Решение № 9898 от 4.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11753/2010 г.

Решение № 9898 от 4.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11753/2010 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба от "Българска телекомуникационна компания" АД срещу решение № 785/22.07.2010 г. на Комисията за регулиране на съобщенията, издадено на основание чл. 217, т. 1 и чл. 219, ал. 4 от Закона за електронните съобщения /ЗЕС/, с което по т. 1 е прието, че предложената от "БТК" АД цена за разговори към мобилни мрежи, която следва да се прилага, считано от 01.07.2010 г., не отговаря на наложените ценови ограничения с решение № 650 от 25.06.2009 на КРС, по т. 2 е наложено на "БТК" АД ценово ограничение, като е задължено дружеството да прилага цени за разговори към мобилна мрежа не по-високи от 0,250 /с ДДС/ за силен трафик и 0,208 /с ДДС/ за слаб трафик и по т. 3 е прието, че "БТК" АД следва незабавно да измени информацията в страницата си в интернет, като публикува коректната цена за таксуване на повиквания за разговори към мобилни мрежи, като тази цена следва да бъде отразена коректно и в месечните сметки на потребителите за разговори към мобилни мрежи, считано от 01.07.2010 г. В жалбата се правят доводи за нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на акта, неспазване на предвидената форма за произнасяне, превишаване на пределите на компетентност, несъответствие с материалноправните разпоредби. Изложени са твърдения, че в писмо № 04-04-252/24.06.2010 г. на КРС неправилно е посочено, че елемента P t-1 /цената на услугата преди момента на изменението/ представлява конкретния размер на цената преди промяната, а не максимално допустимия ценови таван за предходния период, изчислен по формулата. Ответният административен орган, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Представя писмени бележки. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена на 09. 08.2010 г. от надлежна страна, в законоопределения срок, съобщението за решението е връчено с обратна разпискана 28.07.2010 г. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение, комисията е изложила мотиви, че считано от 01.07.2010 г. е в сила намаление на цените за генериране от фиксирани мрежи и на цените за терминиране в мобилни мрежи, които следва да намерят отражение в нивото на цените за повиквания към мобилни мрежи. В тази връзка с писмо мх. № 04-04-252/20.05.2010 г. БТК е представило на КРС нивото на цените за повиквания към мобилни мрежи, приложимо от 01.07.2010 г. При проверка на посочените от БТК цени е установено, че са над нивото на максимално допустимите, в нарушение на наложеното с т. IХ, б. Б, т. 3.3.6 от решение № 650 от 25.06.2009 г. ценово ограничение. БТК е уведомено за резултатите от извършения анализ, като с писмо № 04-04-252/24.06.2010 г. на КРС на дружеството е съобщено, че следва да спазва наложените ценови ограничения и да измени направеното ценово предложение. В отговор на това, с писмо вх. № 04-04-252/29.06.2010 г. БТК е възразило по прилагането на формулата, направило тълкуване на пазарния анализ, приет с решение № 650/25.06.2009 г., с което е изразило несъгласие със задължението за преработване на цените, следствие на което КРС е приела оспореното решение. Изложени са мотиви от КРС, че основна цел на наложеното с решение № 650 от 25.06.2009 г. ценово ограничение по отношение на разговорите към мобилни мрежи има за цел да се осигури реална полза за потребителите от наложените ограничения на цените на едро. В тази връзка формулата може да бъде приложена само в един смисъл, елементът P t-1 представлява действаща цена за услугата преди момента на изменението, но не и ценовия таван от предходната стъпка. Мотивите за това се съдържат в писмо № 04-04-252/24.06.2010 г. на КРС и в решение № 650/25.06.2009 г. Посочено е, че позицията на регулатора относно прилагането на формулата се е споделяла от БТК при внасяне на предишното предложение за максимално допустима цена към 01.01.2010 г., видно от т. 5 на писмо вх. № 04-04-562/16.11.2009 г. КРС е пристъпила към налагане на ценово ограничение, тъй като проверка на регулатора е показала, че дружеството вече прилага цена, която не е в съответствие с наложените ценови ограничения. Решението е законосъобразно. Неоснователни са твърденията на жалбоподателя за нарушение на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 219, ал. 1 и 2 ЗЕС, предприятията по чл. 217, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, представят цените на регулираните електронни съобщителни услуги в комисията един месец преди публикуването им заедно с документите за тяхното ценообразуване. В случай, че цените не отговарят на наложените специфични задължения или на определените в закона изисквания, комисията ги връща на предприятията по ал. 1 за преработване в едномесечен срок. Законът не предвижда задължителен срок за произнасяне на КРС по предоставените документи, двата посочени срока в чл. 219, ал. 1 и 2 ЗЕС се отнасят за задължения на предприятията. Правомощие на КРС е да върне цените за преработка и предприятието следва да ги преработи в едномесечен срок. Едномесечният срок за преработване на цените се отнася до задължението за регулираното предприятие. Разпоредбата дава възможност на КРС да извърши правно действие чрез връщане на цените, при което не възниква презумпцията за мълчаливо съгласие и не е налице хипотезата на чл. 58, ал. 1 АПК. Не е налице мълчаливо съгласие от страна на КРС за приемане на предложените цени. В чл. 219, ал. 1 е определен в срок от един месец, в който регулираното предприятие трябва да преработи представените цени, при противоречие с наложените специфични задължения и не предвижда задължение на КРС да се произнесе в определен срок. Неприложима е общата разпоредба на чл. 28, ал. 2 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност и не са налице предпоставките в посочената разпоредба. Неоснователно е твърдяното от жалбоподателя нарушение на формата на произнасяне от КРС. С писмо № 04-04-252/24.06.2010 г. КРС е уведомила жалбоподателя за своето становище по внесените документи относно цените на повикванията към мобилните мрежи подадени с вх. № 04-04-252/20.05.2010 г., което е част от административното производство по издаване на оспорения административен акт. Неоснователно се счита, че комисията е следвало да се произнесе с решение, съгласно чл. 35 ЗЕС, който се прилага по отношение на издаваните от комисията индивидуални, общи или нормативни актове. Волеизявлението на КРС по чл. 219, ал. 2 от ЗЕС е обективирано в писмо и няма характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, а представлява част от производството по издаване на административния акт. Не се установява твърдението на жалбоподателя за превишаване на компетентността на КРС. Решение № 785/22.07.2009 г. на КРС е издадено на основание чл. 217, т. 1 и чл. 219, ал. 4 от ЗЕС, които предоставят изрична компетентност на КРС да налага ценови ограничения. Посоченото правно основание е основание за издаване на оспореното решение. При провеждане на процедурата по чл. 219, ал. 1-2 и по чл. 219, ал. 3 ЗЕС, чл. 219, ал. 4 е налице основание за налагане на ценови ограничения при неизпълнение на изискванията от страна на регулираното предприятие. Разпоредбата на чл. 219, ал. 4 ЗЕС съдържа две хипотези в които КРС може да наложи ценови ограничения: когато предприятията по чл. 219, ал. 1 не преработят цените и когато предприятията не докажат разходоориентираността на цените.