Решение № 12349 от 15.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8769/2015 г.

Решение № 12349 от 15.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8769/2015 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от "БИИС" ЕООД срещу Решение № 1187 от 11.06.2015 г., постановено по адм. дело № 822 по описа на Административен съд - П. за 2015 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 161403854 от 04.12.2014 г., издаден от А. А. Д., началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД П. на НАП, възложила ревизията, и Г. С. Г., главен инспектор по приходите при ТД П. на НАП, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 164 от 27.02.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" П. при ЦУ на НАП в частта за непризнат данъчен кредит в размер на 29 947,20 лева и лихви в размер на 4 442,74 лева. Касаторът релевира доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е отказал да допусне събирането на гласни и писмени доказателства с мотива, че разпитът на свидетели, които са в зависимост от дружеството жалбоподател, не могат да бъдат прецени като обективни такива, без да са посочени поименно исканите свидетели. Отправя искане да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - П., и при условията на евентуалност да бъде отменено изцяло обжалваното Решение на Административен съд - гр. П. и постановено ново такова, с което да се уважи подадената жалба и отмени Ревизионен акт № 61403854/04.12.14 г. на ТД на НАП П. Ответникът - Директор на Дирекция "ОДОП" гр. П. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Д. в писмена защита изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение АСП е отхвърлил жалбата на "БИИС" ЕООД против ревизионен акт № 161403854 от 04.12.2014 г., издаден от А. А. Д., началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД П. на НАП, възложила ревизията, и Г. С. Г., главен инспектор по приходите при ТД П. на НАП, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 164 от 27.02.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" П. при ЦУ на НАП в частта за непризнат данъчен кредит в размер на 29 947,20 лева и лихви в размер на 4 442,74 лева. За да обоснове формирания краен правен извод за неоснователност на жалбата, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати нарушения на административно-производствените правила. Приел е, че липсват доказателства за такова прехвърляне на правото на собственост. На първо място, защото органите по приходите не са могли да осъществят проверка в счетоводството на доставчиците, а от извършените служебни проверки в информационната база данни на НАП е установено, че те не разполагат с материално-техническа и кадрова обезпеченост за извършването на доставките. На второ място, не е доказано дали процесните доставки се включват в основната или обичайната търговска дейност на доставчиците. На трето място, не са представени никакви доказателства, че доставчиците са притежавали стоките - предмет на процесните доставки, за да могат да ги продадат на дружеството-жалбоподател, да му прехвърлят правото на собственост върху процесните стоки с оглед принципа в правото nemo dat, quod non habet (никой не може да даде това, което сам не притежава). Решението е неправилно, постановено е при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което е довело и до неговата необоснованост. Съгласно приложимите процесуални правила на чл. 160, ал. 1 и § 2 ДР ДОПК вр. с чл. 171, ал. 2 и 4 и чл. 9, ал. 3 АПК съдът действа като инстанция по съществото на спора. Съдът е длъжен да прояви процесуална активност като събере всички относими за спора доказателства, да разпредели доказателствената тежест в процеса, да укаже за кои обстоятелства от значение за делото не се сочат доказателства, включително и да назначи експертиза. В конкретния случай съдът е приел за законосъобразен отказа на ревизията да признае спорното право. Обосновал е извода си с твърдението на доставчиците, че не са издатели на посочените фактури, без обаче да ги обсъди с оглед на останалите доказателства по делото. Съдът не е изяснил доказателствения материал. Представени са приемо-предавателни протоколи, стокови разписки и договор за отложено плащане (л. 42 - 67 от делото), които само са изброени без да бъдат обсъдени. Съдът е формирал изводите си изцяло въз основа на доказателствата, събрани в хода на ревизията и при административното обжалване на РА. Следва да се отбележи, че във връзка с депозираната от дружеството молба от 13.03.2015 г. с доказателствени искания за назначаване на ССЕ, за допускане на двама свидетели в следващото съдебно заседание и за обсъждане на представените писмени доказателства, съдът неоснователно ги е оставил без уважение. В процесния случай спорът е останал неизяснен от фактическа страна. Липсата на данни за доставчиците не означава автоматично, че вещото лице не може да провери счетоводствата на доставчиците във връзка с направените от тях разходи с предмет на доставките - препарати и торове, маркучи и водоземни кранове. Назначаване на експертиза е било наложително в случая, тъй като са налице индиции за реалност на доставките и услугите. В тази връзка не са обсъдени задълбочено протоколите за приемо-предаване на изпълнението по видове дейности и стойности. Съдът само формално ги е обсъдил, без да има специални счетоводни познания ги е дискредитирал, вследствие на което е приел за недоказано реалното осъществяване на доставките. Ето защо касационната инстанция намира, че административният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено. Като не е изяснил спора от фактическа страна, Съдът е нарушил процесуалните права на участниците в съдебното производство. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото в изпълнение на задължението по чл. 171, ал. 4 и чл. 9, ал. 3 АПК да се даде възможност за събиране на доказателства относно релевантни обстоятелства във връзка с изпълнение на доставките. При новото разглеждане на спора следва да се дадат конкретни указания на страните относно фактите и обстоятелствата, които следва да установят и за които не сочат доказателства, относно процесуалните последици при бездействие. За изясняване на спора е необходимо да се назначи съдебно-счетоводна експертиза, която да извърши цялостна проверка на редовността на счетоводните записвания във връзка с процесните фактури както при доставчиците, така и при ревизираното дружество, заприходяването на процесните стоки при доставчиците, отчитането им, както и наличността на съпътстващи фактурите документи - приемо-предавателни протоколи, стокови разписки и др., да се провери осчетоводени ли са от доставчиците разходи за транспорт, налице ли е плащане по фактурите, да се провери внесен ли е начисленият от доставчиците данък, осчетоводени ли са приходи от продажби при доставчиците и съответна последваща реализация на процесните стоки от "БИИС" ЕООД, да проследи съотвествието на представените фактури с приемо-предавателните протоколи и стоковите разписки по вид, количество и стойност. Следва да се обсъди доказателствената сила на писмените доказателства и да се направи обоснована и процесуално законосъобразна преценка налице са доставки. Следва да се допусне разпит на свидетелите, които посочи ревизираното дружество. При този изход на спора въпросът за разноските следва да бъде разрешен съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. второ и чл. 222 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,