Решение № 11524 от 6.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5946/2009 г.

Решение № 11524 от 6.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5946/2009 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Друм мюзик" - гр. Добрич, представлявано от Друми Георгиев и процесуален представител срещу решение № 138 от 26.2.2009 година, постановено по адм. дело № 378 по описа за 2006 година на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата на търговеца срещу ДРА № 1001 от 16.11.2005 година на ТД - Добрич, потвърден с решение № 2 от 1.02.2006 година на директора на Д "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП за определени данъчни задължения за 2002 и 2003 година със съответните лихви. Твърди, че решението е неправилно поради наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и иска отмяната му като се постанови друго, с което се отмени атакувания РА и решението на Д "ОУИ" - гр. Варна. Ответникът по така подадената касационна жалба - директор Д "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП не взема становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба и съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред окръжния съд е бил ДРА № 1001 от 16.11.2005 година на ТД - Добрич, потвърден с решение № 2 от 1.2.2006 година на директора на Д "ОУИ" -гр. Варна при ЦУ на НАП за определени данъчни задължения за 2002 и 2003 година със съответните лихви, поради определяне на данъчната основа по реда на чл. 109, ал. 1 от ДПК. За да отхвърли жалбата съда е приел, че не са представени нито в административното, нито в съдебното производство доказателства, с които са се оборят констатациите на органите по приходите, визирани в атакувания ДРА. Решението е правилно. Касационната жалба не съдържа почти никакви доводи, а изложените са такива, които касаят самия ДРА, а не решението на съда, което е предмет на касационен контрол. С процесния ДРА органите по приходите са определили данъчна основа за 2002 е 2003 година по реда на чл. 109 от ДПК поради невъзможността да се направи проверка на счетоводството, тъй като липсвали част от документите. В съдебното производство не са представени никакви доказателства, няколко пъти делото е отлагано поради заболяване или на адвоката, или на лицето и единственото, което е поискано е назначаване на експертиза. По доклад на вещото лице, молби от 3.11.2008 г. и 10.1.2009 година, е установено, че е невъзможно извършване на експертиза, тъй като нито търговеца, нито процесуалния му представител е дал възможност да се направи от вещото лице проверка на счетоводство (ако изобщо има такова) на жалбоподателя. След като твърди, че констатациите на органите по приходите не отговарят на действителното положение на тези две години, в тежест на жалбоподателя е било да събере доказателства да докаже твърденията си. Това не е сторено и правилно съда е посочил, че твърденията му са останали недоказани, поради което и жалбата срещу ДРА се явява неоснователна. Решението следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение