Решение № 5921 от 30.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14687/2013 г.

Решение № 5921 от 30.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14687/2013 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1546 от 5.07.2013 г., постановено по адм. д. № 718/2013 г., Административен съд - гр. Пловдив, първо отделение, 11-ти състав, е отхвърлил жалбата на ЕТ "Тик-так - Александрия Каличкова" - гр. Казанлък, ул. "Калоян" № 18, представляван от Александрия Станчева Каличкова, срещу ревизионен акт № 241203376/12.09.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 1500/6.12.2012 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Пловдив и е осъдил жалбоподателя да заплати на Д "ОДОП" - гр. Пловдив 1 274 лв. юрисконсулско възнаграждение. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Александрия Станчева Каличкова от гр. Казанлък. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - гр. Пловдив е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В допълнителна касационна жалба се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на на Административен съд - гр. Пловдив и да върне делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че жалбата е процесуално допустима, но по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд - гр. Пловдив е отхвърлил жалбата на ЕТ "Тик-так - Александрия Каличкова" - гр. Казанлък, ул. "Калоян" № 18, представляван от Александрия Станчева Каличкова, срещу ревизионен акт № 241203376/12.09.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 1500/6.12.2012 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Пловдив, с който на ЕТ "Тик-так - Александрия Каличкова" са установени задължения за данък общ доход по чл. 48 от ЗДДФЛ за данъчен период 2007 г. в размер на 26 864,66 лв. и лихви за забава в размер на 13 668,50 лв. и за задължителни осигурителни вноски в размер на 455,70 лв. и лихви за забава в размер на 231,85 лв. /в последната част след изменение с решение на директора на Д "ОУИ" - гр. Пловдив./. Изложени са мотиви, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила, в предвидената от закона писмена форма и съответствие с материалния закон. Административният съд е описал фактическата обстановка, установена по време на ревизията и основанията на органа по приходите за определяне на допълнителни задължения на търговеца за ревизирания период за данък общ доход и задължителни осигурителни вноски. Обсъдени са по отделни двата основни пункта за преобразуване на финансовия резултат на ревизираното лице - първият на основание чл. 26, т. 1 и 2 от ЗКПО със сумата 3 257,09 лв., съставляваща направени разходи за дизелово гориво и вторият на основание чл. 15 и чл. 16 от ЗКПО със сумата от 109 300 лв. от извършени сделки с акции на "Химическо чистене ГМК" - АД - гр. Казанлък, както и са изложени мотиви защо съдът възприема ревизионният акт за законосъобразен в тази му част. Решението на Административен съд - гр. Пловдив е правилно и законосъобразно. В първоначално подадената касационна жалба няма изложени конкретни оплаквания против решението на Административен съд - Пловдив. В изпълнение на разпореждане за оставяне на същата без движение и превеждането й в съответствие с изискванията на чл. 212, ал. 1, т. 4 от АПК от страна на касатора е подадена допълнителна касационна жалба с посочени конкретни пороци на първоинстанционното решение /л. 6 и сл. от настоящето дело/ ведно с приложени към нея нови писмени доказателства. Оплакванията ще бъдат разгледани по реда на тяхното изложение. По отношение на първата констатация - непризнаване на разходи за дизелово гориво по 6 бр. фактури и преобразуване на финансовия резултат със сумата от 3 257,09 лв. се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Излагат се доводи, че в нарушение на съдопроизводствените правила първоинстанционният съд не е установил фактическата обстановка по тази част от спора, в резултат на което само е възпроизвел становището на приходната администрация. Направените оплаквания са неоснователни. Видно от данните по делото, административният съд е възпроизвел установената фактическа обстановка и основанията на органа по приходите за преобразуване на финансовия резултат на търговеца за 2007 г. Нито в жалбата до директора на Д "ОУИ" - Пловдив, нито в тази до административния съд, жалбоподателката е направила някакви конкретни оплаквания защо не е съгласна с тази част от ревизионния акт. Въпреки дадената й възможност от закона доказателства в тази насока не са представени, в това число и пред настоящата инстанция. При липса на направено искане, за съда не съществува задължение сам да събира доказателства в подкрепа на тезата на жалбоподателя, а извършването на такова действие би довело до нарушаване на принципа за равенство на страните в процеса. Правилна е преценката на решаващия съд, че представените допълнително доказателства при административното оспорване не установяват каква е връзката между закупеното по 6-те броя фактури дизелово гориво и стопанската дейност на едноличния търговец "Тик-так - Александрия Каличкова", за да бъде прието, че извършеният разход е документално обоснован и в този смисъл да бъдат оборени констатациите на ревизиращия орган в този пункт. По сходен начин стои въпросът и относно втората констатация - увеличаване на финансовия резултат на едноличния търговец със сумата от 109 300 лв. Спрямо тази част от решението също се правят се оплаквания, че административният съд не е установил фактическата обстановка по спора и е възприел констатациите на ревизиращия екип безкритично, като при полагане на повече усилия в тази част е щял да стигне до други, различни правни изводи от тези по РА. Направените оплаквания са неоснователни. По отношение на тази част от спора важи изложеното вече по-горе - при административното и съдебното оспорване жалбоподателката не е направила никакви конкретни възражения спрямо тази част от РА. И тук първоинстанционният съд е описал подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията и защо възприема за правилни и в съответствие със закона констатациите на органа по приходите за преобразуване на финансовия резултат на търговеца на основание чл. 15 и чл. 16 от ЗКПО. В допълнението на касационната жалба за пръв път се правят конкретни оплаквания против тази част от ревизионния акт, представят се нови доказателства, както и се излага друга фактическа обстановка, различна от тази, описана в обясненията на ревизираното лице по време на ревизията. За пръв път в допълнителната жалба се твърди, че сключените сделки не са били сключени на една и съща дата, че ЕТ "Тик-так - Александрия Каличкова" е имала предварително сключен договор с "Tais Grup LLC" за продажба на акции от "Химическо чистене ГМК" - АД - гр. Казанлък, с извършено авансово плащане, което е определило и начина на осчетоводяване на сумите и т.н. Съгласно чл. 208 от АПК на касационно оспорване подлежи изцяло или отчасти първоинстанционното решение, поради което е недопустимо едва пред касационната инстанция да се правят конкретни оплаквания против първоначално оспорения ревизионен акт. Представените писмени доказателства не следва да бъдат обсъждани предвид нормата на чл. 220 от АПК, според която ВАС преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. По време на ревизията от страна на ревизираното лице е подписана писмена декларация /приложение № 8 към РД/, според която в отговор на искане изх. № 1827/30.03.2012 г. са предоставени на ревизиращия екип всички документи, свързани с дейността, което поражда основателно съмнение в достоверността на новопредставените доказателства и доколко те не са съставени впоследствие в подкрепа на изложената в жалбата защитна теза. По изложените по-горе мотиви за първоинстанционния съд не е съществувало задължение да назначи служебно съдебно-счетоводна експертиза по тази част от спора, поради което оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение в тази насока се явява неоснователно. Не могат да бъдат споделени и оплакванията в касационната жалба, свързани с твърдяно нарушение на материалния закон, свързано с приложението на разпоредбата на чл. 15 и 16 от ЗКПО. От данните по делото се установява, че при условията на чл. 16 от ЗКПО с оглед на установената фактическа обстановка органът по приходите не е признал за действителна сделката по продажба на акции, сключена между ЕТ "Тик-Так - Александрия Каличкова" и "Tais Grup LLC" за продажба на акции, в резултат на която сделка е осчетоводена загуба в размер на 109 300 лв. В касационната жалба е направено и оплакване, свързано с това, че в ревизионното производство и при последващото обжалване по административен и съдебен ред не е участвал приобретателят на ЕТ "Тик-Так - Александрина Каличкова" ЕТ "Георги Каличков". По силата на чл. 15, ал. 3 от ТЗ отчуждителят на предприятието отговаря солидарно с приобретателя. Предвид на тази правна норма жалбоподателката в качеството си на физическо лице остава отговорна за задължения, възникнали по времето, когато е била регистрирана като едноличен търговец. Неуведомяването или неучастието на приобретателя на предприятието на едноличния търговец по никакъв начин не засяга нейното право на защита, поради което оплакването за нарушени чужди права е неотносимо към настоящия правен спор. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че Административен съд - гр. Пловдив е постановил едно правилно и законосъобразно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и което при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,