Решение № 5531 от 17.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 137/2012 г.

Решение № 5531 от 17.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 137/2012 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Карлово срещу решение № 14190 от 03.11.2011 г. по адм. дело № 12164/2010 г. на Върховния административен съд, пето отделение, като са изложени доводи за неговата незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. От процесуалните представители на ответниците по касационната жалба - Министерски съвет на РБ и Министерство на околната среда и водите е изразено становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, петчленен състав обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното решение № 14190 от 03.11.2011 г. по адм. дело № 12164/2010 г. на Върховния административен съд, пето отделение е отхвърлена жалбата на Община Карлово, представлявана от кмета Найден Найденов срещу решение № 668 от 15.09.2009 г. на Министерски съвет на Република България за обезвреждане чрез депониране на балирани отпадъци на Столична община. Делото за втори път се разглежда от тричленния състав на ВАС на основание решение на петчленен състав на ВАС от 07.07.2011 г., с което е отменено решението на тричленния състав на ВАС, в частта му с която е оставена без разглеждане като недопустима жалбата на Община Карлово срещу Решение № 668 от 15.09.2010 г. на Министерски съвет на Република България (МС) за обезвреждане чрез депониране на балирани отпадъци на Столична община. Делото е върнато на тричленния състав за разглеждане по същество искането на Община Карлово за обявяване нищожността на Решение № 668 от 15.09.2010 г. на Министерски съвет на Република България (МС) в частта му, с която е разпоредено да се обезвредят чрез депониране балирани отпадъци на територията на СО, в регионалните депа за неопасни отпадъци в Карлово. Тричленният състав на ВАС при новото разглеждане на делото се е съобразил изцяло с указанията на петчленния състав, които са задължителни за него и е постановил законосъобразно решение. В контекста на преценката за нищожност на оспорения акт, съдът е обсъдил процедурата, предхождаща издаването на оспореното решение на МС и по-точно съдържащата се в преписката кореспонденция във връзка с предмета оспорената заповед. Видно е, че процедурата е започнала с писмо изх. № 0900-1028 (4)120810, постъпило в МОСВ на 16.08.2020 г., с което кметът на СО е поискал съдействие за приемане на около 150 000 т балирани битови отпадъци (ББО) за обезвреждане в съоръжения, намиращи се на територията на страната. Искането е инициирано по повод това, че през октомври 2007 г. Европейската комисия е стартирала наказателна процедура срещу Република България за нарушение на чл. 4 и чл. 5 от Директива 99/31/ЕО при управлението на отпадъците на СО. Видно от писмо SG-Greffe (2007)D/206545 от 23.10.2007 г. Генералния секретариат на Комисията на Европейските общности е изпратила официално уведомително писмо до Постоянното представителство на Република България към Европейския съюз с предмет Нарушение 2007/2321. В писмото е изложено становището на Комисията, че Република България не е изпълнила задълженията си по чл. 4 и чл. 5 от Директива 2006/12/ЕС относно отпадъците, като не е създала подходяща мрежа от съоръжения за обезвреждане, гарантиращи висока степен на опазване на човешкото здраве и околната среда. С писмо SG-Greffe (2008)D/207398 от 01.12.2008 г. Генералния секретариат на Комисията на Европейските общности е изпратила мотивирано становище - нарушение № 2007/2321 до Постоянното представителство на Република България към Европейския съюз, съгласно чл. 226 от Договора за създаване на Европейската общност, във връзка с липсата на интегрирана и адекватна мрежа от съоръжения за депониране на отпадъците, генерирани на територията на София. Комисията счита, че тъй като не е изградила интегрирана и адекватна мрежа от съоръжения за депониране, която да осигурява обезвреждането на отпадъците, генерирани на територията на София при гарантиране на високо равнища на защита на околната среда и общественото здраве, Република България не е изпълнила задълженията си по чл. 5 от Директива 2006/12/ЕО. Видно от приложен към преписката доклад от Дирекция "Управление на отпадъците" при МОСВ до министъра на околната среда и водите, с предоставена информация за източниците на финансиране на регионални депа - Карлово, Ловеч, Цалапица и Севлиево. С доклад до МС министърът на околната среда и водите е предложил проект на постановление за обезвреждане чрез депониране на балирани отпадъци на СО. Проведена е съгласувателна процедура с всички министерства. Приложена е и справка за отразяване на становищата, получени след съгласуване по чл. 32, ал. 1 и 5 от Устройствения правилник на МС и неговата администрация (УПМСНА) на проекта на постановление на МС за обезвреждане чрез депониране на балирани отпадъци, които също са обсъдени от съда и във връзка с това са изложени обосновани мотиви. При тези данни следва извода наложен от тричленния състав на ВАС, че оспореното решение на МС е издадено при спазване на административнопроизводствените правила. Актът е издаден след като е констатирано наличие на национална цел, инициирано е издаването му от министъра на околната среда и водите и е постановен от МС при спазване на правилата, предвидени в УПМСНА, с което е изпълнен сложния фактически състав на процедурата, предхождаща издаването на административния акт, което обстоятелство е отчетено от тричленния състав на ВАС. С протокол № 33 от заседанието на МС проведено на 14 септември по т. 5 е прието решение за обезвреждане чрез депониране на балирани отпадъци на СО с направените уточнения. Въз основа на това е и издаденото решение № 668 от 15.09.2010 г., с което на основание чл. 23, ал. 2 ЗУО, предвид необходимостта от законосъобразно третиране на отпадъците, генерирани на територията на СО в съответствие със заложените цели в Националната програма за управление на дейностите по отпадъците, стартиралата наказателна процедура срещу Република България МС е разрешил да се обезвредят чрез депониране балирани отпадъци, генерирани на територията на СО в регионални депа за неопасни отпадъци в Ловеч, Карлово, Цалапица и Севлиево. Изграждането на същите е финансирано със средства, изцяло осигурени от държавния бюджет, ПУДООС и Европейските фондове, които са посочени конкретно за всяко от депата, предмет на решението - Ловеч, Карлово, Цалапица и Севлиево. В решението на МС е посочено и за всяко от депата разрешеното количество в тонове, 10% от експлоатацията в тонове и остатъчния капацитет в тонове. Съдът е обсъдил изложените в жалбата доводи за нищожност на оспорения административен акт, които са относими към преценката на компетентността на органа, постановил същия. В контекста на преценката на компетентността на органа издал акта са обсъдени от съда фактическите и правните основания в оспорения пред първоинстанционния съд акт които сочат, че съгласно чл. 23, ал. 2 от ЗУО, с акт на МС се разрешава използването на до 10 на сто от оставащия капацитет на регионалното депо, който е в експлоатация, или проектния капацитет на друг вид регионално съоръжение за третиране на битовите отпадъци за нуждите на други райони, когато е налице обоснована и неотложна необходимост, свързана с постигането на националните цели по Националната програма за управление на дейностите по отпадъците. От прочита на тази разпоредба се извлича и безспорния факта, че МС черпи от нея правото да издаде оспорения пред първоинстанционни съд акт, поради което той е компетентния по силата на законовата норма орган. Позоваването на жалбоподателя на чл. 16, ал. 1 ЗУО, съгласно който кметът на общината организира управлението на дейностите по отпадъците, образувани на нейна територия не води до извод различен от този на тричленния състав на ВАС. От мотивите на акта, интерпретирани правилно в мотивите на обжалваното решение се установява, че същият е постановен в съответствие със заложените цели в Националната програма за управление на дейностите по отпадъците и стартиралата наказателна процедура срещу Република България. В конкретния случай по безспорен начин от събраните по делото доказателства е установена необходимост, свързана с националните цели, каквато е стартиралата наказателна процедура срещу Република България, поради което съдът обосновано е приел, че са налице предпоставките на чл. 23, ал. 2 ЗУО, за издаването му, както и, че не е засегната компетентността на органа издал акта. Настоящата инстанция на Върховния административен съд приема, че останалите възражения в касационната жалба са неотносими към предмета на настоящото производство, в това число и доводът за неправилното определяне от съда на характера на акта. В тази връзка при проверката правилността на съдебния акт от настоящата инстанция се установи, че с влязлото в сила решение по адм. дело № 6231/2011 г. на Върховния административен съд, петчленен състав е определен предмета на спора. Същият се свежда до произнасяне по същество по искането на Община Карлово за обявяване нищожност на административния акт на МС, което изключва контрола за законосъобразност на акта, в каквато посока фактически са изложените доводи в касационната жалба. С посоченото решение на петчленния състав на ВАС е поставена "рамката на спора", като е определен и характера на оспорения акт, имащ белезите на индивидуален административен акт, поради което този въпрос не би могъл да подлежи на преразглеждане от съда постановил обжалваното решение, като оплакванията в тази посока също са неоснователни. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховния административен съд, петчленен състав приема, че обжалваното решение е правилно, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното, Върховният административен съд, петчленен състав, втора колегия