Решение № 94 от 18.08.2017 г. на ВКС по т. д. № 802/2016 г.

Решение № 94 от 18.08.2017 г. на ВКС по т. д. № 802/2016 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационни жалби на всяка от страните против решение № 1883/14.09.2015 г. по гр. д. № 1399/2015 г. на Софийски апелативен съд, както следва: Касаторът - ищец Н. Г. - обжалва решението, в частта му в която е потвърдено решение № 1878/13.12.2014 г. по т. д. № 579/2011 г. на Софийски градски съд, в частта, с която със същото е прекратено производството и върната исковата молба по предявения от Н. Г. против "Мюсюлманско изповедание" иск, за установяване несъществуване на вписано обстоятелство в регистъра на вероизповеданията, воден от СГС, въз основа решение № 638/20.04.2011 г., постановено по т. д. № 854/2011 г. на САС, относно решение на извънредна Национална мюсюлманска конференция /ИНМК/ от 12.02.2011 г., за изменение на устава на "Мюсюлманско изповедание". Касаторът счита, че решението в тази му част е недопустимо - поради разглеждане на непредявен от ищеца иск, вместо действително предявена от същия претенция - за установяване на нищожно вписване на изменение на устава на вероизповеданието, позовавайки се на формулирания в исковата молба петитум на исковете. В евентуалност оспорва правилността на въззивното решение, с довода, че ако устава не подлежи на вписване и съответно това вписване се явява нищожно вписване, то няма пречка решението за приемането или изменението на устава да се атакува като нищожно. Паралелно се позовава и на съдебна практика, според която устава на вероизповеданието подлежи на вписване, съответно е атакувана по исков ред незаконосъобразността му. Касаторът - "Мюсюлманско изповедание" - атакува въззивното решение в останалата му част, в която първоинстанционното решение е частично обезсилено и частично отменено, като е уважен иска на Н. Г., за установяване несъществуване на вписани обстоятелства по партидата на Мюсюлманско изповедание, въз основа решение № 638/20.04.2011 г., постановено по т. д. № 854/2011 г. на САС, относно решенията на ИНМК от 12.02.2011 г., за избор на нов Председател, нов състав на Висшия мюсюлмански духовен съвет /ВМДС/ и нов Главен мюфтия, както и постановено заличаване вписванията с този предмет в регистъра на вероизповеданията, по партидата на ответника. Касаторът оспорва допустимостта на въззивното решение, досежно правния интерес на Н. Г. от предявяване на исковете, предвид качеството му на законен представител на регистрирано Мюсюлманско сунитско-ханефитско изповедание /ф. д. № 12485/2003 г. СГС/. Страната счита, че чл. 4 от устава на това вероизповедание изключва възможността за принадлежност към друго вероизповедание, макар и в качеството му на направление на мюсюлманската религия. Касаторът поддържа и неправилност на въззивното решение, поради нарушение на съдопроизводствените правила, предвид постановяването му при несъответна правна квалификация на спора и при несъобразяване с всички представени относими доказателства, в съответствие с действителното им съдържание и с доводите на страните. Твърди се и неправилност, поради нарушение на материалния закон относно института на нищожността, която е недопустимо да се приравнява на порок на решенията на колективния орган на изповеданието, състоящ се в противоречие със Закона за вероизповеданията и устава. Предлага се аналогия с разрешенията в ТР № 1/2002 г. по тълк. дело № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, от която се извежда, че иск за установяване нищожност на решенията на колективен орган на изповеданието, поради противоречие със закона и устава, е недопустим. В евентуалност, ако би се приел допустим такъв иск, касаторът оспорва изводите на съда относно свикване на ИНМК от некомпетентен орган /невписан в регистъра, но избран от изповеданието нов ВМДС/, по съображения относно характера на вписването - оповестителен и действията на вписването - ирелевантно за членовете на изповеданието, за които изборът на Висш мюсюлмански духовен съвет има действие от момента на осъществяването му и независимо от вписването. Касаторът обосновава тезата, че доколкото правомощията на ВМДС са функция от волята на общността, то не може да бъде отречено правото на последната да упражни ония права, които е делегирала другиму, особено в хипотеза на бездействие на делегирания. Такъв извод е в противоречие с чл. 7, ал. 4 от Закона за вероизповеданията /ЗВ/, според който "правата и свободите на лицата, членуващи в религиозната общност, не могат да бъдат ограничавани от вътрешни правила ...". Въззивното решение се сочи несъобразено и с изтеклия мандат на вписания в регистъра ВМДС, като противният извод почива на неправилно тълкуване на чл. 65, т. 5 от устава на изповеданието, както и на съобразяване правни последици на основание чл. 92 от устава, действия в съответствие с която норма, обаче, касаторът не счита доказани. Оспорва се и извода, че решенията на ИНМК се явяват опорочени от неучастието на членовете по право на Висшата мюсюлманска шура, съгласно чл.63 от устава, което неучастие е резултат от субективното им отношение, но не е предвидено като условие за валидност на решенията на ВМШ. Всяка от страните оспорва касационната жалба на другата в подробни изложения. С определение № 9/6.01.2017 г. касационното обжалване е допуснато по всяка от жалбите, както следва: По жалбата на Н. Г.: поради необходимост от преценка за вероятна недопустимост на въззивното решение, в атакуваната от страната негова част, доколкото изводът за недопустимост на иска за установяване несъществуване на вписано обстоятелство, на основание решение на върховния орган на ответното изповедание, с предмет - промени в устава на същото, е счетен за недопустим, с оглед некореспондираща на петитума обстоятелствена част - нищожност на решение, неподлежащо на вписване, каквато нищожност /ирелевантно на вписването/ страната твърди, че е поддържала в исковата молба и в уточнението от 8.03.2013 г. Касационната жалба на Мюсюлманско вероизповедание е допусната до касационно обжалване по въпроса: Допустим ли е иск за прогласяване нищожност на решенията на върховен колективен орган на религиозна институция, основан на твърдения за нарушаване на реда за свикване, провеждане и гласуване и как следва да се квалифицира такъв иск, както и как следва да се квалифицира претенция, основана на изначална липса на решение /взето от нелегитимен състав на върховния орган на религиозната институция/? При липса на съответни норми в Закона за вероизповеданията, допустим ли е съдебен контрол за законосъобразност и уставосъобразност /процесуална и материална/ на решенията на върховния колективен орган на религиозна институция или е налице хипотеза на несъществуващо обстоятелство - нищожно решение, когато такова е взето в нарушение на правилата за свикване и провеждане или в противоречие с императивни разпоредби на устройствения акт и/или закона? Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Върховен касационен съд, първо търговско отделение, в съответствие с доводите и възраженията на страните и правомощията си по чл. 293 ГПК, за да се произнесе съобрази следното: С исковата молба ищецът Н. Г., в качеството си на физическо лице, чл. на религиозната общност на "Мюсюлманско изповедание ", но и като легитимен представител на изповеданието, в качеството си на Председател на вписания по партидата на същото ВМДС, е предявил първоначално / към момента на предявяване на исковете не е постановено вписване на обстоятелствата, въз основа на атакуваните решения / искове за установяване нищожност на решенията на проведена извънредна Национална мюсюлманска конференция /ИНМК/ на 12.02.2011 г., приела изменение на устава на "Мюсюлманско изповедание" и избрала нови ръководни органи - ВМДС, Председател на ВМДС и Главен мюфтия. Претендирано е и признаване, че като нищожни, така взетите решения не подлежат на вписване в регистъра на вероизповеданията / към този момент неизвършено /. За нищожността на решенията на ИНМК ищецът се позовава на свикване и провеждане на конференцията " в противоречие със закона и устава": 1/ конференцията не е свикана от легитимно избрания, вписан в регистъра при СГС по партидата на ответника, към момента на вземане на решението за свикването й, ВМДС, а свикването й чрез подписка на 215 000 души, принадлежащи към религиозната общност, не е допустимо, съгласно устава на изповеданието; 2/ конференцията е проведена по неприет от компетентен за това ВМДС ред; 3/ в конференцията не са участвали лица, с изискуемото съгласно чл. 63 от устава качество: имами или съответно председатели или членове на мюсюлманските джамийски настоятелства / по един от всяко /, като досежно участвалите се отрича да са имали качеството на легитимно избрани религиозни свещенослужители - въз основа на конкурс и на основание заповед на Областния мюфтия, съгласно чл. 43 и чл. 45 от устава /за имам/ и въз основа на протоколи за избор на съответни джамийски настоятелства, надлежно регистрирани в съответната община, съгласно чл. 32 от устава /за председатели или членове на джамийски настоятелства/; 4/ не са участвали в конференцията членовете по право на Върховната мюсюлманска шура /ВМШ/, съгласно чл. 63 от Устава, а именно: членовете на вписания в регистъра ВМДС, Председателя на Шериадския съд, Председателя на Мюсюлмански духовен съюз, Главния мюфтия, Ректора на Ислямския институт, Главния редактор на изданието за мюсюлманско вероучение и областните мюфтии. Така въведеното нарушение, относно персоналния състав на конференцията, е квалифицирано от ищеца като "липса на кворум и представителство". Ответникът е оспорвал предявените искове, отричайки процесуална легитимация на Н. Г. за предявяването им, по съображения за нищожност на решенията на Националната мюсюлманска конференция от 7.08.1996 г., на която е избран и който избор именно е вписан служебно в регистъра на изповеданията, съгласно чл. 2 от ПЗР на Закона за вероизповеданията /ЗВ/, както и поради изтекъл мандат на ВМДС, вкл. невъзможност органът да заседава и взема решения, поради смърт или оставка на повече от половината негови членове. Последващо е допълнена и липса на правен интерес, предвид принадлежност на ищеца към друга религиозна общност, чийто законен представител е - "Мюсюлманско сунитско - ханефитско изповедание" . Противопоставени са и конкретни възражения досежно твърденията за свикване на ИНМК от нелегитимен съвет / с позоваване на избора му на Н. от 30.09.2010 г. и ирелевантност на непостановено, към момента на вземане на решението за процесната конференция, вписване на избора, предвид единствено оповестително действие на вписването /, за законосъобразност на свикването чрез подписката на 215 000 лица, изповядващи мюсюлманската религия, при изтекъл мандат на вписания в регистъра ВМДС и невъзможност на органа да свиква Върховната мюсюлманска шура, както и изобщо за взема решения при редуцирания си, вследствие смърт и оставки на членове, състав. Представени са писмени доказателства, в обосноваване законосъобразността на определените за участие в конференцията имами и представители на мюсюлмански джамийски настоятелства. Ищецът е конкретизирал депозиране на исковата молба в качеството си на физическо лице, принадлежащо към "Мюсюлманско изповедание", както и противопоставил липсата на забрана за принадлежност към повече от едно изповедание. С уточнение вх. № 27 855/8.03.2013 г., вкл. след междувременно постановено вписване на обстоятелствата, предмет на атакуваните решения / реш. № 638 от 20.04.2011 г. по ф. д. № 854/2011 г. на САС, влязло в сила /, Н. Г. е посочил, че предявява иск за установяване несъществуване на вписани обстоятелства по партидата на изповеданието, въз основа решенията на ИНМК от 12.02.2011 г., предвид нищожността им, по преждеизложените съображения. Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с множество искове за установяване несъществуване на вписани обстоятелства, като този с предмет - вписване на приети от ИНМК от 12.02.2011 г. изменения на устава е недопустим. Законът за вероизповеданията - чл. 18 - не предвижда устава, съответно промени в същия, да подлежат на вписване, поради което и вписване на това обстоятелство се явява нищожно вписване. Съдът е приел, че нито с исковата молба, нито с уточнението от 8.03.2013 г. ищецът е въвел кореспондиращи си обстоятелствена част и петитум на такъв иск - за установяване нищожност на вписването. Същевременно съдът е изложил съображения, че ЗВ не предвижда основания, за атакуване решенията на върховния орган на изповеданието за незаконосъобразност и противоуставност - поради пороци в свикването и провеждането на форума / аналогично на изрично предвидени в други закони конститутивни искове на това основание /, което намира и обосновано с оглед правния интерес на религиозната общност и възможността за намеса в организацията й само в изключителни случаи, единствено при наличие на толкова съществени и тежки пороци, които са от естество да обуславят не незаконосъобразност, а нищожност на взетите от върховния й орган решения. Така пороците при свикването, провеждането и относно кворума съставът не е зачел като съществени, за предпоставяне нищожност, за разлика от твърдението за подмяна на персоналния състав на органа, чрез участие на непритежаващи качество, съгласно чл. 63 от устава, лица, което пък е счел за недоказано от ищеца, при така представените и от ответника писмени доказателства. Съдът е прекратил като недопустимо / наред с недопустимостта на иска за установяване вписване на несъществуващо обстоятелство, с предмет - приемане изменения на устава на изповеданието / производството по предявените искове, за прогласяване нищожност на решенията на ИНМК от 12.02.2011 г., като последица от нарушения в свикването и провеждането на конференцията и отхвърлил иска за установяване вписването на несъществуващи обстоятелства, предвид нищожност на решенията на конференцията, като взети от нелегитимен състав - при липса на притежавана от вземащите ги лица компетентност за това, както и като обективно невзети / липсващи / решения. Въззивният съд е потвърдил решението, в частта за прекратяване на производството по иска за установяване вписване на несъществуващо обстоятелство в регистъра на вероизповеданията, воден от СГС, въз основа решение № 638/20.04.2011 г., постановено по т. д. № 854/2011 г. на САС, относно решението на ИНМК от 12.02.2011 г. за изменение на устава на "Мюсюлманско изповедание". Обезсилил е решението в останалата му прекратителна част, като е счел, че се касае за предявяването на един иск - за установяване вписване на несъществуващи обстоятелства, с предмет останалите решения на ИНМК от 12.02.2011 г., но на множество основания за нищожност на тези решения. Очевидно не е споделил тезата на първоинстанционния съд, че пороци в свикването и провеждането не обуславят нищожност на решенията на върховния орган на изповеданието, а незаконосъобразност, която не подлежи на предявяване по друг, освен по реда на изрично предвиден от закона конститутивен иск за отмяна на такива решения. Счел е, че свикалият конференцията ВМДС е нелегитимен, тъй като и към момента на вземане решението за свикването й, изборът му, макар осъществен на предходна конференция на изповеданието /от 31.09.2009 г./ не е бил вписан. Отрекъл е допустимостта на свикване по инициатива на самата религиозна общност, респ. надлежно свикване с подписката на 215 000 души мюсюлмани в конкретния случай, позовавайки се на разпоредбите на устава, който не предвиждал такава възможност. Отрекъл е и нелегитимността на вписания в регистъра ВМДС, чийто председател е ищеца, единствено въз основа на изтеклия мандат, като непопълнения състав, по мнение на съда, подлежи на временно попълване по реда на чл. 92 от устава - с назначаване на временни членове на ВМДС от Главния мюфтия. Формиран е и извод за опорочаване решенията на конференцията, предвид нарушения в процедурата по провеждането й. Съдът е приел, че неучастието на предвидените в чл. 63 от Устава членове по право / членовете на вписания в регистъра ВМДС, Председателя на Шериадския съд, Председателя на Мюсюлманския духовен съюз, Ректора на Ислямския институт, Главния редактор на изданието за мюсюлманско вероучение и областните мюфтии / опорочава решенията на конференцията. Без да се произнася по останалите доказателства за подмяна на персоналния състав на конференцията, досежно участието на лица, с посочено, но непритежавано, като непридобито съобразно уредения в устава ред за това, качество на имами, председатели или членове на джамийски настоятелства, единствено предвид неучастието на останалите, посочени в чл. 63 от устава, делегати по право и дори без съображения досежно последиците относно кворума на конференцията от тяхното неучастие, доколкото към този именно порок съдът формално свежда соченото от ищеца обстоятелство, решенията на конференцията от 12.02.2011 г. са счетени за нищожни, приравнени на липсващи / невзети / решения. По правните въпроси, обосновали допускане касационното обжалване по жалбата на Мюсюлманско изповедание: Понятието "несъществуващо обстоятелство", респ. "несъществуване на вписано обстоятелство" / съгласно терминологията на закона /, равнозначно на " вписване на несъществуващо обстоятелство" / терминология на ТР № 1/2002 г. по тълк. дело № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС /, нямат легално законово определение.