Решение № 6057 от 30.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9392/2012 г.

Решение № 6057 от 30.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9392/2012 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 и чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на Евгени Йорданов Савов от гр. Самоков, против Решение № 436/31.05.2012 г., постановено по а. д. № 1153/2011 г. по описа на Административен съд София-област (АССО). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССО е отхвърлил като неоснователна жалбата на Савов против Заповед р. № 2887/06.12.2011 г. на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР), София. Недоволен от решението, Савов го обжалва чрез процесуалния си представител. Счита същото за неправилно като постановено при допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Моли отмяната му и постановяване на друго, по съществото на спора, с което се отмени като незаконосъобразна обжалваната от него заповед. Ответната страна - директорът на ОДМВР, София, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира за разноските по воденето на делото. Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, прие за установено от фактическа страна следното: Видно от текста на обжалваната Заповед р. № 2887/06.12.2011 г. (л. 3) на директора на ОДМВР, София, на 26.10.2011 г. в около 23,10 часа, по пътя гр. Самоков - с. Бели Искър, управлявайки личния си автомобил, Савов е предизвикал пътно-транспортно произшествие (ПТП). След станалото той е отказал да се подложи на проверка с техническо средство за установяване на употребата на алкохол или друго упойващо вещество. Не е изпълнил и указанията на длъжностното лице за явяване в лечебно заведение за вземане на кръвна проба, като е отказал да получи талон за медицинско изследване. Това му поведение е квалифицирано като нарушение на т. 17, б. "в", Раздел II, Глава II от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (ЕК), като извършеното е станало достояние на граждански лица. Преценено е като тежко нарушение на служебната дисциплина, несъвместимо с оставането на служба на касатора, за което на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и 4, във вр. с чл. 227, ал. 1, т. 6, пр. 1 от ЗМВР - за демонстративно неподчинение на законовите и вътрешноведомствени изисквания за дължимо поведение от служители на МВР, му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Съгласно т. 17, б. "в" от ЕК, държавният служител в МВР, независимо от неговата категория и заемана длъжност, в качеството си на участник в пътното движение, се подчинява на разпорежданията на служителя на КАТ относно установяване на управлението на МПС след употреба на алкохол или на друго упойващо вещество. Видно от събраните доказателства при извършване на дисциплинарното разследване на поведението на Савов: негови обяснения с вх. № 7790/24.11.2011 г. на л. 47, сведение вх. № 5531/23.11.2011 г. на съпругата му Бойка Савова на л. 52, сведение вх. № 7764/23.11.2011 г. и докладна записка от 27.10.2011 г. от полицай И. Манчев на л. 54 и 65, сведение вх. № 7765/23.11.2011 г. и докладна записка от 27.10.2011 г. на полицай С. Бързанов на л. 56 и 63, сведение вх. № 5532/23.11.2011 г. и обяснения от 31.10.2011 г. от Георги Вучов на л. 58 и 70, по делото не се установява, извършеното от Савов, изложено в обжалваната заповед, да е станало достояние на граждански лица. Вучов си е тръгнал от местопроизшествието след като е обяснил какво точно е видял, на пристигалите полицаи Манчев и Бързанов, преди последните да поискат да изследват касатора с техническо средство за употреба на алкохол; съпругата Б. Савова не е присъствала на срещата между екипа на "Пътна полиция" и Савов, а последният е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, да вземе дадения му талон за медицинско изследване и да изпълни указанията на длъжностното лице за явяване в лечебно заведение за вземане на кръвна проба едва след като е бил отведен от местопроизшествието в РУП Самоков. Настоящият съдебен състав счита, че не са налице вменените с обжалваната заповед нарушения на т. 17, б. "в" от ЕК. Безспорно е, че след предизвиканото от Савов ПТП, той е отказал да се подложи на проверка с техническо средство за установяване на употребата на алкохол или друго упойващо вещество. Не е изпълнил и указанията на длъжностното лице за явяване в лечебно заведение за вземане на кръвна проба, като е отказал да получи талон за медицинско изследване, което е видно от забележката, подписана лично от него върху талона, приложен на л. 62. Това му поведение обаче не съставлява нарушение на посочената норма от ЕК поради обстоятелството, че правото на всеки гражданин да не бъде изследван с техническо средство и да не даде кръвна проба за изследване, е законово признато с чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Съгласно актуалната редакция на нормата към момента на извършване на деянията на Савов (ДВ, бр. 51/2007 г.), "Водач на моторно превозно средство (МПС),... който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява МПС... за срок от 12 до 18 месеца и глоба от 500 до 1000 лв.". След като закон, т.е. нормативен акт от по-висша степен, е предвидил възможността и е дал право на всеки водач на МПС да откаже проверка със съответните последици от това, недопустимо е Етичен кодекс - акт, одобрен със заповед на министъра (т.е. от значително по-ниска степен), да разпореди задължително поведение, различно от законовоопределеното и предвиди последици, различни и по-тежки от там посочените. Последните са възможно най-тежките такива за подобно деяние. Освен изложеното, ВАС констатира, че липсват и данни по делото за "демонстративно неподчинение" от страна на Савов на законови и вътрешноведомствени изисквания за дължимо поведение от служителите на МВР. Това обстоятелство от своя страна, води до липса на нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 6, пр. 1 от ЗМВР. Не така стои въпросът с квалифициране на поведението на Савов като нарушаващо нормата на т. 17, б. "б" от ЕК, а преди утвърждаването на последния - на Заповед на министъра на вътрешните работи рег. № Iв-1173/27.10.2003 г., служебно известна на съда. Според настоящия съдебен състав, фактът на управление на МПС от страна на Савов след употреба на алкохол е установен по категоричен начин от обясненията на Вучов, Манчев и Бързанов. Това му поведение съставлява тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 224, ал. 1, т. 1 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР и т. 17, б. "б" от ЕК. Както се каза, при наличието на законово предвиденото право на служителя да откаже изследването за наличие на алкохол в кръвта, министърът няма правомощия да му вмени друго поведение. В същото време, няма легална пречка той (министърът) да издаде заповед или утвърди ЕК, с които да въведе забрана за определено поведение на служителите, на каквото те не само нямат нормативно уредено право, но съществува изрично предвидена в закон забрана с чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Предвид факта обаче, че поведението на касатора не е квалифицирано по посочения начин и на същия не е наложено наказание за това му поведение, съдът има правото и може да провери законосъобразността само на постановения и обжалван административен акт, не и на възможен, но неиздаден такъв. По изложените съображения, административнонаказващият орган е постановил административен акт, който е необоснован и е в нарушение на материалния закон. Приемайки обратното, решението на АССО се явява неправилно, при постановяването на което са допуснати нарушения на материалния закон. Като такова, същото следва да се отмени и се постанови решение по съществото на спора, с което се отмени като незаконосъобразна заповедта на директора на ОДМВР, София. За пълнота на изложението следва да се посочи и обстоятелството, че при постановяването на обжалваното решение съставът на АССО е допуснал и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - чл. 172а, ал. 2 от АПК. В мотивите на съдебния акт липсва част, в която съдът да е изложил приетите за установени от него факти по делото, въз основа на които той е направил правните си изводи. Подробно посочени са всички събрани доказателства по делото, като коректно е преразказано съдържанието им. Това обаче не е достатъчно за да се приеме, че съдът е посочил какво точно е прието от него за установено от фактическа страна - негово процесуално задължение според цитираната норма. Доводи в тази насока обаче не са направени от касатора, поради което и на основание чл. 218, ал. 1 от АПК, ВАС не може да коментира въпроса. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС