Решение № 7512 от 22.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5720/2016 г.

Решение № 7512 от 22.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5720/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Донка Чакърова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от министъра на икономиката срещу решение № 2805/14.03.2016 г., постановено по адм. дело № 8449/2015 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение. Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно и незаконосъобразно поради допуснати нарушение на материалния закон и на процесуалните правила по отношение на събраните и приложени доказателства - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено друго, с което да бъде потвърдена заповед № РД-16-500/17.06.2015 г. на министъра на икономиката. Подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искането са изложени в касационната жалба, която съдържа и изложение относно исторически факти свързани с работата на Междуведомствения съвет по отбранителната индустрия и сигурност на доставките към Министерски съвет. Не претендира заплащане на разноски. Ответникът [фирма] оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и писмени бележки. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, след като обсъди касационните доводи, на основание чл. 218 АПК, намира касационната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение № 2805/14.03.2016 г., постановено по адм. дело № 8449/2015 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение, е отменена заповед № РД-16-500/17.06.2015 г. на министъра на икономиката, върната е административната преписка на министъра на икономиката за ново произнасяне по заявлението на [фирма] със задължителни указания в мотивите на решението и са присъдени разноски. За да постанови решението си първоинстанционният състав е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган в изискуемата от закона писмена форма, но при допуснато съществено административнопроизводствено нарушение, защото не е спазено изискването на чл. 38, ал. 4 от Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба (ЗЕКПСОИТДУ) - а именно при констатиране на непълнота или нередност да бъде уведомен заявителя. Допълнително са изложени съображения за допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК - липсва точно описание на фактическите и правни основания за издаване на акта, защото не е посочено нарушението на ЗЕКПСОИТДУ на [фирма], за което се твърди, че е свързано с управителя на [фирма], което би имало значение ако се приеме наличие на такава свързаност, независимо, че на практика не е посочено наличието на такава поради изразено "съмнение във верността" на декларацията, а не за нейната невярност. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Касационната жалба е изключително подробна, но съдържа факти и обстоятелства, които не са посочени в отменената от тричленният съдебен състав Заповед № РД-16-500/17.06.2015 г. на министъра на икономиката, независимо, че са наведени като основания за нейното издаване. На основание чл. 220 от АПК Върховният административен съд като касационна инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Съгласно чл. 218 от АПК Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението като за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Оспореното съдебно решение е валидно и допустимо като постановено от законен тричленен състав на Върховния административен съд по оспорване срещу акт на министър след надлежно сезиране от адресата на акта. В касационната жалба се твърди допуснато съществено нарушение на "материалните норми и процесуалните правила по отношение на събраните и приложени доказателства по делото". Не е конкретизирано в какво се изразява това едно нарушение. Пред първата инстанция са приети само писмени доказателства, които са представени само от страните по делото и не са оспорени. Писмените доказателства са приети в открито съдебно заседание и не са допуснати никакви процесуални нарушения при събирането им. При постановяване на съдебното решение решаващият съдебен състав е обсъдил събраните по делото доказателства и установил фактическата обстановка по спора при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, за която своевременно са дадени указания на страните, което е видно от протокол от съдебното заседание на 09.12.2015 г. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице соченото касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК - съществено нарушение на съдопроизводствените правила, свързано с процеса по събиране и обсъждане на доказателствата по делото. Обжалваното съдебно решение е съобразено и с материалния закон, за което касационната инстанция извърши служебна проверка и при тълкуване на действителната воля на касатора относно вложения смисъл в израза "материални норми". Съгласно чл. 39 от ЗЕКПСОИТДУ министърът на икономиката със заповед отказва да издаде удостоверение за регистрация, когато заявлението и приложените към него документи не съответстват на изискванията на чл. 38, ал. 1 от ЗЕКПСОИТДУ, въвеждащ изискване за извършване на регистрацията лицата по чл. 37 да представят в Министерството на икономиката документите по чл. 14, ал. 1, т. 1, 2, 5 - 10, 13 и 14 и информация от лицето за планираните външнотърговски дейности с чуждестранни партньори с изделия с двойна употреба за период, не по-малък от една година. Информацията трябва да включва конкретни категории и подкатегории на изделия с двойна употреба и конкретни местоназначения. В случая в отменената от първоинстанционният съдебен състав заповед за отказ да бъде издадено удостоверение за регистрация на износ и трансфер на изделия и технологии с двойна употреба на [фирма] е посочено като правно основание за издаването й разпоредба на чл. 39 във връзка с чл. 14, ал. 1, т. 10 от ЗЕКПСОИТДУ. Член 14, ал. 1, т. 10 изисква представяне на декларация на едноличния търговец, управителя, прокуриста, на членовете на управителния и контролния орган на търговското дружество, че не са свързани с лица и организации, нарушили нормативните актове, регламентиращи дейностите с продукти, свързани с отбраната, и с изделия с двойна употреба в държавите членки и в трети държави. Такава декларация е представена от М. П. -И., но поради решение на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерски съвет от заседанието му проведено на 25.02.2015 г. спрямо [фирма], на което дружество тя е дългогодишен юрисконсулт, а в различни периоди и изпълнителен директор на свързана с В. М. (създател и дългогодишен изпълнителен директор на [фирма]) [фирма], управител на [фирма] (по времето, когато М. е едноличен собственик), управител във [фирма], управител в [фирма] и ликвидатор на същата, в която [фирма] е притежавала 50% от дяловете, министърът на икономиката е приел, че са налице "достатъчно съмнения за верността й". Правилно при това описание на фактическите и правни основания в оспорения индивидуалния административен акт решаващият съдебен състав е приел, че не са спазени изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Не е ясно по какъв начин е отнесено наличието само на съмнение във верността на представената декларация към хипотезата на приложената правна норма. Министърът не е приел, че декларацията е с невярно съдържание, за да я изключи от документите по преписката, а е посочил само наличие на "съмнения". От друга страна не е ясно и какво нарушение е прието, че е извършено дружеството, с което се твърди, че е свързана М. П. -И. доколкото липсва конкретно описание в заповедта. С. Т. решение № 16/31.03.1975 г. на Върховния съд мотивите на административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най-късно до изпращането на жалбата срещу акта, в съпроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия административен орган, който е издал акта. С оглед това тълкуване протоколът от заседанието на 25.02.2015 г. на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерски съвет не може да се възприеме като мотиви към акта на министъра на икономиката, защото не изхождат от един и същ административен орган. Но дори и да се приеме, че е налице препращане към друг документ като техника за съставяне на документите, този протокол също не е възможно да бъде възприет като установяващ факти, предвидени в хипотезата на приложената правна норма, защото в него също не се съдържат данни за извършено и констатирано нарушение от [фирма] (л. 78-80 от адм. д. 8449/15 г.). В този смисъл всички исторически бележки, аргументи за наличие на общоизвестни факти и други обстоятелства, изложени в касационната жалба, които не са елемент от оспорената заповед и част от административната преписка, не могат да бъдат преценявани като касационни основания за отмяна на обжалваното първоинстанционно съдебно решение, в което не са анализирани. В касационната жалба липсват доводи против другото установено от тричленният съдебен състав нарушение при издаване на отменената заповед, а именно неизпълнение на процедурата, предвидена в чл. 38, ал. 4 от ЗЕКПСОИТДУ. По делото действително липсват доказателства, че заявителя е уведомен за констатирани непълноти/нередности в заявлението му, както и да му е предоставян срок за отстраняването им. Следва изрично да бъде посочено, че и това нарушение е достатъчно като самостоятелно основание за отмяна на заповедта на министъра на икономиката и при новото произнасяне следва да бъде отстранено констатираното нарушение на административнопроизводствените правила. Като е изложил мотиви, обсъждайки всички относими към правнорелевантни факти доказателства, както и наведените доводи от страните и е дал правилно тълкувание на приложимите нормативни актове, съобразно релевантните за спорното право юридически факти, тричленният състав е постановил съдебния си акт при правилно приложение на процесуалния и материалния закон. Не са допуснати твърдяните в касационната жалба отменителни основания. С оглед на това настоящият петчленен съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а атакуваното решение - правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. По водене на делото ответната страна в касационното производство е направила разноски в размер на 1152 лв., които с оглед изхода на спора, направеното искане и при липса на направено възражение за прекомерност, касационният жалбоподател й дължи. По изложените съображения, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия