Решение № 7529 от 6.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3135/2018 г.

Решение № 7529 от 6.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3135/2018 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Директора на Дирекция "Социално подпомагане - О." гр. С. срещу решение № 553 от 30.01.2018 г., постановено по адм. д. № 10497/2017 г. по описа на Административен съд - С.-град, Т. отделение, 54-и състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на решението. Ответницата - Б. С. Б. от гр. С., чрез адвокат Петкова - САК, в отговор от 28.02.2018 г., моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С оспорения съдебен акт решаващият състав на Административен съд - С.-град е отменил заповед № 2206-РД01-0144 от 16.08.2017 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане - О." гр. С., и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените указания. Настоящият тричленен състав на Върховия административен съд приема, че оспореното решение е валидно и допустимо . Същото е постановено от компетентен съд, в пределите на правораздавателната му власт, при надлежно сезиране с жалба, която отговаря на положителните предпоставки за разглеждане на спора по същество и отсъствие на отрицателни такива. Съдебният акт не страда от визираното в касационната жалба отменително основание чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, по следните съображения: Със оспорената заповед № 2206-РД01-0144 от 16.08.2017 г., Директорът на Дирекция "Социално подпомагане - О." гр. С. е наредил Б. С. Б. от гр. С. да възстанови сумата 4650 лв., ведно със законната лихва, на основание чл. 14, ал. 3 ЗСПД. Прието е, че тази сума, представляваща месечна помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д от Закона за семейните помощи за деца, е недължимо платена и получена от лицето, за периода 1.05.2016 г. до 28.02.2017 г., тъй като в него детето е хоспитализирано в различни болници и впоследствие настанено в Дом за медико-социални грижи за деца гр. С. Загора. Разпоредбата на чл. 14, ал. 3 ЗСПД предвижда, че при установена недобросъвестност и в случаите по чл. 6, ал. 9, чл. 6а, ал. 7, чл. 6б, ал. 4, чл. 8в, ал. 6 и чл. 10а, ал. 6, директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава мотивирана заповед за възстановяване на получената семейна помощ заедно със законната лихва. Следователно елемент от фактическия състав е установена от органите по социално подпомагане недобросъвестност. Правилно първоинстанционния съд е приел, че към датата на подаване на заявление-декларация вх. № 2611 от 22.05.2017 г., детето К. В. Б. е било при семейството на неговите родители Б. С. Б. и В. Р. Б., по силата на заповед № ЗД/Д-СТ-022 от 8.02.2017 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. С. Загора и решение № 56493 от 8.03.2017 г. по гр. д. № 10683/2017 г. по описа на Софийски районен съд. Жалбоподателката по първоначалното дело е представила експертно решение № 1031 от 3.05.2017 г. на ТЕЛК по общи заболявания при "Втора МБАЛ" АД, от което се установява, че на детето е призната 100 % степен на увреждане, при водеща диагноза "Вродена хидроцефалия". След подаване на заявлението-декларация няма данни К. Б. да е бил настаняван в Дом за медико-социални грижи за деца, а и не се твърди от административния орган. Ако органите по социално подпомагане са имали забележки по отношение на съдържанието на заявлението-декларация, предвид непопълнен раздел IV, то те е следвало да изискат попълване към момента на приемане на декларацията, а този факт е без значение, предвид наличието на детето при родителите му към 22.05.2017 г. и впоследствие. Освен това, в заявлението-декларация, Б. не е посочила период, за който иска да получи месечна помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д ЗСПД. Констативният протокол от 17.07.2017 г., с който тя е запозната на 20.07.2017 г., съдържа тезата на административния орган и е съставен без предварително да са взети обяснения от лицето, съгласно изискването на чл. 39, ал. 1 АПК. В процесната заповед е цитирана заповед № 2203-ЗДЗД-2113 от 29.08.2016 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане-Л." гр. С. и решение № 1080 от 23.11.2016 г. по гр. д. № 4496/2016 г. по описа на Районен съд гр. С. Загора, с които детето е настанено в Дом за медико-социални грижи за деца гр. С. Загора. Нов оспорената заповед липсват мотиви относно обема на ползваната социалната услуга, режима на контакти между детето и родителите му, както и че настаняването е станало по тяхно искане, предвид факта, че към онзи момент Калин е бил кислородозависим. В епикризата, издадена на 8.02.2017 г. от Дом за медико-социални грижи за деца гр. С. Загора се установява, че детето е постъпило на 30.08.2016 г. и е изписано на 8.02.2017 г. В Дома е придружавано от майката, както и при осъществяване на оперативно лечение и специализирани консултации. Тя е обучена в грижи за него и в провеждане на рехабилитация в домашни условия. Детето е изписано по писмена молба на родителите. В заповед № ЗД/Д-СТ-022 от 8.02.2017 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. С. Загора изрично е казано, че родителите ежедневно посещават детето в институцията, демонстрират постоянство в желанието и мотивацията да отглеждат сина си. Цитираните доказателства изрично сочат на непрекъсната грижа от страна на майката в частност и на родителите като цяло, независимо от тежкото здравословно състояние на детето след неговото раждане. Налице е постоянно усилие от тяхна страна да съдействат за подобряване на здравословното му състояние на всеки етап от растежа му. При това положение нормално е у майката да е формирано съзнание, че помощта по чл. 8д ЗСПД е дължима, а не получена неправомерно. Липсва елемента недобросъвестност, който е част от фактическия състав на чл. 14, ал. 3 ЗСПД, до който извод правилно е достигнал и първоинстанционния съд. Не се установяват касационни основания, поради което постановеното решение следва да бъде оставено в сила. Страните не са поискали присъждане на разноски и съдът не са произнася по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,