Решение № 13326 от 22.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8629/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/ срещу решение 5520 от 19.06.2025г. по адм. дело 2783/2024г. на Административен съд Пловдив /АС Пловдив/. С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо /УП/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г. за кампания 2019 г. изх. 02-160-6500/24526#14 от 09.08.2024 г. на заместник - изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" Разплащателна агенция (ДФЗ РА), като делото е върнато като преписка за ново произнасяне по подаденото от И. Г. Т. заявление за подпомагане УИН [номер] за кандидатстване по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 - 2020 г. за кампания 2019 г., при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение, като е определен за това срок от 30 дни. По делото е постъпила и частна жалба от касатора срещу определение 6564/21.07.2025г. по адм. д. 2783/2024г. на АС Пловдив, с което съдът в производство по чл. 176а, ал. 1 от АПК (чл. 248, ал. 1 ГПК) е изменил Решение 5520/19.06.2025г. по адм. д. 2783/2024г. в частта за разноските, като е осъдил ДФЗ да заплати на И. Г. Т. сумата от 1010 (хиляда и десет) лева, разноски по първоинстанционото дело. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че същото е неправилно поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. По същество твърденията са, че ДФЗ се произнася при условията на обвързана компетентност и в съответствие с отразените резултати от проверките в регистрите по чл. 46 от Наредба 4/2015г. за условията и реда за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие , като в случаят такива резултати били въведени от контролиращото лице Балкан Биосерт ООД. Твърди се, че според първоначално въведените данни в Системата за въвеждане на данни от външни институции /СВДВИ/ контролиращото лице е въвело данни, че продукцията от парцел 31108-595-3-7 не е биологична и не съответства на изискванията на Регламент (ЕО) 834/2007 и Регламент (ЕО) 889/2008, като в последствие тези данни не са променяни. Сочи се още, че ДФЗ не въвежда данни и не променя въведени такива, а само ги ползва за съответните производства. В този смисъл административният орган е изпълнил задълженията си като е извършил всички проверки, обсъдил е резултатите и е постановил законосъобразен акт. По отношение на присъдените по първоинстанционното дело разноски, счита, че същите не съответстват на фактическата и правна сложност на делото и на указаната професионална помощ от процесуалния представител на касационния ответник. Моли за отмяна на съдебният акт и решение по съществото на спора. Претендира разноски за двете инстанции и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Касаторът се представлява от юрк. К. Недялкова. Ответникът по касационната жалба И. Г. Т. в писмен отговор и в съдебно заседание подържа неоснователност на касационната жалба. По същество твърденията са, че административният орган не е изпълнил указанията, дадени с Решение 7447/17.06.2024г. постановено по адм. д. 1375/2023г. на ВАС, респ. не е съобразил информацията в представеният сертификат от 04.07.2019г., издаден след осъществен контрол на стопанството на 14.06.2019г., както и предприетите на 11.12.2019г. корективни мерки и представен доклад от контролиращото лице, съгласно който несъответствието/нарушението е закрито в срок. Аргументира още, че въведената информация в СВДВИ е от контролиращото лице, според която състоянието на парцелите на Т. е биологично. В съдебно заседание касационният ответник се представлява от адв. Терзиев, който подържа неоснователност на касационната жалба и претендира разноски, вкл. и във връзка с частната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения преклузивен срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно, поради нарушение на материалния закон От фактическа страна съдът е установил, че И. Г. Т. УРН [номер] на 07.05.2019 г. е подал общо заявление за подпомагане с УИН 16/290519/98148, ведно с приложения към него, с което са заявени редица схеми за подпомагане сред които е по мярка 11 Биологично земеделие . На 14.06.2019г. контролиращото лице установило несъответствия за което е изготвен доклад, като данните за несъответствието са въведени в СВДВИ. На 04.07.2019г. бил изготвен и доклад от контрол растениевъдство BG 1685 A 19 на сертифициращия орган, съгласно констатациите в който, операторът Т. е предприел навременни коригиращи действия за отстраняване на несъответствията, поради което в СВДВИ към ДФЗ - РА за кампания 2019 са въведени данни относно състоянието на парцелите, състоянието на договора, както и че са спазени изискванията на Регламент (ЕО) 834/2007 и Регламент (ЕО) 889/2008 и е наложена мярка 5. 5 от Приложение 3 към чл.48 ал. 6 от Наредба 5 от 03.09.2018 г. На 09.12.2021 г. зам. изпълнителният директор на ДФЗ е издал Уведомително писмо изх. 02-160-6500/24526 за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от програмата за развитие на селските райони 2014 2020 г. за кампания 2019 г. с което по същество е отказано е оторизирането на исканата сума в размер на 5 446.90 лв. Пояснено е, че санкцията е наложена съгласно разпоредбите на чл.13 и чл.19 ал.2 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. и/или раздел V "Намаления при неспазване на базови и изисквания по управление за направленията по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014 2020 г., б."а" направление "Биологично растениевъдство", б. "б" "Изисквания за управление" от Методика за намаляване и отказване на плащанията по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014 2020 г. Уведомително писмо изх. 02-160-6500/24526 от 09.12.2021г. било отменено Решение 2205/05.12.2023 г., постановено по адм. д. 1262/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив, като преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне, при спазване на указанията дадени в решението, конкретно административният орган да приложи разпоредбата на чл.46 ал.1 от Наредба 4/2015 г., за да изясни информацията, предоставена от контролиращото лице, както и да отчете, че за установеното несъответствие при проверката на 14.06.2019 г. , контролиращото лице е представило доклад за несъответствие от 04.07.2019 г., който е по изпълнение на наложената мярка и е отбелязано, че несъответствието /нарушението е закрито в срок, като на същата дата 04.07.2019 г. е издаден сертификат. С Решение 7447/17.06.2024 г., постановено по адм. 1375/2024 г. по описа на ВАС, V-то отделение, решението на Административен съд Пловдив, постановено по адм. д. 1262/2023 г. е оставено в сила. Постановено е процесното УП изх. 02-160-6500/24526#14 от 09.08.2024 г., с което отново е отказано подпомагане на И. Т. по заявление с УИН [номер] за кампания 2019г. Като мотиви за отказа е посочено, че при извършена проверка относно спазване на изискванията на Регламент (ЕО) 834/2007 на Съвета относно биологично производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕО) 2092/91 (OB, L 189 от 20.07.2007 г.) и Регламент (ЕО) 889/2008 на Комисията, е установено в СВДВИ и в регистъра по чл.16 а ал.1 т.1 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделските продукти на ЕС, неспазване на тези изисквания, а именно, наложена мярка 5.5 на парцел 3118-595-3-7 с култура череши . Посочено е също така, че ДФЗ е изискал допълнителна информация от контролиращото лице Балкан Биосерт ООД относно наложена мярка 5.5, като в отговор, лицето е върнало информация с вх. 02-2600/3826#1 от 26.07.2024 г., че през 2019 кандидатът има наложена мярка 5.5, поради установено наличие на забранено за биологично производство вещество на един от парцелите с череши, като добивът през 2019 г. от замърсения парцел е обявен за конвенционален. За да отмени процесното УП изх. 02-160-6500/24526#14 от 09.08.2024 г. АС Пловдив е приел, че същото е издадено от компетентен орган, но в нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Съдът е констатирал, че отказът за финансово подпомагане се дължи на установени от органа неспазени базови изисквания и други изисквания (колона 16). Като пояснение на колона 16 е посочено неспазени базови изисквания и изисквания по управление за направленията по мярка 11, съгласно чл.13 и чл.19 ал.2 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. След като е обсъдил цитираните разпоредби АС Пловдив е констатирал, че в оспореното УП не са изложени факти, които могат да се отнесат към някое от изброените базови изисквания. Допълнително съдът е посочил, че административният орган не е съобразил въведените от контролиращото лице данни, в частност информацията в представеният сертификат от 04.07.2019г., издаден след осъществен контрол на стопанството на 14.06.2019г., както и предприетите на 11.12.2019г. корективни мерки и представен доклад от контролиращото лице, в който е отбелязано, че несъответствието/нарушението е закрито в срок на същата дата - 04.07.2019г. В заключение е направен извод, че административният акт е издаден в нарушение на принципите за истинност по чл.7 и служебно начало по чл.9 АПК и правилото по чл. 35 от АПК, като административен акт е постановен без да са установени действителните факти от значение за случая. Така постановеното първоинстанционно решение е неправилно. Съдът е събрал относимите към спора доказателства но е допуснал нарушения при анализа им. Нещо повече, първоинстанционният съд е обсъдил единствено представената в табличен вид част от уведомителното писмо, без да отчете първата част на същото /л.14-16 от адм.д. 2783/2024г./ където в същност се съдържат мотивите /фактически и правни основания/ на административния акт. В този смисъл изводите за липса на мотиви, а от там и за допуснати процесуални нарушения по см. на чл. 35 от АПК и нарушение на принципите за истинност по чл.7 и служебно начало по чл.9 АПК са неправилни. Настоящият касационен състав намира, че делото попълнено с релевантните за спора доказателства и е изяснено от фактическа страна предвид което се дължи произнасяне по съществото на спора. Между страните ДФЗ и И. Г. Т. не се спори относно фактите касационният ответник е ЗП и участва в програма за подпомагане с УИН 16/290519/98148 по мярка 11 Биологично земеделие . Не се спори също, че контролиращото лице Балкан Биосерт" ООД е установило нарушение, за което е изготвен доклад от 04.07.2019 г. за едно несъответствие с отбелязано нарушение - наличие на неразрешени продукти и/или вещества в биологичното производство. Видно от доклада /л. 85 и сл. от адм.д. 93/2022г. на АС Пловдив/ взетата проба от череши от парцел 31108-595-3-7 показала наличие на забранено за биологично производство вещество тебуконазол 0,011 мг/кг. На оператора /ЗП/ е наложена мярка 5.5 от Приложение 3 към чл. 48, ал. 6 от Наредба 5/03.09.2018г. (в ред. ДВ, бр. 35 от 2019 г., в сила от 30.04.2019 г.). Мярката по същество представлява забрана за пускане на пазара и/или предлагане на определена партида или продукция като биологична, както и премахване на термините, указващи биологичен метод на производство. Продукцията от парцел 31108-595-3-7 е класифицирана като конвенционална. Данни за наложената мярка са въведени от контролиращото лице в СВДВИ, като по тези факти не се спори, а и същите са отразени в л. 2 и 3 на УП изх. 02-160-6500/24526#4 от 09.08.2024 г. /л. 15 и 16 от делото/. Мярка 11 Биологично земеделие е част от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. и има за цел да насърчи земеделските стопани да преминат към или да поддържат биологични практики на земеделие. Целта е да се компенсират земеделските стопани за пропуснати доходи и допълнителни разходи, свързани с преминаването към и прилагането на биологично производство, както и да се подпомогне опазването на околната среда. Основни изисквания на мярка 11 включват: Спазване на минималните изисквания за торене, растителна защита и управление на земеделските дейности; Поддържане на площите/животните в съответствие с правилата за биологично производство за период от пет години (ангажимент); Прилагане на Регламент (ЕС) 2018/848 относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти. С оглед характера на мярка 11 Биологично земеделие , то плащанията се явяват компенсаторни. Те не са насочени към инвестиции, а към покриване на допълнителните разходи и пропуснатите доходи, които земеделските стопани търпят в резултат на преминаването към и поддържането на по-стриктните и скъпи биологични методи на производство. Размерът на плащанията се определя на хектар /площ/ за култури, но предвид компенсаторния им характер са в пряка зависимост от продукцията, в частност класификацията и като биологична. Така продукцията от парцел 31108-595-3-7 е класифицирана като конвенционална, видно от сертификат за съответствие BG1685A/1-19 от 04.07.2019г. /л. 114-115 от адм.д. 93/2021г./ за която не се следват плащания съгласно Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. /ред ДВ, бр. 18 от 1.03.2019 г., в сила от 1.03.2019 г./. Съгласно чл. 13, когато при проверка на място или административни проверки се установи, че за съответните парцели, не са спазени базовите изисквания съгласно приложение 2, минималните изисквания за торене и използване на продукти за растителна защита съгласно приложение 3 и изискванията по управление, плащанията за биологичните дейности се отказват или намаляват съгласно методика, утвърдена от министъра на земеделието, храните и горите. В случая е установена употреба на Тебуконазол (Tebuconazole), който е системен, синтетичен триазолов фунгицид и се използва в конвенционалното земеделие. Този препарат принадлежи към групата на Биоцидите, която обхваща всеки продукт, предназначен да убива вредни организми и фигурира в т. 2 на Списък II на приложение 2 за забранени за ползване вещества към чл. 13 от Наредба 4/2015г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие". Правилно според касационният състав е определено намаление (санкция) в размер на 100 % от заявената сума сумата за подпомагане. Като основание за наложената санкция е посочен раздел V "Намаления при неспазване на базови изисквания и изисквания по управление за направленията от мярка 11 от ПРСР 2014-2020, б. а "Направление "Биологично растениевъдство" и б. б "Изисквания за управление" от Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПСРС 2014-2020 г., утвърдена на основание чл. 13 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. със Заповед РД 09-144/23.02.2017 г. на министъра на земеделието, горите и храните, като със Заповед РД 09-361/27.04.2020 г., е определено прилагането и включително за кампания 2019 година. В методиката като основание за отказ за подпомагане в размер на 100% е посочено неспазване на изискванията на Регламент (ЕО) 834/2007г. /отменен с Регламент (ЕС) 848/2018г./ относно биологичното производство и етикетиране, на целият блок на земеделското стопанство. Легалното определение на Блок за целите в настоящето производство е дадено в §1, т. 1 и т. 2 от ДР на Наредба 4/24.02.2015г., съгласно които "Блок на земеделското стопанство" е физически блок или част от него, притежаващ уникална идентификация и стопанисван от един земеделски стопанин. "Земеделски парцел" е блок на земеделското стопанство или част от него, върху който се отглежда само една земеделска култура или е оставен като угар през текущата стопанска година. По делото се установява, че И. Г. Т. е кандидатствал по мярка 11 с два парцела 00702-1061-1-1 от 0,95 ха и 31108-595-3-7 с 4,91 ха допустима площ за подпомагане. С процесното УП се отказва подпомагане за парцел 31108-595-3-7 с 4,91 ха по съображения, че в продукцията от парцела е открит тебуконазол, което противоречи на принципите на биологичното производство по чл. 4 от Регламент (ЕО) 834/2007г. /последствие Регламент (ЕС) 848/2018г./. Достигайки до изводи, различни от настоящите Административен съд Пловдив е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено, като вместо него да бъде отхвърлена жалбата на И. Г. Т. срещу Уведомително писмо изх. 02-160-6500/24526#4 от 09.08.2024 г., като неоснователна. С оглед изхода на правния спор подадената частна жалба срещу определение 6564/21.07.2025г. по адм. д. 2783/2024г. на АС - Пловдив, с което в производство по чл.248 от ГПК, съдът е изменил касираното решенето като е осъдил "ДФЗ" да заплати на И. Г. Т. разноски по делото за адвокатско възнаграждение е без предмет. Решението, следва да бъде отменено, ведно с изменението му в частта за разноските. При този изход на спора основателна е претенцията на касатора за присъждане на разноски по делото за две инстанции. На ДФЗ следва да се присъдят разноски общо в размер на 470лв., от които 70лв. заплатена държавна такса за касационното производство и по 200лв. юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция, определено от съда на осн. чл.78, ал.8 ГПК във вр. с чл.144 АПК и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение