Решение № 8137 от 5.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12751/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на Д. Славчев от гр. Варна срещу Решение 3433 от 30.06.2020 г. на Административен съд София-град по адм. дело 11015/2019 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение 9 от 04.02.2019 г. на председателя на Патентното ведомство (ПВ) в частта, с която на основание чл. 46, ал. 5 ЗМГО Закона за марките и географските означения (ЗМГО) (отм.) е отменена регистрацията на марка с рег. 56373 МИСТЪР БЪЛГАРИЯ, словна, за услугите образование; обучение; спортна и културна дейност от клас 41 на Международната класификация на стоките и услугите (МКСУ). В касационната жалба има оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател навежда твърдения, че съдът е отхвърлил жалбата, без да обсъди по същество всички представени по делото доказателства. Твърди, че при издаването на оспорения административен акт не са посочени фактическите основания, обосноваващи крайния извод на административния орган за отмяна на регистрираната марка. По същество намира извода на съда за недоказаност на използването по смисъла на чл. 19 ЗМГО (отм.) на процесната марка от нейния притежател за неправилен. Като аргумент в подкрепа на този си довод сочи характера на проведените през 2012 г. и 2016 г. конкурси за красота на продукции спектакли, които освен конкурсна част, обхващат изпълнения от различни видове изкуства, като например: балет, танци, хореография, сценография, режисура, вокални и инструментални музикални изпълнения. Като не е разгледал всички доказателства и като не е посочил въз основа на кои от анализираните такива е стигнал до крайния си извод съдът е постановил неправилно съдебно решение. Противно на възприетото в мотивите на съдебния акт, според касационния жалбоподател, не са били налице кумулативните предпоставки за отмяна на регистрацията на марка с рег. 56373 МИСТЪР БЪЛГАРИЯ, словна, за услугите от клас 41 на МКСУ, а именно образование, обучение, спортна и културна дейност. Моли касационната инстанция да отмени обжалваното съдебно решение и да се произнесе по съществото на спора с отмяна на оспорения административен акт. Не претендира разноски. Ответникът председателят на Патентното ведомство, в писмен отговор и в проведеното открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Ответникът Еврохолидей Къмпани 88 ЕООД, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Д. Славчев от гр. Варна срещу Решение 9 от 04.02.2019 г. на председателя на ПВ в частта, в която на основание чл. 46, ал. 5, вр. чл. 21, ал. 1, т. 1 ЗМГО (отм.) е отменена регистрацията на марка с рег. 56373 МИСТЪР БЪЛГАРИЯ, словна, за услугите образование; обучение; спортна и културна дейност от клас 41 от МКСУ. Съдът е приел от фактическа страна, че марката Мистър България, с рег. 56373, е регистрирана на 14.11.2006 г. за всички услуги от клас 41 от МКСУ, със срок за защита до 03.12.2014 г., с маркопритежател ЕТ Доно Цветков ДА от гр. Варна. По-късно, въз основа на акт за прехвърлянето й маркопритежател става Д. Славчев. По повод искане от 17.07.2014 г. регистрацията е подновена за период до 03.12.2024 г. Производството пред Патентното ведомство е образувано по искане на Еврохолидей Къмпани 88 ЕООД [ЕИК] (предишно наименование БГ Мюзик Къмпани ЕООД) с вх. 1316739/14.01.2016 г. за отмяна на регистрацията на марка с рег. 56373. В искането е посочено, че не е установено реалното използване на марката за означение на стоки или услуги, за които е регистрирана, за непрекъснат период от пет години. Екземпляр от искането е изпратено на маркопритежателя, който в предоставения му за това срок е депозирал своите възражения по наведените твърдения, като е аргументирал становище за липса на предпоставките за отмяна на марката. На 04.02.2019 г. въз основа на даденото от състава по спорове становище е издадено процесното решение на председателя на ПВ. В него е прието, че марката с рег. 56373 е използвана за услугата развлечение от клас 41 МКСУ, поради което искането в тази част е отхвърлено като неоснователно. За останалите услуги, попадащи в клас 41 МКСУ, а именно образование, обучение, спортна и културна дейност, е прието, че искането е основателно, поради което регистрацията на марката за тези услуги е отменена, считано от 14.01.2011 г. Въз основа на установената фактическа обстановка съдът е приел от правна страна, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При проверка за съответствието му с материалния закон съдът е приел за правилни изводите на административния орган за наличие на основание за отмяна поради липса на реално използване на марката, поради което е отхвърлил жалбата против решението на председателя на ПВ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът правилно е определил приложимата спрямо процесните обществени отношения нормативна рамка и анализирайки относимите към конкретния случай разпоредби е достигнал до обоснован правен извод за наличие на основанието по чл. 46, ал. 5, вр. чл. 25, ал. 1, т. 1, вр. чл. 19, ал. 1 и 2 ЗМГО (отм.) за отмяна на регистрацията на марката МИСТЪР БЪЛГАРИЯ, словна, рег. 56373. Съдът правилно е посочил, че разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗМГО (отм.) регламентира, че регистрацията на марка се отменя по искане на всяко лице, когато марката не е била използвана съгласно чл. 19 ЗМГО. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗМГО (отм.) регистрацията може да бъде отменена, когато в срок от пет години от датата на регистрацията, притежателят не използва реално марката на територията на Република България, във връзка със стоките или услугите, за които е регистрирана, или използването й е преустановено за непрекъснат период от пет години. Съдът правилно е посочил регламентираните от закона случаи, в които законодателят приема, че е налице реално използване на марката, като касационната инстанция по арг. от чл. 221, ал. 2 АПК препраща към мотивите на обжалваното решение в тази част, тъй като не смята за необходимо да ги възпроизвежда отново. Съдържанието на понятието реално използване на марка правилно е тълкувано от решаващия състав в смисъл, че от маркопритежателя се изисква действително използване, а не номинално или формално използване на марката, отговарящо на основната й функция да гарантира на потребителя идентичност на произхода стоките и услугите, за която е регистрирана, за да се запази или създаде пазар за тези стоки или услуги. По делото не се спори, че марката МИСТЪР БЪЛГАРИЯ е използвана за услугата развлечение, тъй като е поставяна за означение на провеждани през 2012 г. и 2016 г. конкурси за красота. Спорният по делото въпрос е дали процесната марка е използвана и за останалите услуги от клас 41, а именно образование, обучение, спортна и културна дейност. Предвид застъпената пред касационната инстанция защитна теза, спорна е и квалификацията на дейност, свързана с организиране на конкурси за красота, в които присъстват и танцови, музикални и др. изпълнения, като културна дейност по смисъла на визираните в клас 41 спортни и културни дейности. Първоинстанционният съд е достигнал до правилен и обоснован правен извод за липса на достатъчно доказателства за реално използване на обсъжданата марка за услугите образование, обучение и спортна и културна дейност. Изброените от касационния жалбоподател проявления на изкуството танцови, инструментални и др. изпълнения по време на конкурсите, не могат да се причислят към нито една от изброените услуги, тъй като са част от развлекателната програма на съответното събитие. С оглед предмета на административното производство доказателствената тежест за установяване липсата на елементите от фактическия състав за отмяна на марката е била за притежателя на атакуваната марка. Именно той е следвало да установи осъществяването на положителния факт на реално използване на защитения знак през релевантния период за стоките, за които е регистриран, съответно - наличие на основателни причини за неизползването му. Като не го е сторил, съдът правилно е заключил, че по отношение на процесната марка е било налице основание за отмяна за процесните услуги, попадащи в клас 41 МКСУ. Съдът действително не е обсъдил част от представените по делото доказателства, но допуснатото от него нарушение на съдопроизводствените правила не е съществено. Част от доказателствата - договор за бартер от 01.10.2014 г. и диск със запис на събитие 2014 г. не установяват извършването на услуги, които да са различни по съдържание от обсъдените от административния орган и да обосновават различни изводи по приложението на закона. Останалата част от доказателствата представляват рекламни материали афиш и флаери за обучителни курсове за техника на говора, сценично майсторство, китара, вокал, пиано, стил, спортни и съвременни танци. Те също не са достатъчни да се докаже твърдяното от касационния жалбоподател използване на процесната марка, тъй като нямат достоверна дата, нито са съпроводени от допълнителни доказателства относно мястото, времето и съдържанието на посочените мероприятия. По изложените съображения горните доказателства не установяват реално използване на марката за процесните услуги и не водят до промяна във фактическите установявания, въз основа на които е издаден административният акт и съдът е формирал извода си за неговата законосъобразност. Ето защо, като е отхвърлил жалбата срещу оспорения административен акт, в частта, в която е отменена регистрацията, съдът е постановил правилно съдебно решение. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на делото в полза на Патентното ведомство следва да бъдат присъди разноски в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение