Решение № 378 от 8.12.2015 г. на ВКС по н. д. № 1080/2015 г.

Решение № 378 от 8.12.2015 г. на ВКС по н. д. № 1080/2015 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Въззивна (нова) присъда на Великотърновския апелативен съд е оспорена по касационен ред както от страна на обвинението, така и на подсъдимия. Присъдата - 62/30.III.2015 г. по внохд 342/2014, е постановена след частичната отмяна на изцяло оправдателната за подсъдимия А. С. К. присъда от м. ХI.2013 г. на първоинстанционния Габровски окръжен съд. Оправдаването в първата инстанция е било по обвинението срещу К. за лихварство по чл. 252, ал. 2, във връзка с ал. 1 НК - за седемте отделни случая на банкови сделки (кредити, заеми в лева или валута), които той извършил без съответно разрешение и по занятие в периода декември 1996 г. - октомври 2008 г., и които причинили на някои от кредитираните заематели значителни (143 700 лева) вреди, но от всички сделки подсъдимият получил значителни (400 229 лева) неправомерни доходи. Във въззивната инстанция е било потвърдено оправдаването за три от случаите, а осъждането за останалите четири случая включва вреди за 11 400 лева и доходи за 61 000 лева. Осъждането за четирите случая е свързано с наказание лишаване от свобода за 3 години (с приложение и на чл. 55 НК, позволило срокът му да е под минималния по закон от 5 години), условно (чл. 66 НК) с 3-годишен изпитателен срок, както и с глоба от 3 000 лева (отново с приложението на чл. 55 НК). Сегашното касационно дело е второ по ред, както поради него е втори по ред и сегашният въззивен съдебен акт. Първият въззивен акт обаче е бил не присъда, а решение, с което през м. VII.2014 г. ВтАС потвърдил изцяло посочената вече по-горе оправдателна присъда на ГОС от м. ХI.2013 г. Именно потвърдителното въззивно решение е било предмет на първото касационно дело, и него ВКС-III н. о. е отменил през м. ХII.2014 г., за да се стигне до сега проверяваната въззивна (нова) присъда. В справката относно развитието на делото трябва обаче да бъде маркирано и още едно негово преминаване в първите две съдебни инстанции: след постъпването на обвинителния акт през м. VI.2011 г., първата присъда на ГОС от м. IV.2012 г. е била сходна на сегашната въззивна на ВтАС - осъдителна в една част от обвинението (но само за три от сегашните четири случая) и оправдателна в друга част (съответно с един повече от сегашните; тази осъдително-оправдателна присъда е била отменена през м. ХI.2012 г. от ВтАС и делото било върнато за ново разглеждане в първата инстанция. Касационният протест сега е насочен срещу частта от въззивната присъда, потвърждаваща оправдаването на подсъдимия в първата инстанция. Оспорването се основава на нарушения както на материалния, така и на процесуалния закон (по т. 1 и 2 на чл. 348 НПК), и тяхното отстраняване изисква според прокурора частично отменяне на въззивната присъда, както и ново разглеждане на делото във въззивния съд с цел да бъде осъден подсъдимият за всички случаи по обвинителния акт и с всички последици от това, включително с отнемане на придобитото от престъплението (чл. 53, ал. 2, б. "б" НК). Представени са и допълнителни съображения към протеста, в които е отбелязан и недостатък при мотивирането на осъдителната част от присъдата (относно размера на вредите, причинени от престъплението). В първоначална касационна жалба и в допълнение към нея е оформено оспорването и от страна на подсъдимия К. Осъждането му за първи път от въззивния съд е оспорено, както от прокурора, освен на първите две основания по чл. 348 НПК, още поради явната несправедливост на наложеното наказание (по т. 3 от ал. 1 на разпоредбата). Смята се, че във ВКС делото може да завърши с цялостното оправдаване на подсъдимия. В съдебното заседание на касационната инстанция са поддържани както протестът, така и жалбата; съответно е поискано тяхното отхвърляне. ВКС намери за основателен само протеста, макар и по липсващи в него или в негова подкрепа съображения - оправдаването на подсъдимия е наистина станало при съществено нарушение на процесуалните правила, но преди всичко поради несъобразяване със задължителните указания, които въззивният съд е получил по силата на чл. 355, ал. 1 НПК, в предишното, отменително решение на ВКС-III н. о. - 471/16.ХII.2014 г. по нд 1441/14, с което делото е било върнато за ново разглеждане. I. Дадените в касационната инстанция указания по приложението на материалния и на процесуалния закон се отличават с рядко срещана категоричност, която даже оставя впечатлението, че само ограниченията в правомощията на ВКС са били пречката подсъдимият да понесе още в тази инстанция претендираната спрямо него наказателна отговорност в нейната пълнота. В отменителното решение се съдържат категорични, първо по-общи оценки в подкрепа на обвинението - отхвърлянето му в предходните инстанции ВКС е преценил например, като базирано на "неправилна интерпретация на приобщените гласни и писмени доказателствени средства, и на изготвените по делото съдебни финансови-икономически експертизи, [...]логическа последица от липсата на задълбочен, последователен, съвкупен и обективен анализ на съдържащите се в тях данни" (вж. на с. 3); също така категорични са по-конкретните оценки за отделните пунктове от обвинителния акт. Специално за потвърденото оправдаване по п. 1, 2 и 4 е заявено изрично например, че макар и "[п]равдиви[, ...] дадените по реда на чл. 223, ал. 1 от НПК свидетелски показания на Е. Ф. [... са] неоснователно подценени" (с. 4-във вр. с п. 4), и че "[н]е обосновано въззивният съд е игнорирал разказа на В. С. на 01.12.2010 г. [...]с участието н съдия" (пак там-п. 2); че "[в]разисквания смисъл [парични заеми, съпроводени с привидни сделки и с прикривано по различни начини получаване на лихва, независимо дали е установено уговарянето й] показателна е схемата, по която [...]пострадалият К. М. се оказал със сериозно надхвърлящ заетите му пари финансов дълг" (с. 5-п. 1). Отношението на ВтАС към дадените му указания, ограничило се само до споменаване на отменителното решение, е още по-малко обяснимо, ако към тяхната категоричност се прибави това, че новото разглеждане на делото не е довело всъщност до никаква промяна в установените факти. II. От само себе си се разбира, че при заявеното тук отношение на сегашния състав на ВКС към отменителното решение, което е постановил предишният негов съдебен състав, няма как да бъдат споделени възраженията срещу осъждането на подсъдимия К., заменило оправдаването му в първата инстанция по п. 3, 5, 6 и 7 от обвинителния акт. Няма как обаче да не бъде обърнато внимание към основателните възражения в касационната жалба, разкриващи непоследователността на въззивния съд да не види в някои от тези четири случая същото, което е видял в два от другите три случая - свързаното с тях извършване на обща търговска дейност между подсъдимия и негови заематели е обсъждано както "за", така и "против" обвинението. Що се отнася до възраженията в касационната жалба срещу "системността" на инкриминираната дейност (извършването й "по занятие") и срещу неприложената давност за нейното преследване, тези възражения, освен че са в първата им насока също пряко противоречащи на задължителните указания в предишното касационно решение, в насоката "давност" правят това косвено - като не отчитат ясната уредба в чл. 80, ал. 3 НК "за престъпленията, които траят непрекъснато, както и за продължаваните престъпления", сходни в своите усложнения с престъпното лихварство. Изтъкването, накрая, на явната несправедливост на наложеното наказание се явява сега не само преждевременно - както ще се види по-долу - но и неприемливо като израз на разбирането, че такава е налице всякога, щом наказанието "е наложено за престъпление, което не е извършено" (кас. жалба). Подобно разбиране не държи сметка за самостоятелното приложно поле на всяко от касационните основания, което законодателят е очертал при определянето им в чл. 348 НПК. III. Новото разглеждане на делото във въззивната инстанция, неминуемо налагащо се поради основателността на касационния протест, въпреки това не би могло да стане частично - само за случаите, за които подсъдимият е бил оправдан, - както предлага прокурорът. Усложнената конструкция на престъпното лихварство не позволява поначало разкъсването й като предмет на отделни процеси, каквото би се получило сега при запазване на осъдителния резултат само за част от нея. Цялостното обсъждане на една усложнена престъпна дейност, когато това е възможно, е безспорно най-добрата възможност за нейното правилно санкциониране, и в случая ВКС не вижда причина тя да бъде неизползвана. Същото важи, разбира се, за претендираната заедно с наказателната гражданска отговорност, както и за другите последици от тях. В последната насока обаче трябва да бъде отбелязано и друго основание за произнасяне при новото разглеждане на делото. Става въпрос за изрично обърнатото от протестиралия прокурор внимание на всъщност липсващите мотиви за това как въззивният съд е формирал своите изводи по размера на имотната облага и на имуществената вреда за случаите, предмет на осъдителната му присъда; става въпрос практически за същия пропуск и относно приложението на чл. 53 НК, макар прокурорът да е оспорил самото неприлагане на разпоредбата. Ръководен от всичко изложено и съобразно по-конкретно с правомощието си по чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК, ВКС-I н. о.