Решение № 4477 от 8.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10783/2020 г.

Решение № 4477 от 8.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10783/2020 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" – гр. Пловдив, депозирана чрез процесуалния представител юрисконсулт М. Х., против Решение № 1237/15.07.2020 г. по адм. дело № 291/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив. С решението е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 535/27.11.2019 г., с който на "П. А. Л. – БГ" ЕООД е установена такса за водовземане за периода 01.01. - 31.12.2018 г. в общ размер от 133 428, 43 лева. В жалбата се поддържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, което представлява касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът изразява несъгласие с решаващия извод на съда за освобождаване от такса за водовземане от подземни води във връзка с ползването на воден обект за аквакултури и свързаните с тях дейности, като разграничава понятията "водовземане" и "ползване на воден обект" в контекста на отделните разрешителни режими за двете дейности. Направено е искане за отмяна на решението на първоинстанционния съд и потвърждаване на Акта за установяване на публично държавно вземане. Ответникът - "П. А. Л. - БГ" ЕООД, изразява становище чрез процесуален представител адв. М. П., за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Иска присъждане на разноски за касационната съдебна инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срок от страна по делото, в срока по АПК, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество КЖ е неоснователна. Производството пред Административен съд – Пловдив е образувано по жалба на "П. А. Л. – БГ" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Бадемова гора" № 13, [ЕИК], против АУПДВ № 535/27.11.2019 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", гр. Пловдив, с който на дружеството е установена такса за водовземане от подземни води съгласно Разрешително № 31520201 от 23.06.2010 г., което разрешително е издадено с цел на водовземането "водоснабдяване за животновъдство и аквакултури", за периода 01.01. - 31.12.2018 г., в размер на 123 639, 52 лв. главница и 9 788, 91 лева лихви. В решението си Административен съд – Пловдив е приел, че АУПДВ № 535/27.11.2019 г. на Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" е издаден от компетентен административен орган, при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон. При издаване на акта е спазен редът за отправяне на покана за доброволно изпълнение в 7-дневен срок от връчването й, както и за уведомяване за започване на производство по издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане съгласно чл. 26 АПК. Според съда обаче, органът погрешно е приложил нормата на чл. 194 от Закона на водите (ЗВ), посочвайки, че "П. А. Л. – БГ" ЕООД дължи такса за водовземане, като дружеството не попада в изключенията, които са освободени от такса. Съдът се е мотивирал, че не се дължи такса за водовземане, защото конкретния казус се отнася за аквакултури и свързани с тях дейности. Цитирал е чл. 194, ал. 11, т. 4 ЗВ. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение счита, че административният съд е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства, обсъдил е възраженията на страните, приложил и е тълкувал правилно материалния закон, постановявайки решение, което следва да бъде оставено в сила със следните допълващи мотиви: Видно е от съдържанието на разрешителното, издадено на "П. А. Л. - БГ" ЕООД, че то има за предмет водовземане за водоснабдяване на обект "Рибарник и рибопреработвателен цех", в землището на село Беден, община Девин; с цели на ползване на водата - аквакултури и свързаните с тях дейности. Водовземането съгласно дефиницията, дадена в пар. 1, т. 4 ДР на ЗВ обхваща всички дейности, свързани с отнемане на води от водните обекти, а ползването съгласно пар. 1, т. 25 ДР на ЗВ е всяка дейност във водния обект, която е свързана с отнемане на водите му, притежава потенциал за въздействие върху режима на водите. Нормата на чл. 194, ал. 11, т. 4 ЗВ, (в приложимата за процесния период редакция), предвижда изключение от задължението за плащане на такса в случаите по чл. 46, ал. 1, т. 2 ЗВ, по - конкретно при наличието на разрешително за ползване на аквакултури и свързаните с тях дейности. Доказано е по делото, че водният обект, за който е издадено процесното разрешително е свързан с водовземане, което означава, че от водния обект се отнема вода, респективно той не се използва само за отглеждане на аквакултури. Касационната инстанция преценява като относимо към съдебната преценка и правилото на пар. 9 ПЗР от ЗИД на ЗВ, според което когато използването на водите се осъществява на основата на издадени разрешителни или без основание, лицето, използващо водите дължи заплащане на таксите, предвидени в този закон, независимо от етапа, на който се намира процедурата за издаване или преоформяне на разрешителното му. Тълкуването на цитираната разпоредба налага извода, че определящо за възникване на задължението за заплащане на такса по чл. 194 ЗВ е вида дейност, която се извършва. В обсъждания казус целта на водовземането е аквакултури с обект - съществуващи рибарници, които обстоятелства са отбелязани в разрешителното. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение счита, по аргумент, изведен от текста на чл. 39 ЗВ, определящ понятието "използване" в по - широк смисъл, че административният съд правилно се е обосновал за наличното изключение, регламентирано в чл. 194, ал. 11, т. 4 ЗВ. Предишната редакция на чл. 194 е с ал. 7, т. 4 ЗВ - "не се дължи такса водовземане за повърхностни и подземни води в случаите по чл. 46, ал. 1, т. 2 ЗВ. Във връзка с приложението на посочените разпоредби е формирана съдебна практика на ВАС, обективирана в следните решение: р. № 8732/12.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9600/2015 г. - Трето отделение, решение № 4600/27.03.2019 г. на ВАС - Първо отделение по адм. д. № 13920/2018 г., решение № 7704/22.05.2019 г. на ВАС - Първо отделение по адм. д. № 1661/2019 г., решение № 9469/19.06.2019 г. на ВАС - Първо отделение по адм. д. № 525/2019 г. (всичките със страна "П. А. Л - БГ" ЕООД), решение № 4641/28.03.2019 г. на ВАС - Първо отделение по адм. д. № 15133/2018 г., решение № 8217/3.06.2019 г. на ВАС - Осмо отделение по адм. д. № 1258/2019 г., решение № 8217/3.06.2019 г. на ВАС - Осмо отделение по адм. д. № 1258/2019 г., решение № 4177/1.04.2021 г. на ВАС - Първо отделение по адм. д. № 11667/2020 година. Не са доказани касационните основания от жалбата на директора на Басейновата дирекция. Решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед на резултата по делото, направеното искане и приложените писмени доказателства към списъка по чл. 80 ГПК, в полза на дружеството трябва да бъдат присъдени разноски в размер на 3864 лева за производството пред ВАС, Осмо отделение. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение