защитникът изразява становище, че правилно СГС е намалил остатъка от наказанието с 45 дни, тъй като те са били приспаднати от затворническата администрация на затвора в гр. Витербо, Република Италия, след като компетентният италиански съд е определил общо наказание за изтърпяване от осъдения М. по трите му отделни осъждания. Осъденият Н. М. моли да бъде оставено без уважение искането за възобновяване, тъй като СГС правилно е приспаднал 45 дни от остатъка от наложеното му наказание, от изтърпяването на които е бил освободен от италианската затворническа администрация. Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение, след като прецени доводите на страните, изложени в искането за възобновяване и в съдебното заседание, както и всички материали, събрани по делото, намери за установено следното: Искането за възобновяване е допустимо. То е подадено от лице, което има право на това. Спазен е и срокът, визиран в разпоредбата на чл. 421, ал. 1 от НПК. Производството по НЧД № 1413/2018 г., на Софийски градски съд е образувано по реда на чл. 457 от НПК, по искане на главния прокурор на Република България за решаване на въпроси, свързани с изпълнение на присъда, постановена от друга държава. С определение № 1999/26.04.2018 г., постановено по същото дело, СГС, НО, 9 – ти състав е приел за изпълнение оставащото за изтърпяване наказание лишаване от свобода в размер на 6 /шест/ години, 8 /осем/ месеца и 26 /двадесет и шест/ дни от определеното му общо наказание с мярка за обединение на съпътстващи наказания № SIEP 181/04.03.2014 г. на Главна прокуратура на гр. Рим в размер на 7 /седем/ години и 2 /два/ месеца лишаване от свобода по отношение на българския гражданин Н. М. М. за извършени престъпления по чл. 81, ал. 2, чл. 110, чл. 62а, 600-а от Наказателния кодекс на Република Италия, както и по чл. 3, п. 4, 5, 7, 8 от Закон № 75/1958 г. Със същото определение СГС квалифицирал извършените от М. деяния като престъпления по чл. 159а, ал. 2, т. 1 и 4, вр. с ал. 1, вр. с чл. 159г, пр. 2 от Наказателния кодекс на Република България, като определил на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС първоначален "строг" режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода на територията на Република България. На основание чл. 457, ал. 5 от НПК, СГС приспаднал изтърпяната част от наказанието в държавата, в която е постановена присъдата, считано от 23.11.2011 г. до 06.04.2016 г.; времето на задържането на осъдения по настоящото дело в Република България, считано от 06.04.2016 г. до влизане на определението в сила; периодът на предсрочно освобождаване за срок от 375 дни, постановено в издаващата държава. За да постанови определението си, Софийски градски съд е взел предвид, че с мярка за обединение на съпътстващи наказания № SIEP 181 / 04.03. 2014 г. на Главна прокуратура на гр. Рим на осъдения Н. М. е определено общо наказание в размер на 7 /седем/ години и 2 /два/ месеца лишаване от свобода, глоба в размер на 28 000 евро, забрана за заемане на държавна длъжност за периода от пет години, доживотна забрана за изпълняване на каквато и да било длъжност, на каквато и да била степен в училища, в институции, в други публични или частни структури, посещавани най-вече от непълнолетни и експулсиране от държавата за извършени престъпления по чл. 81, ал. 2, чл. 110, чл. 62а, 600-а от Наказателния кодекс на Република Италия, както и по чл. 3, п. 4, 5, 7, 8 от Закон № 75/1958 г., за които е осъден с Решение от 16.09.2010 г. от съдия на предварителното производство към съда в гр. Велетри, Решение от 14.02.2013 г., постановено от Римския апелативен съд SIEP 679.2013-R.G. 12053/2012 и Решение от 11.10.2013 г. на Римския апелативен съд SIEP 181/2014- R.G. 2970/2013 г. От така определеното общо наказание с мярката за обединение на съпътстващите наказания е било приспаднато предварителното задържане на осъдения М. за срок от пет месеца и четири дни, като е определено да изтърпи 6 /шест/ години, 8 /осем/ месеца и 26 / двадесет и шест/ дни. СГС е преценил, че предварителното задържане на осъдения е зачетено от италианските власти, като затова на основание чл. 457, ал. 5 от НПК е приспаднал само изтърпяната част от общото наказание за времето от началото на изпълнението- 23.07.2011 г. до 06.04.2016 г. /датата на привеждането му в Република България/ и периодът от 06.04.2016 г. до влизане на определението в сила. С определението си Софийски градски съд е зачел и 375 дни – "времето на предсрочно освобождаване на М., постановено от компетентните италиански органи", като се е позовал на "заповед за съкращаване на наказанието" /л. 359 от делото/. На л. 359 от НЧД № 2188/2016 г. по описа на СГС, НО, 22 състав, е приложена Заповед на наблюдаващия съдия при служба за наблюдение при гр. Витербо, издадена на 03.03.2016 г., от която е видно, че се намалява наказанието, наложено на осъдения Н. М. М. с решение, постановено на 04.03.2014 г. на Апелативен съд на Рим, като се съкращава същото с 45 дни във връзка с шестмесечието от 19.08.2015 г. до 19.02.2016 г. Тази заповед е била представена от защитата в съдебно заседание на 31.10.2016 г. по НЧД № 2188/2016 г. по описа на СГС, НО, 22 състав, което впоследствие е било възобновено с решение № 310/15.03.2018 г. на ВКС, ІІ н. о. по н. д. № 1008/2017 г. Заедно с незавереното копие от посочената заповед в същото съдебно заседание защитата е представила и незаверени копия, с превод на италиански език, на решение рег. № 2/15 Es. Est. от 21.01.2016 г. на Апелативен съд – гр. Рим /л. 361 л. 364/, от което е видно, че са приспаднати 330 дни от общото наказание, определено на осъдения М. с краен срок на изтърпяване 22.05.2017 г. и удостоверение за задържане, издадено от Министерство на правосъдието, Дирекция на областния затвор на [населено място] /л. 368/, от което е видно, че окончателната присъда изтича на 07.04.2017 г. СГС, НО, 9-ти състав се е позовал само на един от тези незаверени документи –"заповед за съкращаване на наказанието", както и на документ приложен на л. 16-18 от НЧД № 2188/2016 г. по описа на СГС, НО, 22 състав - "Удостоверение статус на изпълнение". Посоченият документ е постъпил по официален ред от италианските компетентни власти. В него е отразено, че от общото наказание са приспаднати 330 дни, като е посочен край на наказанието на 22.05.2017 г. Този краен срок на изпълнение на наложеното наказание лишаване от свобода е различен от посочения в по-горе визираните документи, от които е видно, че размерът на наказанието е намаляван допълнително, преди осъденият да бъде предаден на територията на Република България. Съгласно параграф 40 от Решение на Съда на ЕС от 08.11.2016 г. по дело С -554/2014 г., чл. 17 от Рамково решение 2008/909 следва да се тълкува в смисъл, че по отношение на частта от наказанието, изтърпяна от лицето на територията на издаващата държава до неговия трансфер в изпълняващата държава, включително по въпроса за евентуалното намаляване на наказанието, се прилага единствено правото на издаващата държава, като правото на изпълняващата държава се прилага само по отношение на тази част, която следва да се изтърпи на нейна територия. Следователно, всякакво намаляване на наказанието, предсрочно освобождаване, намаляване поради положен труд и т. н., извършено до предаването на осъдения, следва да бъде съобразено със законодателството на издаващата държава. Когато по делото са налице противоречиви сведения относно приспаднатото в издаващата държава наказание и остатъка, който следва да бъде изтърпян в изпълняващата държава, съдът от последната, решаващ въпросите по изпълнението на чуждата присъда, е длъжен да събере необходимите доказателства, за да установи по несъмнен и категоричен начин какъв е размерът на наказанието, който следва да бъде изтърпян на територията на изпълняващата държава. Като се е позовал на незаверени копия от документи и не е поискал по официален ред от компетентните италиански власти информация за точния размер на наказанието, което осъденият М. следва да изтърпи на територията на Република България / като се съобразят всички приспаднати части от общото наказание, съгласно италианското законодателство/, решаващият съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК. Това определя необходимостта от възобновяване на производството, отмяна на постановеното определение в частта относно приложението на чл. 457, ал. 5 от НПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. Предвид посочените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по НЧД № 1413/2018 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 9 – ти състав. ОТМЕНЯ определение № 1999/26.04.2018 г., постановено по НЧД № 1413/2018 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 9 – ти състав в частта относно приложението на чл. 457, ал. 5 от НПК. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за ново разглеждане в посочената част от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание. РЕШЕНИЕТО е окончателно.