Решение № 15630 от 10.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3255/2012 г.

Решение № 15630 от 10.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3255/2012 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от заместник- изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"-РА против решение № 189 от 29.11.2011 г., постановено по адм. дело № 190/2011 г. по описа на Административен съд - Кюстендил. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалноправните разпоредби и при необоснованост-отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Жалбоподателят моли решението на АС-Кюстендил да бъде отменено, а жалбата срещу АУПДВ- отхвърлена като неоснователна. Ответникът, "Вега груп" ЕООД със седалище гр. София, редовно призован, не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по съществото на спора. От управителя на дружеството е подаден писмен отговор на касационната жалба с развити съображения за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като предявена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол пред ВАС, от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съдът е отменил Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-2600/3707 от 14.04.2011 г. на Заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който по отношение на "Вегагруп" ЕООД-гр. София е установена недължимо платена сума в размер на 2576.24 лв. за кампания 2009 г. по подадено от дружеството общо заявление за единно плащане на площ с УИН 22/040609/21270, дължаща се на изплащане на сумата за недопустими за подпомагане площи. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваният АУПДВ е незаконосъобразен като постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в непровеждане на допълнителна административна процедура по чл. 24, § 2 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г., явяваща се задължителна при констатирани нередности, установени с кръстосаните проверки; неуведомяване на земеделския производител за отпочналото административно производство по издаване на АУПДВ, с което същият е лишен от правото да участва в него, да присъства на проверките, да прави възражения и представя доказателства; неупражняване на служебното начало в административния процес и несъбиране служебно на всички относими доказателства преди постановяване на акта и др. Отделно от това, съдът е приел, че обжалваният АУПДВ е постановен в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби - основание за незаконосъобразност по чл. 146, т. 4 от АПК. Според съда не е налице недобросъвестно поведение от страна на дружеството-земеделски производител при деклариране на площите за подпомагане, поради което приложима е била разпоредбата на чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. Съгласно същата "Вегагруп" ЕООД-София не дължи възстановяване на недължимо платена сума, тъй като плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган и грешката не е могло да бъде установена по разумен път от земеделския производител. Така постановеното първоинстанционно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Правилно съдът е приел, че при постановяване на обжалвания АУПДВ са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, явяващи се основание за отмяната му. Нарушени са императивните изисквания на чл. 26, 28, 34, 35 и 36 от АПК - административният орган не е уведомил земеделския производител за отпочване на производството по издаване на акта, не му е осигурил достъп до новопостъпилата информация от ИСАК, на база на която е преценил наличието на недължимо платени суми, лишил го е от възможност да участва в административното производство, да прави възражения и ангажира доказателства в своя защита, не е събрал служебно необходимите доказателства преди постановяване на административния акт. В допълнение настоящият съдебен състав намира следното: обжалваният АУПДВ е постановен и при друго съществено нарушение на административнопроизводствените правила- липса на фактическо и правно основание за издаване на акта като задължителен негов реквизит по см. на чл. 59, т. 4 от АПК - т. е. липса на мотиви. Административният орган се е позовал единствено на "новополучена официална информация в ИСАК, с която РА е длъжна да се съобрази".., съгласно която..."е намалена годната за подпомагане площ и част от оторизираната субсидия на бенефициента в размер на 2 576.24 лв. се явява недължимо изплатена, тъй като е била платена за недопустими за подпомагане площи". Никъде в акта не са индивидуализирани площите, които органът счита недопустими за подпомагане и техният размер; причините, поради които същите се явяват недопустими за подпомагане и въз основа на какви проверки; методиката, по която е определена подлежащата на възстановяване сума; причините, въз основа на които същата се явява недължимо платена и др. Фактическите основания за издаване на акта не се съдържат и в други документи от административната преписка по издаването му съгласно изискванията на ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, поради което липсата на изложени в акта мотиви не може да бъде санирана чрез събиране на доказателства и установяване на фактическите основания за постановяването му за първи път в съдебната фаза на производството. Настоящият състав на ВАС, III-то отделение споделя изцяло и застъпените от първоинстанционния съд доводи за незаконосъобразност на обжалвания АУПДВ поради противоречието му с материалния закон. Видно от вярно възприетата фактическа обстановка по делото, както и от съдържанието на самия АУПДВ, "Вегагруп" ЕООД-София е получило разрешената му субсидия, след като по заявлението му за подпомагане са извършени кръстосани проверки, които установяват частично съвпадение между посочените от него за подпомагане площи и установените при тези проверки допустими за подпомагане площи. Именно за установените като допустими за подпомагане при тези проверки площи на дружеството е изплатена съответната субсидия. Едва при последваща проверка от РА, предизвикана от постъпила от МЗХ нова информация, е констатирано, че част от оторизираната субсидия се явява недължимо платена и е издаден обжалваният АУПДВ. На база горните факти правилно съдът е приел, че не е установено недобросъвестно поведение от страна на земеделския производител, което, чрез деклариране на неверни данни, да е въвело в заблуждение административния орган при определяне на дължимата субсидия. Доколкото жалбоподателят не е бил уведомен въобще за провеждането на тази трета проверка, не е участвал в нея и резултатите от същата не са му съобщавани преди постановяване на АУПДВ, същият не е можел по никакъв начин да установи наличието на недопустими за подпомагане площи, за които да дължи връщане на суми. След като "Вегагруп" ЕООД-София не е действало недобросъвестно и с поведението си не е заблудило компетентния орган при изплащане на оторизираните суми, то изплатените парични суми не могат да се квалифицират като недължимо платени и да се събират принудително. Предвид датата на постановяване на обжалвания акт -14.04.2011 г., в сила е изключението, предвидено в чл. 80, § 3, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. /преповтарящо изцяло разпоредбата на чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004/, съгласно което задължението за възстановяване на суми не се прилага, ако плащането е извършено поради грешка на компетентните органи или друг орган и ако грешката не е можело да бъде установена по разумен начин от земеделския производител. Правилни са развитите от съда съображения за приложимата материалноправна норма от общностното право - съгласно чл. 86 от ЗР на Регламент (ЕО)1122/2009 г., макар и отменен, считано от 01.01.2010 г., Регламент/ЕО/ № 796/2004 продължава да се прилага по отношение на заявления за помощи относно пазарните години или премийни периоди с начало преди тази дата. Правилно съдът се е позовал и на разпоредбата на чл. 73, § 4, ал. 2 отРегламент (ЕО) № 796/2004 /приповторена дословно в чл. 80, § 3, ал. 2 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г./, съгласно която, дори да е налице задължение за възстановяване, ако грешката се отнася до фактически елементи, свързани с изчисляване на плащането, ал. 1 не се прилага, ако решението за възстановяване не е било съобщено до 12 месеца след плащането. Плащането, следващо подаването на заявлението, е извършено 16.12.2009г и най-късно на 08.02.2010 г., а административният акт е издаден на 14.04.2011 г. и съобщен на адресата му на 15.04.2011 г. - т. е. повече от една година след плащането, което преклудира възможността за принудително възстановяване на сумата. Предвид гореизложеното решението на АС-Кюстендил е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК