Решение № 10420 от 16.11.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Запрянов от град Димитровград, подадена чрез пълномощник адв. Бойчев от АК- Хасково срещу Решение 204 от 29.03. 2022г., постановено по адм. дело 768/ 2021г. по описа на Административен съд- Хасково (АС Хасково). С обжалваното решение е отхвърлен предявеният от П. Запрянов- иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с претенция да бъде осъдена Община Димитровград, да му заплати сумата в размер на 11.84 лева- за обезщетение на имуществени вреди, причинени от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение- Решение 1134 от 20.12.2018 г. на Общински съвет- Димитровград в т. II, т. 2, подт. 2.2. за [населено място], представляващи заплатена такса битови отпадъци за 2019 г. и лихви. Касационният жалбоподател поддържа, че атакуваното решение е неправилно, постановено при неправилно приложение на материалния и процесуалния закон, необосновано, взаимно противоречиво в мотивационната си част до степен на неразбираемост, обосноваваща неговата нищожност - касационни основания за отмяната по чл.209, т.1 и т.3 от АПК. Изразява несъгласие с извода на съда, че липсват две от предпоставките за удовлетворяване на иска ненастъпила вреда за ищеца Запрянов и липса на причинно- следствена връзка с отменения административен акт. Счита за неправилни съжденията на съда, че след като битовите отпадъци за 2019г. в община Димитровград са били събирани, извозвани и третирани, то услугата е била предоставяна и не е налице вреда, а размерът, съгласно чл.68, ал.2 от ЗМДТ, следва да се определи въз основа на промилите от предходната ТБО-2018 г. В заключение обобщава, че атакуваното решение е постановено в противоречие с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, чл.7 от Конституцията на РБ и чл.13 от КЗПЧОС, във вр. с чл.6, т.1 от същата Конвенция. Иска се от съда да отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се осъди Община Димитровград да заплати исковата претенция, както и направените по делото разноски за двете инстанции. Касационният жалбоподател в писмено становище, получено на 20. 10. 2022 г. изразява аргументи в подкрепа на искането за отмяна на атакуваното решение на първоинстанционния съд и да се уважи напълно и изцяло исковата молба. Ответникът по касация Община Димитровград не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Счита, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, но е неправилно постановено. Върховният административен съд- състав на трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14- дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: С обжалваното съдебно решение е бил ОТХВЪРЛЕН предявения от П. Запрянов, против община Димитровград, иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за сума в размер на 11.84 лева- претенция за обезщетение на имуществени вреди, причинени от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение Решение 1134 от 20.12.2018г. на Общински съвет - Димитровград в т. II, т. 2, подт. 2.2. за [населено място], представляващи заплатена такса битови отпадъци за 2019 г. и лихви, като НЕОСНОВАТЕЛЕН. Безспорно по делото било установено, че с Решение 685/09.10.2019г., постановено по адм. дело 98/2019 г. по описа на Административен съд Хасково, потвърдено с Решение 10133/ 23.07.2020 г., постановено по адм. дело 13698/ 2019 г. по описа на Върховен административен съд е било отменено Решение 1134/ 20.12.2018 г. на Общински съвет- Димитровград, в частта му по т. II, т. 2, т. 2.2, с която на основание чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ, Общински съвет- Димитровград е определил размера на такса за битови отпадъци за 2019 г. по населени места. Било установено също, че на 28.01.2020 г. с Приходна квитанция 17170/ 28.01.2020 г. ищецът е заплатил такса битови отпадъци за 2019 г. в размер на 11.37 лева и лихви за такса битови отпадъци в размер на 0.47 лева или общо сумата от 11.84 лева. Решаващият съд след анализ на установените факти по делото, е приел претенцията за допустима, но неоснователна. Приел е, че се установява само една от кумулативните предпоставки за ангажиране отговорността на Община Димитровград, а именно: отменено Решение 1134/ 20.12.2018 г. на Общински съвет- Димитровград, но не са налице останалите две предпоставки: претърпени вреди и причинно- следствена връзка между отменения акт и претърпените вреди. След анализ на ЗМДТ е преценил, че в закона никога не е съществувала празнота относно дължимостта на ТБО при липса на изричен акт за това. Във всички случаи, когато юридическо или физическо лице е получило предоставена му услуга, то дължи плащането на овъзмездяващата я такса. Посочил, че за ищеца не са настъпили твърдените вреди, като резултат от отмененото решение на Общински съвет Димитровград, съответно същият е заплатил дължима такса за това, че е ползвал предоставена му от общината услуга за 2019 г. по чл. 62 от ЗМДТ. От изложеното се налагало извода, че не са налице втората и третата кумулативно необходими предпоставки, за да бъде уважен предявеният иск. По тези съображения искът бил отхвърлен, а претенцията на ответната администрация за присъждане на разноски била уважена. Върховният административен съд трето отделение намира постановеното решение на първоинстанционния съд за валидно, допустимо и правилно. Не е налице твърдяното от касационния жалбоподател противоречие в мотивите на първоинстанционния съд до степен на неразбираемост, което да обоснове неговата нищожност. Мотивите на решаващия съд се базират на установените по делото фактически обстоятелства и подробно изложение на приложението на закона към тях. Същите са ясни, точни и правно- логично обосновани. Административният съд е обсъдил доводите на страните и е изложил подробни аргументи за направените от него изводи от фактическа и правна страна в изпълнение на изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Неоснователно е и твърдението на касационния жалбоподател, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в процеса не е препятствано и обжалваното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка. Несъстоятелни са доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение. Първоинстанционният съд е обсъдил въведените от ищеца обстоятелства, на които се основава предявения иск въз основа на събраните по делото доказателства. Към установените по делото фактически положения, релевантни за спора, е извършена правилна преценка относно приложението на закона. Правилно предявеният иск е бил приет за допустим от АС Хасково, с оглед изрично приетото в Определение 460/ 19.01.2022 г., постановено по адм. дело 12486/ 2021г. по описа на Върховен административен съд Трето отделение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за неоснователност на предявения иск. За да възникне правото на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е необходимо ищецът да докаже кумулативното наличие на всички елементи от фактическия състав на цитираната разпоредба: незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие и/или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; настъпила вреда в правната сфера на ищеца, която включва реално причинени щети или пропуснати ползи; вредата следва да е настъпила в резултат на незаконосъобразния акт, незаконосъобразното действие или бездействие на административния орган, при или по повод изпълнение на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата вреда. Правилно първоинстанционният съд е счел, че макар в случая да е налице първата законова предпоставка- отменен като незаконосъобразен общ административен акт, то не са установени останалите законови предпоставки причинена вреда, като пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, подлежаща на обезщетяване и причинна връзка между отменения акт и причинената вреда. Нормата на чл. 62 ЗМДТ (ред. ДВ бр. 98 от 01.01.2018 г.) разпорежда, че такса за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, транспортирането на битовите отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране, третирането на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищни образувания в общината. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 67 ЗМДТ за всяка услуга поотделно- сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; поддържане чистота на териториите за обществено ползване и като се приложи съответният начин за изчисление в зависимост от приетите от общинския съвет основи за услугите по чл.62. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет, въз основа на одобрена план- сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. Задължението за заплащане на таксата за битови отпадъци, следва по силата на закона чл.64 от ЗМДТ, а не от решението на общинския съвет. В чл. 71 ЗМДТ са регламентирани случаите, при които не се заплащат отделните елементи на ТБО. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че заплатената от Запрянов ТБО, при ползване на предоставената по чл.62 от ЗМДТ услуга за 2019 г., не съставлява вреда, независимо от отмяната на решението на Общински съвет Димитровград в частта, с която е определен размера на ТБО за 2019г. При липса на данни услугата да не е предоставяна, за касатора, като собственик на недвижим имот, който е ползвал услугата е възникнало задължението да заплати дължимата ТБО за процесната година. След като не се установяват две от кумулативните предпоставки за реализиране отговорността на общината за вреди, а именно: настъпила вреда за касатора и пряка причинно- следствена връзка между отмененото решение на Общински съвет Димитровград и претендирания вредоносен резултат, предявеният иск се явява неоснователен. Постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски по делото се явява неоснователно. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение