Решение № 15682 от 10.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12406/2012 г.

Решение № 15682 от 10.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12406/2012 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Сергей Тенев Бозуков от гр. Ямбол, подадена чрез пълномощника адвокат Дамян Бозуков, против решение № 4366/26.07.2012 г. по адм. дело № 10369/2011 г. на Административен съд София-град, Второ отделение, 27-ми състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу уведомително писмо изх. № 02-280-6500/3271/02.10.2011 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът неправилно интерпретирал представените по делото доказателства, както и че независимо от установените съществени нарушения на административнопроизводствените правила, допуснати при постановяване на оспорения акт, отхвърлил жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което бъде отменено уведомителното писмо. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез пълномощника си юрисконсулт Милена Стоянова, оспорва жалбата и излага подробни доводи за правилността на обжалваното решение. Моли същото да бъде оставено в сила. Участващият в производството по делото, на основание чл. 217, ал. 2 от АПК, представител на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: С решение № 4366/26.07.2012 г. по адм. дело № 10369/2011 г. на Административен съд София - град, Второ отделение, 27-ми състав е отхвърлена жалбата на Сергей Тенев Бозуков срещу уведомително писмо изх. № 02-280-6500/3271/2.10.2011 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". С този акт е отказано финансово подпомагане на жалбоподателя по подадено от него Общо заявление за плащания на площ за кампания 2010 г., с което е кандидатствал включително за подпомагане с 2 бр. парцели /БЗС/ в землището на с. Поляна, община Стралджа - единият с площ 30.24 ха, а вторият с площ 1.12 ха, по схемите за единно плащане на площ /СЕПП/ и за плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР2/. С уведомителното писмо е отказано финансово подпомагане по тези схеми и са наложени санкции за бъдещ период в размер общо на 8 781.41 лв. - по СЕПП - 5 722.54 лв. и по НР2 - 3 058.87 лв. По същество първоинстанционният съд е приел, че оспореното уведомително писмо е законосъобразен административен акт, доколкото отказът за плащане касае недопустими за подпомагане площ, което било установено според него от събраните по делото доказателства. Отбелязано е, че жалбоподателят в първоинстанционното производство е земеделски стопанин, стопанисващ горепосочените имоти - земеделски площи, включени в системата за идентификация на земеделските парцели, отговарящ на изискванията на чл. 41 ППЗП, подал в срок заявление за подпомагане за кампания 2010. Прието е, че са били налице правните основания за оспорения отказ - съответно чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП за отказа по СЕПП и чл. 12, т. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от Наредба № 11/03.04.2008 г. по НР2. Констатирано е, че независимо от дадените му от съда указания, кандидатът не е установил спазването на условията за поддържане на земите в добро земеделско и екологично състояние и по-конкретно, изпълнението на чл. 15 и чл. 16 от Наредба № 5/2010 г., установяващи критериите за допустимост на подпомагане на площи, като процесните - пасища, мери и ливади. Обжалваното решение е неправилно. В него липсва последователно и обосновано обсъждане на представените по делото доказателства, с оглед установяването на релевантните за спора факти. Така независимо от направените констатации, че административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 26, 28, 34, 35 и 36 АПК, като в хода на административното производство не е предоставил възможност за участие на жалбоподателя, включително да се запознае с промените в допустимия слой, осъществени в период, последващ този за който е претендирано подпомагането, и да представи доказателства във връзка с поддържането на заявените БЗС в добро земеделско състояние, а оттам и че фактите и обстоятелствата, които са били от значение за осъществяването на преценка по подаденото от него заявление, не са били изяснени в противоречие с приложимите административнопроизводствени правила и принципите за достъпност, публичност, прозрачност, последователност и предвидимост, административният съд приел подадената пред него жалба за неоснователна. Противоречи на разпределението на доказателствената тежест в процеса и констатацията, че жалбоподателят не е установил обстоятелства, от значение за признаване на правото му на финансово подпомагане, още повече, че в приетото по делото заключение на СТЕ изрично е отбелязана невъзможността стопанисването на площи към минал период от време да бъде установено посредством оглед на място или технически средства. По силата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително като реквизити фактически и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. Фактически основания в оспореното уведомително писмо на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", не са изложени, а доколкото има такива, те противоречат на събраните по делото доказателства. С подаденото Общо заявление за плащания на площ за кампания 2010 г. с уникален идентификационен номер /УИН/ 28210510/38644, жалбоподателят е заявил за подпомагане за кампания 2010 г. и 2 бр. парцели /БЗС/ в землището на с. Поляна - БЗС 57409-23-1 от 30.24 ха и БЗС 57409-490-1 от 1.12 ха, заявени за подпомагане по СЕПП и по НР2. Между страните липсва спор, че на приложения при подаване на заявлението картов материал заявените за подпомагане БЗС представляват затревени площи /мери и пасища/, като съобразно подписана от заявителя декларация от 03.05.2010 г. последният е запознат с одобрените за подпомагане площи през предходната кампания и за допустимостта на парцелите с които кандидатства за субсидия. Данни в посочения смисъл се съдържат и в приложените по делото таблици - извадки от ИСАК, предхождащи изменението на специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" в качеството му на геореферирана графична база данни за площите, допустими за подпомагане за съответната кампания, изграден на база актуални ортофото и сателитни изображения за територията на страната за съответната година - част от СИЗП и ИСАК. По отношение на този, приложим към кампания 2010 г., съдът приема, че е предаден на ДФЗ - РА с писмо рег. № 13.6185/21.06.2011 г., както и че е изготвен включително въз основа самолетни снимки от 2010 г. /без такива да са представени от административния орган в подкрепа на твърдяното обстоятелство/, в резултат на които преобладаващата част от заявените от кандидата площи попадат извън специализирания слой, доколкото са оценени като неподдържани в добро земеделско състояние. Именно въз основа посочените данни, при извършване на административни проверки, които включват кръстосани проверки чрез автоматизирани компютърни средства, по подаденото от жалбоподателя заявление са установени площи, недопустими за подпомагане. Съдът не е съобразил обстоятелството, че при липса на извършена на място проверка и предвид установените по несъмнен начин съществени нарушения при провеждане на процесното административно производство, не би могло да се приеме, че в тежест на жалбоподателя пред първата инстанция е да установи поддържането на заявените за подпомагане площи в добро земеделско състояние. Още повече, че данни за установявания в противен смисъл /съобразено направена от първоинстанционния съд констатация/ са налице едва към м. 10.2011 г., последващи предходно извършените от органа кръстосани проверки, автоматично чрез ИСАК и вътрешни - по подаденото заявление, при които заявените площи са приети за допустими, в подкрепа на който извод е и обстоятелството, че автоматизираната ИСАК не запазва и не генерира данни за проведените проверки ако не открие несъответствия в заявените данни. Направените констатации в таблиците на уведомителното писмо, че е установена недопустима площ, заради което е отказано финансово подпомагане не внасят яснота как е формирана волята на административния орган. Това, че изложените в уведомителното писмо фактически и правни основания не изясняват защо административният орган е отказал финансово подпомагане на жалбоподателя и му е наложил санкции за бъдещ период, възпрепятства и извършването на съдебен контрол за законосъобразност. Първоинстанционният съд, като е игнорирал това и е приел, че с уведомителното писмо е отказано финансово подпомагане на жалбоподателя поради установена недопустимост за подпомагане на заявените площи, е постановил необосновано решение, в противоречие с приложимия материален закон. Изложеното налага съдебното решение да бъде отменено изцяло и вместо него постановено друго, с което да се отмени обжалваният административен акт. След отмяната на уведомителното писмо делото следва да се върне като преписка на административния орган за ново произнасяне по заявлението за подпомагане на жалбоподателя. Това следва от разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК, която задължава съда при отмяна на административния акт, и след като естеството на последния не позволява решаването на въпроса по същество, /както в случая/, да изпрати преписката на съответния компетентен административен орган за произнасяне по нея. Административният орган следва да се произнесе повторно по подаденото заявление за подпомагане, тъй като в противен случай процедурата по него би останала недовършена. С оглед изхода от спора, основателна е претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски, направени по делото, за двете съдебни инстанции. С оглед представените доказателства такива са установени в размер на 20 лв. за държавни такси и 350 лв. депозит за вещо лице, или общо разноските на жалбоподателя за двете инстанции възлизат на 370 лв. и тъй като са своевременно поискани с касационната жалба, на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва да му бъдат възстановени от бюджета на органа, издал оспорения административен акт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,