Решение № 5288 от 15.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11980/2013 г.

Решение № 5288 от 15.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11980/2013 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Григор Димитров Восканян против решение № 4929 от 16.07.2013 г. по адм. дело № 4308/2013 г. на Административен съд - София- град, с което жалбата му против заповед рег. № з-4201/20.03.2003 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното му правоотношение, е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не са обсъдени всички направени възражения и в противоречие с материалния закон, тъй като не са взети предвид допуснатите при издаване на заповедта съществени нарушения на административнопроизводствените правила и обстоятелството, че не е извършил посоченото в заповедта дисциплинарно нарушение, уронващо престижа на службата. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - директорът на СДВР оспорва касационната жалба и моли решението на първата съдебна инстанция да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - София - град е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 3 във връзка с чл. 186, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), при спазване на формалните изисквания на чл. 246, ал. 1 от Правилника за прилагане на закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР). Заповедта е в писмена форма и съдържа фактическите и правни основания за постановяването й, като действията на Восканян са изяснени подробно по характер, време и място на извършване и в съпътстващите акта документи (обобщена справка, становище) и е подписана от дисциплинарно наказващия орган. Законосъобразно е и заключението, че заповедта е постановена и при спазване на административнопроизводствените правила. В съответствие с чл. 230, ал. 1, т. 2 от ЗМВР дисциплинарното производство е образувано със заповед на директора на СДВР и е определена комисия като дисциплинарно - разследващ орган, която да извърши проверка (заповед № з - 1101/25.01.2013 г.). Резултатите от извършената по реда на чл. 237, ал. 2 от ППЗМВР проверка са обобщени в справка, в която е описано, допуснатото от служителя нарушение. Наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно нормата на чл. 223, ал. 1 и ал. 2 от ППЗМВР нарушението се счита за открито, когато материалите от приключилото дисциплинарно производство постъпят при дисциплинарно наказващия орган. В случая обобщената справка със заключенията на дисциплинарно разследващия орган е представена на директора на СДВР на 22.02.2013 г. (обобщена справка рег. № 2054/22.02.2013 г.), а наказанието е наложено на 20.03.2013 г. Ето защо следва да се приеме, че двумесечният срок по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР за налагане на наказание е спазен, а доводът на жалбоподателя в обратния смисъл е неоснователен. Спазени са и изискванията на чл. 229 от ЗМВР - заповедта за дисциплинарно наказание е издадена след приемане на писмените обяснения на служителя съгласно чл. 229, ал. 1 от ЗМВР и отчитане на всички релевантни обстоятелства по чл. 229, ал. 3 и 4 от ЗМВР. Възраженията, че не са обсъдени всички доводи на жалбоподателя във връзка с начина на установяване на употребата на алкохол, направени в хода на дисциплинарното производство, са неоснователни. В произвоството пред дисциплинарно - разследващия орган са изискани и обсъдени протокол за химическа експертиза, талона за медицинско изследване и протокола за медицинско изследване, които установяват концентрацията на алкохол в кръвта на Восканян. По този начин са изяснени релевантните за производството факти и обстоятелства, а доводите на жалбоподателя в обратния смисъл са неоснователни. При правилно тълкуване и прилагане на закона съдът приема, че са налице основания по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР за санкциониране на служителя с най - тежкото дисциплинарно наказание. Цитираният текст предвижда тази санкция да се налага за други тежки нарушения на служебната дисциплина, посочени в нормата на чл. 230, ал. 2 от ППЗМВР. По смисъла на нормата на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР в тази категория попадат и деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители, с които се уронва престижът на службата. В конкретния случай е установено, че на 28.12.2012 г. около 0.40 часа жалбоподателят, държавен служител кат. Е-II степан, полицай в 01 група на сектор "Охрана" към отдел "Сигнално - охранителна дейност" при СДВР по време на отпуск управлява собствения си лек автомобил след употреба на алкохол, с концентрация на алкохол в кръвта 0.8 промила, установена при проверката на полицейските органи с техническо средство след настъпилото не по вина на служителя пътно - транспортно произшествие и с извършената по-късно химическа експертиза и протокол за медицинско изследване. За извършеното от Восканян е съставен акт за установяване на административно нарушение и е издадено наказателно постановление. При тези факти правилно е преценено, че поведението на Восканян е в противоречие с т. 7, т. 8 и т. 17, б. "а" и б. "б" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, които задължават полицейския служител да пази доброто име на институцията, да насърчава спазването на закона, като дава личен пример за това, а в качеството си на участник в пътното движение да спазва нормативно определените правила за движение по пътищата и да не управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила, включително по време не ползване на отпуск. Аргументирано е заключението, че деянието на служителя, станало достояние на другите участници в непредизвикания от Восканян пътен инцидент и на контролните органи, посетили местопроизшествието, създава предпоставка за намаляване доверието в полицейската институция и уронва престижа на службата, с оглед обществената чувствителност към този род нарушения, които могат да бъдат свързани с тежки последици за живота, здравето и имуществото на хората, още повече че в случая нарушението е допуснато от полицейски служител, чийто професионален дълг е да съблюдава спазването на закона и да работи за предотвратяване и пресичане на правонарушенията. Възражението, че жалбоподателят не е извършил описаното в заповедта нарушение, е неоснователно. Употребата на алкохол се признава от служителя, който в протокола при проведеното медицинско изследване, подписан от него, сам съобщава, че е изпил 2 бутилки бира. Количеството алкохол в кръвта на жалбоподателя е установено при първоначалната проверка на местопроизшествието, извършена с техническо средство и от проведената по-късно химическа експертиза, извършена по реда на чл. 17 от Наредба № 30/2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства. Евентуалните пропуски в съставения акт за установяване на административно нарушение в случая са без значение, тъй като административнонаказателната отговорност е различна от дисциплинарната и евентуалните процесуални пропуски в първото производство не могат да обосноват незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, ако както в случая, процедурните изисквания по ЗМВР за санкциониране на служителя са изпълнени. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че оспореният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон. Извършеното от жалбоподателя съставлява тежко нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, подлежащо на санкциониране с най- тежкото дисциплинарно наказание. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и приема, че дисциплинарната власт на административния орган е упражнена в рамките на нормативно установените предели, първоинстанционният съд постановява решение, което кореспондира със закона. При постановяване на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК първоинстанционният състав извършва проверка на законосъобразността на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК. Решението е постановено след подробно обсъждане на доводите и възраженията на жалбоподателя, включително на тези за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в неспазване на сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР и на начина на установяване на алкохолната концентрация. Изводите на съдебния състав са мотивирани и направени след съвкупна преценка на всички събрани доказателства, очертаващи поведението на Восканян. Изложени са и съображения, мотивиращи извода, че нарушението уронва престижа на службата и на полицейската институция. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, атакуваният съдебен акт е правилен, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,