Решение № 321 от 27.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1691/2011 г.

Решение № 321 от 27.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1691/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Срещу въззивна присъда по внохд. № 200/2011 г. на Окръжен съд гр. Плевен е подадена касационна жалба от подсъдимия И. М. И. с оплаквания за съществени процесуални нарушения, нарушение на закона. В съдебно заседание жалбата се поддържа лично и от защитник. Гражданските ищци и частни обвинители не са взели становище по жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановената присъда законосъобразна и при спазване на процесуалните правила, а подадената жалба неоснователна. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 12.04.2011 г. постановена по внохд. № 200/2011 г. на Окръжен съд гр. Плевен е отменена оправдателна присъда по нохд. № 935/2010 г. на Районен съд гр. Плевен и вместо това подсъдимия И. М. И. е признат за виновен в това на 29.01.2002 г. в [населено място], пред надлежен орган на власт набедил Л. С. Г. и Р. Г. Р., двамата служители в РДВР [населено място] в престъпления по чл. 387, ал. 1, чл. 131, ал. 1 НК и чл. 195, ал. 1 НК, като знаел че са невинни поради което и на основание чл. 286, ал. 1 НК вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от шест месеца и обществено порицание, изтърпяването на наказанието лишаване от свобода на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от три години. ПО ЖАЛБАТА на под. И.: Основното оплакване в жалбата е за това че, "фактическата обстановка приета от съда за установена не съответства на събраните и проверени по делото доказателства ", т. е. оплакването е за необоснованост, което не се обсъжда тъй като е извън пределите на касационния контрол. При постановяване на въззивната присъда не са допуснати съществени процесуални нарушение, както при събиране така и при оценка на доказателствата. Въззивния съд е провел съдебно следствие, назначил е експертиза, приложил е цялата прокурорска преписка, т. е. попълнил е делото с необходимите и достатъчни доказателства и доказателствени средства. Последващия анализ на всички доказателства сочи на обективно и пълно изследване на всички обстоятелства от предмета на доказване очертан в чл. 102 НПК. Не са допуснати от страна на съда нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата, които да са съществени и да се попречили правилното приложение на закона. При правилно и без противоречиво установени факти и закона е приложен правилно. Категорично установено е по делото, че на инкриминираната дата подсъдимия е набедил служителите на МВР в извършване на конкретни престъпления, след като е знаел че са невинни и по този закон и осъден, т. е. приложен е закона който е следвало да бъде приложен. Неоснователно е и произтичащото от горните оплаквания това за явна несправедливост на наказанието. При определяне размера на наказанието съда е взел предвид изключително дългия период на наказателния процес, значително извън разумния срок законосъобразно е преценил, че наказанието следва да се определи при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК в размер на шест месеца лишаване от свобода с приложението на чл. 66, ал. 1 НК и така определено наказанието е достатъчно и справедливо. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ намира постановената въззивна присъда законосъобразна и при спазване на процесуалните правила, а жалбата на подсъдимия изцяло неоснователна. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение