Решение № 6974 от 26.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9484/2013 г.

Решение № 6974 от 26.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9484/2013 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 2933 от 30.04.2013 г. по адм. дело № 7714/2012 г. на Административен съд - София град. С него по жалба от Николай Маринов Петков е отменено, като незаконосъобразно уведомително писмо изх. № 02-180-6500/877 от 30.06.2012 г. и преписката е върната за произнасяне при спазване на указанията в съдебното решение. Правят се възражения за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - Николай Маринов Петков чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че за изясняване на спора, съдът обосновано е допуснал съдебно-техническа експертиза. Приетото заключение е залегнало в мотивите на решението и въз основа на него са направени правилни констатации за неточности при определяне на размера на недопустимите площи в девет парцела. Те на свой ред са повлияли върху процента наддекларирана площ, обвързан с правни последици за произтичащите санкции. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба, подадена от Николай Маринов Петков против уведомително писмо изх. № 02-180-6500/877 от 30.06.2012 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/. С него му е отказано цялостно подпомагане по мярката СЕПП за кампания 2011 г. и му е наложена санкция за бъдещ период в размер на 8691.87 лева. Оспорил е размера на площите от отделни парцели, определени, като недопустими за подпомагане. От там е оспорил и наложената му санкция за бъдещ период. От приложената административна преписка, съдът е установил, че жалбоподателят е подал на 16.05.2011 г. единно заявление за подпомагане за кампания 2011 г. по две схеми. Предмет на оспорване е отказът да се оторизират суми по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/. За нея той е кандидатствал с 14 парцела, находящи се в землището на с. Каран Върбовка с обща площ от 103.31 ха. Освен останалите необходими документи, към заявлението са приложени и карти на БЗС. Съдържащата се под тях декларация е подписана от заявителя на 5.05.2011 г. при подаване на заявлението. Данните в преписката сочат още, че по заявлението са извършени основно административни проверки по ИСАК. При тях не са установени застъпвания, поради което не са предприемани и действия по отстраняването им. В таблицата на стр. 2 от писмото са описани резултатите за всеки един от заявените 14 парцела по отношение на установена и недопустима площ за подпомагане. Въз основа на тези установявания в таблицата на стр. 4 от административния акт е изчислена, като наддекларирана площта от 38.8 ха. При прилагането на чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. санкционираната площ е приравнена на установената площ и е определена на 64.51 ха. Поради това не са оторизирани никакви суми за финансово подпомагане. Освен това е наложена и санкция за бъдещ период в размер на 8691.87 лева. За изясняване на спора, съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза, представила изключително подробно и обосновано основно и допълнително заключение. След извършване на съответните проверки, вещото лице е дало заключение за неточности, водещи до разлики в изводите на административния орган за размера на допустимите за подпомогане площи. След изследване на всеки един от парцелите, отразени в нарочна таблица, приложение към заключението, експертизата е установила, че в действителност установената допустима за подпомагане площ е 68.95 ха, а не както се сочи в писмото - 64.51 ха. Тази разлика на свой ред води до промяна в процента на наддеклариране, който слиза под петдесетте процента и от там се променя правното положение с налагането на санкция за бъдещ период. В допълнителното заключение експертът е обосновал изводите си за констатираните несъответствия при извършване на теренните проверки на описаните четири парцела, като части от заснетите БЗС. Съдът е събрал и необходимите доказателства от Министерството на земеделието и храните. От тях е установил извършените действия от министъра по одобряване на изготвения специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", като част от СИЗП, обективирани в заповед № РД 09-1214 от 22.12.2011 г. Приел е за доказано и твърдението на жалбоподателя, че в определения от администрацията срок е подал възражение вх. № 05-02-55 от 1.01.2012 г. С него е възразил срещу обхвата на актуализирания специализиран слой за подпомагане. Парцелите, предмет на възражението са описани от бенефициента също в табличен вид за пълна прегледност и са тринадесет на брой. При така установената фактическа обстановка, съдът е направил обосновани и нормативно издържани правни изводи за нарушение от страна на административния орган на материалния закон. На второ място е приел и неспазване на административно-производствените правила, тъй като не е разгледано подаденото в срок възражение на заявителя за подпомагане. На практика, доводите по възражението са доказани от жалбоподателя в рамките на съдебното производство с поисканата и надлежно допусната съдебно-техническа експертиза. На трето място съдът е изложил съображения и за причините, довели до неточност на резултатите при извършените теренни проверки на четири БЗС. По тези съображения е счел оспорения административен акт за незаконосъобразен. Приложил е разпоредбата на чл. 172, ал. 2 от АПК и го е отменил, като е върнал преписката за произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба се повтарят доводите, съдържащи се и в писмената защита на административния орган, представена в първоинстанционното производство. Твърди се, че при преценка на допустимите за подпомагане парцели, ДФЗ действа при условията на обвързана компетентност. Системата за идентификация на земеделските парцели се изготвя от Министерство на земеделието и храните, което изпраща цялата база данни на фонда. Съдът намира възражението за неоснователно, тъй като разпределението на функциите между МЗХ и ДФЗ не може да служи, като причина, оправдаваща неточното дешифриране на аероснимките или некоректното заснемане на БЗС при извършване на теренни проверки. В съдебното производство е оспорено това обстоятелство, жалбоподателят е ангажирал доказателства във връзка с твърденията си и е доказал неправилно определяне от страна на разплащателната агенция на допустимата, съответно недопустимата за подпомагане площ. Така в отговора на въпрос № 7 - поставен към експерта от пълномощника на административния орган - е обоснован въз основа на изложените констатации в констативната част на заключението размер, който поставя в по-благоприятно положение жалбоподателя. Общият размер на недопустимата площ, залегнал в оспореното уведомително писмо, е 38.80 ха или 60.15% от подходящата за подпомагане площ. В същото време обаче експертизата е защитила заключението, че недопустимата площ е по-малка и е 34.36 ха, което намалява процента на 49.83% и от там пряко и непосредствено влияе върху неблагоприятните правни последици за земеделския производител. Експертизата е изготвена изключително прецизно и обосновано от компетентно вещо лице. Поради това и тя не е оспорена от нито една от страните, приета е от съда, като доказателствено средство и е залегнала във фактическите установявания в съдебното решение, въз основа на които са формирани и правните изводи. Освен материалите по делото, вещото лице е проучило и подробно се е запознало и със съдържащия се в базата данни обработен снимков материал. Касае се за цифрови ортофотокарти, изготвени въз основа на самолетни снимки от месец юни на 2011 г. Вещото лице много задълбочено, детайлно и професионално е описало състоянието на всеки заявен от жалбоподателя парцел. Специално внимание е отделило на резултатите от извършените теренни проверки. Именно във връзка с тяхната коректност е изготвено допълнителното заключение, доколкото използваният от съответния експерт визуален метод на проверка, а не например с използване на GPS, е функционално свързан с разстоянието и гледната точка на субекта. Разликата в определената от ДФЗ недопустима за подпомагане площ и определената такава в действителност се дължи основно на БЗС № 36364-64-1-3. По отношение на него администрацията е определила за недопустими 9.07 ха, а според вещото лице такива са само 5.53 ха. При това в констативната част от заключението, експертът е описал точно всеки един участък от парцела, по отношение на който смята, че е налице погрешно дешифриране. Подробно са обосновани и констатираните неточности в останалите осем парцел, които макар и поотделно да са незначителни, сумирани с неточността на парцел 64-1-3 вече дават общата разлика, водеща до изменение в процентното съотношение между наддекларираните и установените за допустими площи. Ето защо съдът намира за несериозен довода в касационната жалба, че се касае за граничен процент от 49.83 % в сравнение с нормативно залегналата граница от 50%. Ако за администрацията това е незначителна разлика от няколко стотни от процента, то за земеделския производител тя има сериозен, и то финансово изразен еквивалент. По така изложените съображения, касационната жалба е неоснователна. Административният съд е спазил всички съдопроизводствени правила при разглеждане на делото; събрал е всички относими към спора доказателства; предоставил е равна възможност на всяка една от страните да докаже твърденията, доводите и възраженията си; назначил е високо компетентно вещо лице, представило неоспорени първоначално и допълнително заключения. На тази база съдът е приложил относимите материалноправни разпоредби и е постановил обосновано решение. Не са налице отменителните основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което решението следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение