Решение № 5168 от 10.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11578/2011 г.

Решение № 5168 от 10.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11578/2011 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Петър Димитров Трънков от гр. Ямбол против решение № 96 от 23.06.2011 г., постановено по адм. д. № 91/2011 г. на Административен съд - Ямбол, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 139/2011 от 16.03.2011 г. на началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Ямбол за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б"б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Релевират се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението и произнасяне по същество с отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Ответникът началник сектор "ПП" при ОД на МВР - Ямбол оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение и съобрази доводите на страните, приема касационната жалба за неоснователна по същество. По делото няма спор за факти. На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 139 от 10.02.2011 г. за това, че на 10.02.2011 г. в гр. Ямбол е управлявал лек автомобил след употреба на алкохол. Водачът е отказал да бъде изследван за употреба на алкохол с техническо средство и му е издаден талон за кръвна проба. По направените от Трънков възражения административният орган се е произнесъл. С оспорената заповед му е приложена принудителна административна мярка "отнемане на свидетелство за правоуправление на МПС " до решаване на въпроса за отговорността му, на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. За да отхвърли жалбата, административният съд е приел, че са установени по безспорен начин относимите факти и обстоятелства за прилагане на принудителната административна мярка. С атакуваното решение съдът е направил правилен анализ на представените доказателства в съответствие с приложимата правна уредба и е достигнал до законосъобразен извод за наличие на основания за прилагане на принудителната административната мярка (ПАМ). Възприетите изводи за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт са в съответствие със закона. Правилно съдът е приел, че съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, ал. 1 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност, т. е. министърът на вътрешните работи е издал заповед № Iз-1393 от 9.08.2007 г., с която е упълномощил изрично посочени длъжностни лица да издават заповеди за прилагане на ПАМ по Закона за движение по пътищата. В този смисъл правилен е изводът за материална компетентност на административния орган. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК. Фактическото основание за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП е управлението на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на друго упойващо вещество, както и отказ да бъде извършена проверка на водача с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване. Конкретните факти, изпълващи една от хипотезите за прилагане на ПАМ, са установени с акт за административно нарушение (АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП този акт се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН лежи върху жалбоподателя. Описаните в акта за установяване на административното нарушение фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП досежно управлението на автомобила от Трънков и установения факт на отказ от страна на водача да бъде изпробван с техническо средство, както и поведението му в момента на проверката съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на оспорената заповед. В този смисъл АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, т. 4, пр. 1 от АПК. Жалбоподателят не ги е оборил по надлежния ред и съдът правилно е приел наличието на предпоставките за издаване на заповедта по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. Правилен е изводът, че фактическите констатации са изложени подробно в АУАН, който е цитиран в мотивите на оспорения административен акт. Мярката по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП няма санкционен характер. Тя се "прилага" (а не се "налага") без оглед на вината; чрез нея просто се реализира диспозицията на правната норма. Принудителната административна мярка по своя характер е вид административна принуда, предвидена в специалния закон с оглед спецификата на регулираните с него обществени отношения, прилага се превантивно и с изчерпателно предвидени условия за прекратяването й. Поради това и развиваните пред двете съдебни инстанции съображения по съществото на вмененото впоследствие на жалбоподателя административно нарушение, са ирелевантни за конкретния правен спор. При тези данни правният извод на съда за законосъобразност на атакувания индивидуален административен акт е правилен. Предвид изложеното настоящата инстанция счита касационната жалба за неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд