Решение № 4172 от 17.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11438/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. А. Н. от гр. Варна срещу Решение 1230 от 25.09.2024 г. по адм. дело 245/2024 г. по описа на Административен съд - Шумен. Излагат се доводи за неправилността му, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да бъде уважен предявеният от него иск срещу Административен съд - Варна. Ответникът - Административен съд - Варна, не изпраща представител и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред Административен съд Шумен е образувано по искова молба на Н. А. Н. срещу Административен съд Варна за присъждане на обезщетение в общ размер на 5 120,00 лева, от които 5 100,00 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 20,00 лева обезщетение за претърпени имуществени вреди във връзка с постановено Решение 576 от 26.04.2023 г. по КАНД 840/2022 г. по описа на Административен съд Варна. Спорът относно родовата подсъдност на делото е решен с Определение 2618 от 29.05.2024 г. по гр. д. 1673/2024 г. на смесен петчленен състав на ВКС и ВАС. Съдът е установил от фактическа страна, че с Наказателно постановление (НП) 20-0819-001533/14.05.2020г. на началник група към ОДМВР Варна, сектор ПП - Варна на Н. А. Н. са наложени административни наказания, както следва: глоба в размер на 20,00 лева на основание чл. 185 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, както и глоба в размер на 150,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Н. А. Н. обжалвал наказателното постановление пред Районен съд (РС) Варна. С Решение 260012 от 13.08.2020 г. по АНД 2256/2020 г. РС - Варна потвърдил изцяло НП. Недоволен от съдебния акт, Н. А. Н. подал касационна жалба, по която е образувано КАНД 2450/2020 г. по описа на Административен съд Варна. С Решение 86 от 26.01.2021 г. Административен съд - Варна отменил решението на РС - Варна и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда. След връщане на делото, същото е образувано под номер 1673/2021 г. С Решение 77 от 12.11.2021 г. по АНД 1673/2021 г. по описа на РС - Варна съдът приел, че Н. А. Н. е осъществил състав на нарушение по чл. 183, ал. 2 ЗДвП, поради което Наказателно постановление 20-0819-001533/14.05.2020 г. е изменено в частта, с която на Н. А. Н. на основание чл. 185 ЗДвП е наложена глоба в размер на 20,00 лева за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като административното наказание от 20,00 лева е наложено на основание чл. 183, ал. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗДвП. Със същото решение съдът потвърдил наказателното постановление в частта, в която на Н. за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП са наложени глоба в размер на 150,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП. Срещу Решение 77 от 12.11.2021 г. по НАХД 1673/2021 г. на РС Варна е подадена касационна жалба от Н.. С Решение 576 от 26.04.2023 г. по КАНД 840/2022 г. Административен съд Варна оставил в сила решението на РС. Административният съд споделил изцяло изложените от районния съд мотиви относно безспорната установеност на санкционираното деяние и правната му квалификация във връзка с извършеното изменение на наказателното постановление в хипотеза, при която при липса на съществено изменение на съставомерните факти в наказателното постановление на основание чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН районният съд може да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение. С постановяване на Решение 576 от 26.04.2023 г. по КАНД 840/2022 г. на Административен съд Варна, с което е оставено в сила Решение 877 от 12.11.2021 г. по АНД 1673/2021 г. на РС Варна, Наказателно постановление 20-0819-001533/14.05.2020 г., с което на Н. Н. са наложени административно наказание глоба в размер на 20,00 лева, административно наказание глоба в размер на 150,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, е влязло в сила. С обжалваното в настоящото производство решение административният съд е отхвърлил предявения иск като неоснователен и недоказан. За да постанови този резултат, съдът е приел, че не е налице първият елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 2в, ал. 1, т. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) - достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ административните съдилища решават спорове, при които се твърди, че вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз (ЕС) - за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд. На доказване подлежат посочените предпоставки, всички твърдени факти и обстоятелства, които ги обосновават за осъществени, както и връзките между тях. Тежестта на доказване е на ищеца, както по отношение на основанията за претендираните вреди, така и по отношение на техния размер. Условията следва да са налице кумулативно, при липсата на което и да е от тях няма основание да бъде ангажирана отговорността на ответника. В случая исковата молба се основава на твърдения, че от тричленния състав на Административен съд Варна, постановил Решение 576 от 26.04.2023 г. по КАНД 840/2022 г. по описа на същия съд, са допуснати следните нарушения: 1. в резултат от решението на съда ще се отнеме свидетелство за управление на МПС, което обаче не съществува, тъй като е с изтекла валидност; административният съд неправилно е приел, че районният съд има правомощие да измени наказателното постановление, като преквалифицира деянието. С оглед очертания от ищеца предмет съдът правилно е установил, че сочените обстоятелства не попадат в обхвата на нарушени норми от правото на Европейския съюз, от което следва, че в случая не е налице първата от предвидените в закона кумулативно изискуеми предпоставки, които да обуславят основателността на предявен иск. По същество релевираните с исковата молба фактически и правни съображения са идентични с повдигнатите в касационната жалба срещу Решение 877 от 12.11.2021 г. по АНД 1673/2021 г. на РС Варна. Същите са разгледани и обсъдени от Административен съд Варна, който се е произнесъл с Решение 576 от 26.04.2023 г. по КАНД 840/2022 г. по описа на Административен съд Варна. Влязлото в сила решение се ползва със сила на пресъдено нещо и спорът не подлежи на последващо пререшаване. Редът за контрол върху влезли в сила съдебни актове е посочен в раздел VIII на глава трета от Закона за административните нарушения и наказания Възобновяване на административнонаказателните производства. По делото са налице данни, че ищецът е изчерпал и този ред за защита чрез подаване на искане за възобновяване. Същото е отхвърлено с Решение 653 от 14.05.2024 г. по адм. дело 123/2024 г. на Административен съд Шумен. Решението е постановено от следния съдебен състав: председател съдия Снежина Чолакова и членове съдия Росица Цветкова и съдия Бистра Бойн. Това, че по искането за възобновяване се е произнесъл състав на Административен съд Шумен, не съставлява основание за съпричастност и изключване на всички съдии от Административен съд - Шумен при разглеждане на настоящия спор. В тази връзка неоснователно е оплакването на ищеца, че съдия-докладчикът Христинка Димитрова не се е отвела от разглеждането на адм. дело 245/2024 г. Неоснователно е и оплакването, че съдът не е обсъдил КАНД 2450/2020 г. В мотивите на съдебното решение е изяснено, че посоченото дело е образувано по касационна жалба на Н. срещу решението на районния съд при първото разглеждане на делото. Съдът след това подробно е проследил развитието на делото и резултата, с който спорът е решен окончателно. Въз основа на установената по делото фактическа обстановка административният съд е обосновал правилен извод, че не е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на Административен съд - Варна по чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ, а именно достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз. При положение, че първата предпоставка не е налице, то събирането на доказателства относно характера и размера на вредите е безпредметно, а оплакванията за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доказването на вредите са неоснователни. По горните съображения правилен е изводът на първоинстанционния съд за неоснователност на предявения иск. Не са налице основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение