Решение № 282 от 11.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5986/2023 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане, депозирано от А. Гънчев, с [ЕГН], с адрес за кореспонденция гр. Перник, [улица], [адрес], подадено чрез пълномощника адв. Д. Тодорова, за отмяна на влязло в сила Решение 1461/27.07.2022 г., постановено по адм. дело 1393/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив. Искането е обосновано с разпоредбите на чл. 239, т. 1, т. 3 и т. 5 от АПК. Искателят сочи като новооткрито писмено доказателство от значение за делото АУАН от 27.03.2023 година. По отношение на основанието, предвидено в т. 3, се твърди, че решението, чиято отмяна се иска, е постановено на основание фиш, който не е бил влязъл в сила и впоследствие е отменен. Искателят счита също, че е бил лишен от възможност да участва в делото по смисъла на чл. 239, т. 5 от АПК, тъй като постоянният адрес на лицето е в Перник, а не в Пловдив, съответно компетентен да разгледа спора е бил Административен съд Пловдив. Прилага писмени доказателства. Моли за отмяна на влязлото в сила решение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът Директорът на ТД на НАП Пловдив, оспорва чрез пълномощника юрк. К. Бойков искането за отмяна като неоснователно и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. За да се произнесе по искането за отмяна, настоящият състав на ВАС, Осмо отделение взе предвид следното: С решението, чиято отмяна се иска, съдът, в производство по реда на чл. 268 от ДОПК, е отхвърлил жалбата на Гънчев срещу Решение 131/12.04.2022 г. на Директора на ТД Пловдив на НАП, с което е оставена без уважение жалбата на лицето против разпореждане за присъединяване за събиране на публично вземане към вече образувано изпълнително дело. Вземането е било в размер на 50 лв., представляващо глоба по фиш 00198/07.09.2021 година. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценява искането като процесуално допустимо, защото е подадено в срока по чл. 240 от АПК, от страна по делото и срещу акт, подлежащ на отмяна съгласно чл. 237, ал. 1 от АПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. По искането за отмяна с правно основание чл. 239, т. 1 от АПК: Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК влязлото в законна сила решение подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Тълкуването на въпросната норма налага извода, че се касае за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива, след като решението е влязло в сила и тя не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък небрежност на страната. Според трайната и непротиворечива практика на ВАС новото обстоятелство, респ. новото писмено доказателство, не следва да е нововъзникнало или новосъздадено, а да е съществувало към момента на приключване на устните състезания пред последната съдебна инстанция по същество, но по една или друга причина, въпреки полагане на дължимата грижа, да не е могло да бъде приобщено към доказателствата и съобразено при постановяване на решението. В този смисъл, от една страна, представеният АУАН не съставлява ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 неотносим към разглеждания казус и не доказва отмяна на фиш 00198/07.09.2021 година. Неподкрепено от доказателства остава и твърдението за наличие на обстоятелството, изискващо отмяна, предвидено в чл. 239, т. 3 от АПК. По искането за отмяна с правно основание чл. 239, т. 5 от АПК: Текстът на чл. 239, т. 5 от АПК предвижда, че влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. За да е налице цитираното основание, трябва да е осъществен някой от лимитативно съдържащите се факти в разпоредбата. В случая липсват възможните хипотези подателят на искането не е бил лишен от възможност да участва в делото, не е ненадлежно представляван, нито пък не е могъл да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могъл да отстрани. Напротив, установява се от документите в преписката по делото, че на Гънчев редовно е била връчена призовка на 13.06.2022 г. (л. 32) за явяване и участие в о.з. на 12.07.2022 година. Според съдържанието на съдебния протокол, Гънчев не се е явил элично и не е представляван, което обаче не доказва възникване на основание по чл. 239, т. 5 от АПК, тъй като не се касае за нарушаване на процесуални правила. Липсват данни, а и твърдения, че страната не е била надлежно представлявана, или че не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани, напротив лицето е разполагало с достатъчно време да организира защитата си, като фактът, че не е участвало в съдебното заседание е следствие от собствената му процесуална пасивност. Всички останали твърдения, инкорпорирани в искането за отмяна, сред които за допуснати нарушения при връчване на фиш 00198/07.09.2021 г., за нарушения във връзка с местната подсъдност, за нарушения на съда относно съдопроизводствените правила и приложението на материалния закон, както и за размера на присъдените от административния съд разноски, не следва да бъдат обсъждани от настоящата съдебна инстанция, защото са свързани с въпроси относно съществото на спора и са неотносими към преценката на искането по чл. 237 от АПК. Същите мотиви са приложими към приложените 4 броя епикризи и удостоверение за настоящ адрес. Разноски: С оглед резултата по делото, искането на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство е основателно. Обосновано е обаче възражението за прекомерност, като в полза на НАП следва да бъдат присъдени разноски в минимален размер от 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, защото делото е без материален интерес, не се отличава с правна и фактическа сложност. Водим от гореизложеното и в този смисъл и на основание чл. 244, ал. 1 и ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на Осмо отделение