Решение № 2758 от 25.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11635/2018 г.
ВАСVIII отделение25.02.2019 г.докладчик Димитър Първанов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1618/13.07.2018 г., постановено по ах. дело № 3480/2017 г. на Административен съд Пловдив. ОСЪЖДА Хера 73" ООД, ЕИК 160126168, да заплати на дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП, сумата от 1 566. 97 (хиляда петстотин шестдесет и шест лева и деветдесет и седем стотинки) лева, юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 2758 от 25.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11635/2018 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Хера 73" ООД, ЕИК 160126168 чрез процесуален представител моли да бъде отменено като неправилно решение № 1618/13.07.2018 г., постановено по а. х. дело № 3480/2017 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № Р-16001617001585-091-001/1.09.2017 г., издаден от Г. Недкова на длъжност Началник сектор, възложил ревизията и Б. Чапразов на длъжност Главен инспектор по приходите - Ръководител па ревизията, потвърден с Решение № 671/13.11.2017 г на Директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гp. Пловдив при Централно управление па Националната агенция за приходите. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в съдебно заседание. Моли да му бъдат присъдени разноски за предходната инстанция. Ответникът по касационната жалба Директорът на Дирекция "ОДОП"-Пловдив в писмено становище моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледани по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № Р-16001617001585-091-001 от 1.09.2017 г. на ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 671 от 13.11.2017 г. на Директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив, при Централно Управление на Национална агенция по приходите, с който на ревизираното лице не е признат данъчен кредит на стойност 26 140. 00 лв. и начислени лихви в размер на 8 412. 47 лв. Относно издадените фактури от "Ани - ян 2014" ЕООД и "Тод-строй 2014" ЕООД с предмет: представителство, лобизъм и намиране на търговци или производители на плодове и зеленчуци първоинстанционният съд е констатирал, че и двете са издадени на едни и същи бланки, абсолютно по идентичен начин; в същите липсва конкретизация на стопанската операция - конкретният договор; липсват ППП. По отношение доставката на услуга от "Тод-строй 2014" ЕООД липсват писмени договори за извършването им, както протоколи към тях. Това означава, че фактурите не отговорят на задължителното изискване по чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС да съдържат цялата изискуема информация относно конкретната стопанска информация. Относно договора за поръчка от 10.03.2014 г., сключен между "Хера - 73" ООД, и "Ани-ян 2014" ЕООД, съдът е посочил, че същият не съдържа в пълнота основните елементи на уговорената според фактурата услуга. По тези и други подробни мотиви първоинстанционният съд е приел, че не са налице доказателства за реалността на доставките. Относно издадената от "Ани - ян 2014" ЕООД фактура с предмет доставка - машина за сортиране, миене и полиране и пакетиране на картофи, първоинстанционният съд е обосновал извода, че въпреки наличието на машината в патримониума на ревизираното дружество, липсват каквито и да било доказателства, че доставката е извършена именно от този доставчик. Решението е правилно. Административният съд обосновано е приел, че за услугата "представителство, лобизъм и намиране на търговци" не е доказано какви точно действия е извършил посоченият доставчик, които да са в причинна връзка с опредeлен резултат. Никакви допълнителни доказателства към фактурите не са представени освен договор за поръчка с "Ани - ян 2014" ЕООД, който не доказва нищо освен възникване на облигационни отношения. Допълнителните доводи на приходните органи и първоинстанционния съд за липса на кадрова обезпеченост на доставчиците, ненамирането им на декларираните адреси, невъзможност за проверка на счетоводствата им и т. н, са само в подкрепа на правилния извод за недоказаност на реалното извършване на доставките. По отношение доставката на машина за сортиране, миене, полиране и пакетиране на картофи, е констатирано още в ревизионното производство чрез съставен протокол и снимков материал, че същата представлява поточна линия, състояща се от шест части, всяка от която е с големи габарити. В този смисъл основателно първоинстанционният съд е посочил, че липсват доказателства за транспорта на линията до цеха на купувача, както и не се установява за чия сметка е същият. Според писмените обяснения, дадени от управителя на ревизираното дружество Х. Синапова, същата не знае чие е транспортното средство, което я е доставило, кой и как е разтоварил частите на машината, кой я е монтирал, как и кога е въведена в експлоатация. Настоящата касационна инстанция споделя мотивите на АС – Пловдив, че представеният приемо – предавателен проткол е абсолютно формално изготвен и непълен, от същия не се установяват кои са били лицата, ангажирани с доставката, от къде е натоварена стоката, с какво превозно средство е транспортирана, къде е била съхранявана и как е предадена. Правилно първоинстанционният съд е отбелязал, че в този контекст установените от органите по приходите обстоятелства относно недоказаност на произхода на поточната линия и липса на материална и техническа обезпеченост - склад за съхранение на доставчика, косвено доказват и допълват основанието за отказ на правото на данъчен кредит, а именно липсата на реална доставка. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер 1 566, 97 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,